Краят на света се отлага: 60 години ни обещават екологичен апокалипсис, а ние все още сме тук!
Петролът трябваше да свърши, океаните да умрат, градовете да потънат, а цивилизацията да рухне. Десетилетия наред слушаме кога ще настъпи екологичната катастрофа. Сроковете минават, но апокалипсисът все се отлага.
Екологичната катастрофа се е превърнала в удобен инструмент за всяване на страх. От близо 70 години учени, политици, активисти и медии ни предупреждават за предстоящия край на света. И ако се бяха сбъднали всички прогнози, днес нямаше да има кой да прочете тази статия.
Събрахме някои от най-драматичните предсказания от последните десетилетия. Датите отдавна са минали, а обещаният апокалипсис така и не е настъпил.
Това, разбира се, не доказва, че екологичните проблеми не съществуват. Но показва колко подвеждащо може да бъде представянето на най-мрачните сценарии като неизбежно бъдеще.
1967–1970 г.: Глад, отровен въздух и изчезване на човечеството
1967 г. — Масов глад ще унищожи Азия до 1975 г.
„Ако не се въведе незабавно и строго разпределение на храната в световен мащаб, до 1974 г. Индия ще изпадне в пълна анархия, а до 1975 г. масовият глад ще обхване цяла Азия, последван от необратим срив на глобалното земеделие.“
Автори: Уилям и Пол Падок
Източник: Famine 1975! America's Decision: Who Will Survive?, 1967 г.
Статус: Приписван преразказ, не потвърден дословен цитат.
Какво се случи? 1975 г. отмина без глобалното земеделие да рухне. Зелената революция и технологичният напредък в земеделието увеличиха добивите в редица държави.
1968 г. — Стотици милиони ще умрат от глад
„Световният глад вече е решен факт. Голямата криза ще удари през 70-те години. До 1975 г. стотици милиони хора ще умрат от глад, независимо от каквито и да било извънредни програми, които започнем сега.“
Автор: Пол Ерлих, биолог от Станфорд
Източник: The Population Bomb, 1968 г.
Статус: Преразказ на действителните му катастрофични прогнози.
Какво се случи? Предсказаната глобална катастрофа не настъпи. Населението на планетата продължи да расте, а световното производство на храни се увеличи.
1969 г. — Най-големият катаклизъм в историята
„Повечето от хората, които ще загинат в най-големия катаклизъм в историята на човечеството, вече са родени... До 1975 г. някои експерти смятат, че недостигът на храна ще ескалира настоящото ниво на световен глад в гладни бунтове с невероятни пропорции.“
Автор: Пол Ерлих
Източник: Есето Eco-Catastrophe!, 1969 г.
Какво се случи? 1975 г. отмина. Не последва предсказаният всеобщ срив на човешката цивилизация.
1970 г. — Цивилизацията ще приключи до 2000 г.
„Цивилизацията ще приключи в рамките на 15 до 30 години, освен ако човечеството не предприеме незабавни действия срещу проблемите, пред които е изправено.“
Автор: Джордж Уолд, биолог от Харвард и Нобелов лауреат
Източник: Boston Globe, 19 април 1970 г.
Какво се случи? През 2000 г. човечеството не само продължаваше да съществува, но навлизаше в ерата на масовия интернет.
1970 г. — Ще носим противогази, за да оцелеем
„До 1985 г. градското население в Северна Америка и Европа ще бъде принудено да носи газови маски през по-голямата част от деня, за да оцелее от смога. До същата година замърсяването ще унищожи способността на почвата да се регенерира.“
Приписван автор: Бари Комънър, американски биолог и еколог
Посочен източник: Time Magazine, 1970 г.
Статус: Дословният цитат не е потвърден.
Какво се случи? 1985 г. отмина, без жителите на Европа и Северна Америка масово да започнат да живеят с противогази. В редица големи градове качеството на въздуха впоследствие се подобри благодарение на ограниченията върху замърсяването.
1970 г. — Петролът ще свърши, а слънчевата светлина ще намалее наполовина
„До 1985 г. замърсяването на въздуха ще намали количеството слънчева светлина, достигаща до Земята, наполовина... До 2000 г. суровият петрол ще бъде напълно изчерпан.“
Приписван автор: Кенет Уат, еколог
Посочен източник: Реч по време на първия Ден на Земята, 1970 г.
Статус: Формулировката изисква потвърждение.
Какво се случи? През 2000 г. петролът не беше изчерпан. А и днес, повече от четвърт век по-късно, той продължава да бъде основен енергиен ресурс.
1970 г. — Започва нова ледникова епоха
„До 2000 г. светът ще бъде с около четири градуса по-студен в глобален мащаб, но с единадесет градуса по-студен в ледниковите райони. Ние сме в началото на нова ледникова епоха.“
Приписван автор: Кенет Уат
Посочени източници: Time и Boston Globe, 1970 г.
