Протестите ти губят времето и парите!

Животът ми мина в протести. Когато бях ученик, участвах в протестите за сваляне на правителството на Жан Виденов. Беше емоционално и интересно. Стотици хиляди хора бяха по площади и барикади като на мини война. Тогава си мислех, че протестите ще са нещо рядко срещано в моя живот, но не бях прав. В последните 5-6 години няма ден без поне един протест. Някой някъде решава, че нещо не е на кеф и хоп – протест. А какво искат протестите/ Искат някой някъде да направи нещо… Сега ще ви разкажа няколко неща за протестите, които може би знаете, а може би и не. Но те няма да ви харесат. Вярвайте ми.

Протестите са платени. Винаги.

„Никой не ми е плащал, за да съм на този протест“ , казват повечето хора, защото плащане на ръка в брой се прави само от най-големите аматьори в организирането на протести. Тоест, хората са прави, но на практика това не значи, че никой не е платил за протеста. Начинът, по които се плащат протестите, е като се наемат агенции, чиято работа е  управление на масите. Не е нужно да платиш на 10 000 човека, за да викат на един площад. Достатъчно е да платиш на 1-2 фирми, които да създадат усещането у тези 10 000 души, че те искат да бъдат на площада. Да повярват в каузата чрез поднасяне на правилната информация, по правилните канали, от правилните хора. Иначе казано, дори „спонтанните“ протести са добре планирани. Един велик музикант преди време ми беше казал – най-добрата импровизация е репетираната импровизация. Е, така се случват нещата и при  спонтанните протести. И след като някой плаща за протест, било то кеш на хората на площада, или индиректно към медии и агенции, за да провокират конкретни мисли, то трябва да сте наясно, че той има интерес, а за да налива пари, този интерес ще да е финансов. Иначе казано – някой плаща за да спечели, а тези пари ще дойдат от вашия джоб!

Протестите вредят на здравето!

Заради спонтанните протести всеки ден на стотици хиляди шофьори им се налага да променят своите маршрути, да чакат в задръствания и да се изнервят. Това води до няколко преки ефекта, а имено – повишаване на въглеродните емисии повишен разход на гориво защото автомобилите повишават разхода си заради заобиколните пътища и стоенето в задръствания. Още един от ефектите е повишаване на фините прахови частици, които могат да предизвикат редица заболявания. Блокирането на една ключова пътна артерия може да доведе до задръствания по цялата градска мрежа. И накрая, но не на последно място – изнервеността на полицаи, протестиращи и шофьори се повишава – агресия, апатия, безсилие и, най-общо казано, стрес, заради поредната непредвидена ситуация.

Протестите губят пари!

Когато някой някъде реши да протестира за нещо, но  иска от някой друг да свърши това, означава само едно – всички губим пари.

• Пари губят първо протестиращите, на които не е платено. Защото инвестират единствения си безценен ресурс (времето) във викане на площада.
• Пари губят гражданите, тъй като за охраната на протеста се инвестират и изплащат пари на полицията.
• Пари губят фирмите, които са пряко зависими от транспортната система на града, която често се реорганизира или блокира. По идентичен начин пари губят и обикновените шофьори, които искат да използват автомобилите си.

Аз смятам, че ако искаме да живеем в нормална страна, ръководена от достойни хора, в която да има  ред, работеща съдебна система и  функционираща икономика, ние имаме властта и инструментите да направим това. Протестът не е инструмент. Протестът е следващото ниво на мрънкането, което нищо не променя. Вместо да викаме по улиците, бихме могли да си седнем на задниците и да реализираме нещо. Ако нещо не е законно – атакувайте го в съда и по законов ред. Ако протестирате срещу даден закон – идете и участвайте в дискусиите по този закон. Ако протестирате за цените се замислете дали искате да живеете в комунизъм или сте избрали капитализма, при  който свободата на пазара е фундаментална. Ако искате да протестирате срещу някакво безхаберие – дупки на улиците, изхвърляне на отпадъци, незаконни сметища, корупция и какво ли още не – подайте жалби и сигнали. За всеки проблем има законно и работещо решение. Протестирането обаче е лесният начин – всички сме едно, викаме заедно и така индивидуалният глас не се чува. Няма лична отговорност. Няма индивидуалност. Няма АЗ. Има ние. А когато нещо е общо, то е ничие. НИЕ протестираме за нещо, но НИКОЙ не намира време да извърши конкретно действие за решаване на проблема. И защо ви казвам всичко това ли? Защото всеки ден аз протестирам. Но не на площада. Не с мегафон, със спуснати отнякъде лозунги и за щяло и нещяло. Аз протестирам против нещата, които не харесвам в тази държава и моите протести се изразяват в плащане на данъците, спазване на законите, използване на всички законови средства, агенции, общински и държавни служби чрез жалби, сигнали и други активни действия, които системата ми е гарантирала. Въпросът е вие в коя категория се поставяте. Мрънкач или предприемач. Протестиращ на улицата анонимен или активен гражданин. И следващия път, когато се озовете на площада, си задайте въпроса, който още от римско време си задаваме – „Кой има интерес?“