Пловдив 2019 – култура, пъстри фрагменти от отминали времена или пръчка в колелата

Грандиозното откриване на Пловдив 2019 вече е факт. Градът под тепетата официално стана "Европейска столица на културата". Всичко изглежда доста обнадеждаващо, а и така трябва да бъде – десетки културни мероприятия през годината, артисти от цял свят и позитивни емоции в съзнанието на зрителя. Чудесно, нали? Две седмици след светлинното шоу, пъстрите цветове и стотиците изпълнители на 30-метровата сцена, позиционирана в центъра на града, пловдивчани все още се питат: „Заслужаваше ли си цялата дъндания?“ Отговорът на този въпрос е някъде по средата и далеч не е еднозначен, имайки предвид позитивите и негативите, които генерира вечерта на 12.01.2019г. Часът е малко преди 19:00, хиляди граждани и гости на града тръпнат в очакване на шоуто. По суперлативите на местните и националите медии вечерта ще бъде „невероятна“, „страхотна“, единствена по рода си „екстраваганза“. Ето че часът настъпва – музиката, изпълнителите, стотиците часове подготовка ще изригнат като вулкан всеки момент. На сцената всичко изглежда величествено, непоклатимо, дори и от минусовите температури и пронизващия палтото януарски вятър. Пловдивчани подготвят смартфоните си, сякаш състезанието за първо story в Instagram и Snapchat вече тече. Организаторите на събитието представят пред България и света своя дългоочакван спектакъл, усмихват се. Изпълненията на Теодосий Спасов, ансамбъл „Тракия“ и Валя Балканска утвърждават пълно себеотдаване и изключителен професионализъм. Разбира се, не би могло да бъде друго. Публиката ръкопляска, горда е с таланта и красотата в изкуството им. Шоуто минава неусетно и се приближава към своя край. Няколко часа по-късно по централните улици и главната, все още има местни и гости на града, които използват вечерта, за да създадат последни спомени и селфита с хаштаг #заедно. Но, дотук със самия концерт, нека поговорим за организацията, изключителната изложба на фрагментите от Берлинската стена, местоположението на сцената, затруднената за повече от месец градска мобилност и неудобствата, през които пловдивчани трябваше да преминат, за да изпълнят всекидневните си задължения. Началото на януари е, много от нас са се завърнали в Пловдив след новогодишните празненства и се аклиматизират за работа, университет и задачи. Уви, обаче мястото на откриването на "Пловдив – Европейска столица на културата" е точно пред пощата... Или отзад, всъщност не съм много сигурен. Ключовият бул. "Цар Борис Трети Обединител" е затворен, въпреки че представлява аортата към сърцето на Пловдив. Пловдивчани са недоволни, обсипват социалните мрежи и местните медийни сайтове с нападки към управлението на града, радикални, но в повечето случаи необосновани решения на проблема и как това предстоящо събитие започва да бъде мразено, само защото е готино да мразим, без да виждаме положителния отпечатък, който оставя върху града. Както и да е, разни хора, разни идеали. Ще обърна внимание на положителната страна от подготовката за Пловдив 2019, а това именно е експозицията на фрагменти от Берлинската стена, които показват една цяла вселена от артисти, които рисуват други артисти, символи, карикатури, житейски събития, въображение и провокация на съзнанието. [caption id="attachment_72587" align="alignnone" width="960"] Lou Reed[/caption] Иги Поп, Дейвид Бауи, Лу Рийд са само част от имената, които биват пресъздадени на бетонните блокове, а сега имаме въможността да се докоснем до тях в Пловдив. How cool is that? Карикатурите и посланията, вплетени с изкуство и цветове, позволяват на хората да се вникнат в историята на събития и силни личности, коитo остават в съзнанието завинаги. Променят ни, вярвам, карат ни да задаваме въпроси, да се интересуваме, да усещаме по-дълбоко себе си и и останалите, да бъдем по-сплотени и да приемаме различията си. Въпреки противоположните мнения, смятам, че Пловдив 2019 показва потенциал, който ще продължава да обогатява предстоящата година. Концертите, фестивалите, изложбите и културните събития в града постоянно обединяват не само хората на изкуството, а всички #заедно. Автор: Георги Кондев