Статус: Точният цитат не е потвърден.
Какво се случи? Вместо нов ледников период последва дългосрочно глобално затопляне. Изглежда, че и предсказването на климата има своите рискове.
1970 г. — До 1995 г. ще изчезнат 80% от животинските видове
„До 25 години между 75% и 80% от всички животински видове на Земята ще бъдат напълно изчезнали.“
Приписван автор: С. Дилън Рипли, секретар на Смитсоновия институт
Посочен източник: Look, 1970 г.
Статус: Дословната формулировка не е потвърдена.
Какво се случи? Предсказаното масово изчезване в този срок не настъпи. Загубата на биоразнообразие обаче продължава да бъде реален проблем.
1970 г. — Океаните ще умрат до 1979 г.
„До 1979 г. океаните ще бъдат биологично мъртви поради натрупването на ДДТ и промишлени отрови. Когато океаните загинат, планетата ще загуби основния си източник на кислород.“
Приписван автор: Пол Ерлих
Посочен източник: Look, 1970 г.
Статус: Дословният цитат изисква проверка.
Какво се случи? 1979 г. отмина, океаните останаха живи, а човечеството продължи да диша.
1971–1989 г.: Изчерпани ресурси, потънали градове и краят на индустрията
1971 г. — До 1990 г. ще изчерпим жизненоважните минерали
„До 1985–1990 г. ще има незаобиколим недостиг на почти всички ключови минерали, жизненоважни за оцеляването на индустриалната цивилизация.“
Приписван автор: Престън Клауд, биогеолог
Посочен източник: The Sciences, 1971 г.
Статус: Дословната формулировка не е потвърдена.
Какво се случи? Индустриалната цивилизация не се срина през 1990 г. Новите технологии, находища и рециклирането промениха достъпността на много ресурси.
1972 г. — Златото, среброто и петролът ще свършат
„При настоящите нива на потребление светът ще изчерпи напълно запасите си от злато до 1981 г., от живак до 1985 г., от сребро до 1985 г., от цинк до 1990 г. и от петрол до 1992 г.“
Приписван източник: Римският клуб, The Limits to Growth, 1972 г.
Какво се случи? Всички тези години отминаха, а ресурсите продължават да се добиват.
Важна подробност: Посочените дати се основават на допускания за ресурси и потребление, но често се представят погрешно като категорични прогнози на целия доклад. Това не е коректен дословен цитат от авторите.
1984 г. — Световното производство на храни ще рухне до 2000 г.
„До 2000 г. глобалното производство на храна ще се срине напълно. Мащабът на бедствието ще бъде толкова огромен, че никакви хуманитарни усилия няма да спасят цивилизацията от разпад и последващ канибализъм.“
Приписван автор: Лестър Браун, еколог
Посочен източник: State of the World, 1984 г.
Статус: Дословният цитат не е потвърден.
Какво се случи? Глобалното производство на храни не рухна през 2000 г. Напротив, продължи да нараства.
1986 г. — Флорида ще стане архипелаг
„До 2000 г. глобалното затопляне ще разтопи ледовете толкова бързо, че морското равнище ще се покачи с няколко метра, наводнявайки основните крайбрежни градове на Америка и Европа, превръщайки Флорида в архипелаг от острови.“
Приписван автор: Майкъл Опенхаймер
Посочен източник: The Miami Herald, 1986 г.
Статус: Дословният цитат не е потвърден.
Какво се случи? Флорида продължава да е полуостров. Морското равнище се покачва, но не с няколко метра до 2000 г., както твърди приписваната прогноза.
1988 г. — Малдивите ще бъдат под вода до 2018 г.
„Малдивите ще бъдат напълно под вода до 2018 г.“
Приписван автор: Хусейн Шихаб, представител на властите на Малдивите
Посочен източник: Canberra Times, 26 септември 1988 г.
Статус: Това е разпространявано обобщение на предупрежденията, не потвърден дословен цитат.
Какво се случи? През 2018 г. Малдивите не изчезнаха. И днес островната държава продължава да приема туристи от цял свят, макар да остава уязвима към покачването на морското равнище.
1988 г. — Само десет години до необратима катастрофа
„Имаме само 10-годишен прозорец от възможности да разрешим ефекта от парниковите газове, преди той да излезе напълно извън контрола на човечеството.“
Приписван автор: Ноел Браун, Програма на ООН за околната среда
Посочен източник: San Jose Mercury News, 30 юни 1988 г.
Статус: Точната формулировка не е потвърдена.
Какво се случи? Десетгодишният срок изтече през 1998 г. Няма научно основание обаче подобен срок за предприемане на мерки да се тълкува като дата за физическия край на света.
1988 г. — Ню Йорк ще бъде под вода до 2008 г.
„След 20 години магистрала „Уест Сайд“ в Ню Йорк ще бъде изцяло под вода. Прозорците на долните етажи ще трябва да бъдат зазидани заради вълните, а полицията ще се придвижва с лодки.“
Приписван автор: Джеймс Хансен, климатолог от НАСА
Източник: Разказ на журналиста Боб Рейс за разговор с Хансен.
Статус: Хансен оспорва контекста и времевата рамка.
Какво се случи? През 2008 г. Ню Йорк не беше потънал, а полицията продължаваше да използва автомобили.
1989 г. — Цели държави ще изчезнат до 2000 г.
„Цели нации могат да бъдат изтрити от лицето на Земята от повишаващото се морско равнище, ако тенденцията на глобално затопляне не бъде обърната до 2000 г.“
Автор: Ноел Браун, Програма на ООН за околната среда
Източник: Associated Press, 1989 г.
Какво се случи? До 2000 г. цели държави не бяха заличени от покачването на океаните. Предупреждението обаче е било за риск при продължаващи тенденции, а не непременно за потъване точно през 2000 г.
1992–2019 г.: От озоновата дупка до Арктика без лед
1992 г. — Няма да можем да излизаме навън без защитни костюми
„Поради разрушаването на озоновия слой, до 2000 г. интензивността на ултравиолетовите лъчи ще нарасне толкова драстично, че хората няма да могат да излизат навън без специални защитни костюми.“
Приписван автор: Ал Гор
Посочен източник: Earth in the Balance, 1992 г.
Статус: Цитатът не е потвърден в тази формулировка.
Какво се случи? През 2000 г. хората не започнаха да носят защитни костюми. Международните мерки срещу озоноразрушаващите вещества помогнаха за постепенното възстановяване на озоновия слой.
2000 г. — Сбогом, зима! Никога повече сняг?
„Winter ade: Nie wieder Schnee?“
„Сбогом, зима: Никога повече сняг?“
Медия: DER SPIEGEL
Заглавие: Winter ade: Nie wieder Schnee?
Дата: 1 април 2000 г.
Какво се случи? Повече от 26 години по-късно в Европа продължава да вали сняг, а алпийските ски курорти продължават да работят.
Самото заглавие обаче е въпрос, а не категорично обещание, че снегът ще изчезне напълно. За да се оценят прогнозите в публикацията, трябва да се сравни и нейното пълно съдържание.
2002 г. — Мегасуши ще унищожат икономиката до 2015 г.
„До 2015 г. мега-сушите ще обхванат най-големите земеделски райони в света. Реките в Китай, Индия и САЩ ще пресъхнат през лятото. Глобалната икономика ще спре да функционира.“
Приписван автор: Питър Хъдсън
Посочен източник: The Guardian, 2002 г.
Статус: Авторството и дословният цитат не са потвърдени.
Какво се случи? 2015 г. отмина без глобалната икономика да спре да функционира.
2004 г. — Австралийските Алпи ще останат без сняг до 2014 г.
„В рамките на следващите 10 години австралийските Алпи ще останат напълно без сняг. Ски индустрията в страната е обречена на бърза смърт.“
Приписван източник: Climate Institute of Australia, 2004 г.
Статус: Точният цитат и докладът изискват проверка.
Какво се случи? Австралийските ски курорти не изчезнаха през 2014 г.
2007 г. — Арктика ще бъде без лед до 2013 г.
„Нашите прогнози показват, че има 75% шанс в рамките на следващите 5 до 7 години Северният ледовит океан да остане напълно без лед през летните месеци.“
Приписван автор: Уислав Масловски
Посочен източник: Изследвания, отразени от BBC през 2007 г.
Статус: Преразказ на публикувана оценка, не потвърден дословен цитат.
Какво се случи? През 2013 г. Арктика все още имаше летен морски лед.
2007 г. — Ал Гор предупреждава за изчезването на арктическия лед
„Цялата северна ледена шапка ще изчезне напълно през лятото в рамките на следващите пет години.“
Приписван автор: Ал Гор
Посочен източник: Речи и публични изявления около 2007 г.
Статус: Не е потвърдено, че тази точна формулировка е от речта му при получаване на Нобеловата награда.
Какво се случи? През 2012–2013 г. Арктика не остана напълно без летен морски лед.
2008 г. — Арктика ще остане без лед до 2018 г.
„Последните сателитни данни показват, че Арктика ще бъде напълно свободна от лед през лятото още през 2018 г.“
Приписван автор: Джеймс Хансен
Посочен източник: Публична лекция и интервю, 2008 г.
Статус: Дословният цитат и приписването му не са потвърдени.
Какво се случи? И този срок отмина без предсказаното пълно изчезване на летния лед.
2019 г. — Светът ще свърши след 12 години
„Светът ще свърши след 12 години, ако не се заемем сериозно с климатичните промени.“
Автор: Александрия Окасио-Кортес, американски конгресмен
Източник: Събитието MLK Now, януари 2019 г.
Статус: Превод на нейна публична риторична формулировка.
Какво се случи? Този срок все още не е изтекъл — той сочи към 2031 г. Изказването не е научна прогноза за буквалното унищожение на планетата.
Теорията на Олдувай: Според този сценарий краят на индустриалния свят трябваше да започне през 2012 г.
И ако всички тези предупреждения ви изглеждат прекалено драматични, има една теория, която отива още по-далеч.
Това е Теорията на Олдувай (Olduvai Theory), разработена от американския инженер Ричард Дънкан през 1989 г. и впоследствие многократно преработвана.
Според нея индустриалната цивилизация е кратък епизод в човешката история, който ще продължи приблизително 100 години — от 1930 до 2030 г.
Причината за нейния предстоящ край? Изчерпването на възможностите за непрекъснато увеличаване на енергията, достъпна за всеки човек.
Трите основни етапа
1. Прединдустриална епоха — до 1930 г.
Човечеството живее в свят с ограничена механизация, ниско енергийно потребление и сравнително бавен технологичен напредък.
2. Индустриална епоха — приблизително 1930–2030 г.
Това е краткият период на стремителен напредък: електричество, автомобили, авиация, компютри, телекомуникации и глобална индустрия.
Според Дънкан този възход е временен и зависи от ресурсите, които поддържат модерната икономика.
3. Деиндустриализация — предполагаемият срив на съвременния свят
В тази последна фаза производството на енергия на човек започва рязко да намалява. Електрическите мрежи се разпадат, градовете губят инфраструктурата си, а човечеството постепенно се връща към много по-примитивни форми на съществуване.
Трите фази на самия колапс
Дънкан описва и три последователни периода на енергиен спад:
1979–1999 г. — „Наклонът“ (Slope)
Според модела световното производство на енергия на глава от населението навлиза в продължителен спад. Това трябва да е първият знак, че индустриалната цивилизация е преминала своя връх.
2000–2012 г. — „Плъзгането“ (Slide)
Спадът се ускорява. Очакват се икономически сътресения, енергийни кризи и нарастваща нестабилност.
2012–2030 г. — „Пропастта“ (Cliff)
Това е най-драматичният период.
В публикувания през 2000 г. сценарий Дънкан предвижда около 2012 г. да започне вълна от трайни прекъсвания на електричеството по целия свят.
Без електричество ще бъдат засегнати комуникациите, компютърните системи, управлението на инфраструктурата, водоснабдяването, транспортът и промишлеността.
След това ще последват недостиг на храни, разпад на големите градове и масови социални конфликти.
До 2030 г. енергийното производство на човек трябва да се върне до равнищата от 1930 г., което според модела бележи края на индустриалната цивилизация.
В по-късни варианти Дънкан дори измества началото на големия срив от 2012 към 2008 г. и прогнозира намаляване на световното население до около два милиарда души към 2050 г.
И какво се случи след 2012 г.?
Изминаха 14 години.
Електрическите мрежи не се разпаднаха в глобален мащаб. Индустриалната цивилизация не приключи. Не се върнахме към живот на ловци и събирачи.
Вместо това светът преживя мащабно развитие на възобновяемата енергия, електромобилите, дигиталната инфраструктура, автоматизацията и изкуствения интелект.
Това не означава, че бъдещи енергийни кризи са невъзможни. Означава, че най-драматичният етап от прогнозирания сценарий на Олдувай не започна в посочения срок.
Колко пъти трябва да преживеем края на света?
През последните близо 70 години човечеството трябваше да преживее глад, изчерпване на петрола, отровена атмосфера, мъртви океани, изчезнали животински видове, потънали държави, нов ледников период и глобален енергиен колапс.
Част от тези прогнози действително са били прекалено категорични. Други са били преувеличени от медиите. Трети днес се разпространяват като цитати, без да е ясно дали авторите им изобщо са произнесли точно тези думи.
Но историята поставя един напълно основателен въпрос:
Защо толкова често научната несигурност се превръща в категорично обещание за предстоящ апокалипсис?
Истинската наука не се нуждае от измислени крайни срокове, за да бъде вземана насериозно. Реалните екологични проблеми заслужават реални решения, а не състезание кой ще обяви най-страшния край на света.
Междувременно 1975, 1985, 1990, 2000, 2012 и 2018 г. отдавна са зад гърба ни.
Човечеството продължава да съществува.
Очакваме следващата дата за края на света. Дано поне този път ни предупредят навреме, че да не си правим планове за уикенда. :)
