Другата страна на Дейвид Бауи

Признавам си, че преди години не разбирах Дейвид Бауи. Интересното беше, че екстравагантният му външен вид всъщност ми допадаше и ме караше да го уважавам. Да, не бях фен на музиката му, но ме впечатляваше това как един човек е способен да си променя визията от албум на албум, от година на година и така в продължение на повече от четири десетилетия. Иска се смелост, защото никога не знаеш как ще реагират публиката и критиците на поредната ти приумица. Бауи, започна малко по малко да ми влиза под кожата, не с музиката си, а с цялостната си концепция. Малко по малко разкривах интересни подробности за него, за начина му на живот, за това как върши нещата с една лекота, присъща само на иноваторите. От Бауи научих много неща, още преди да съм чул дори един цял негов албум. Например, вече знаех, че ако искаш да направиш нещо по собствения си начин, запретваш ръкави и го правиш. Резултата може да е разочароващ, но може и да удиви всички. Всъщност, резултатът няма значение. Единственото, което е от значение е това, че си го постигнал. Без да се усетя бях станал фен. Къде съзнателно, къде не чак толкова, започнах да слушам още и още, и още песни, минах на цели албуми, но го направих в обратен ред. Започнах от последния Blackstar, минах през The Next Day и така чак до Space Oddity и едноименния David Bowie. Няма да говоря за музиката на Дейвид. За нея се е изписало много, а и не знам точно как изразя чувствата и емоциите, които тя събужда у мен. За мен е много по-вълнуващо неговото взаимодействие с останалите изпълнители от неговото поколение. Стилът на Бауи може да е спокоен и на моменти меланхоличен, самият Дейвуд не веднъж се казвал, че живо се интересува от две американски банди от края на 60-те и началото на 70-те години. Става въпрос за The Stooges и The Velvet Underground. Първата е водена от ексцентричния Иги Поп, който тича по сцената, въргаля се върху натрошено стъкло, катери се по усилвателите, измисля така нареченият стейдждайв и по-късно получавата титлата „Кръстника на пънка“. The Velvet Undeground има не по-малко емблематичен фронтмен в лицето на Лу Рийд. Нито The Stooges, нито The Velvet Underground се доближават като звучене до Дейвид Бауи, но между тримата (Дейвид, Иги и Лу) бързо се завързва нещо повече от приятелство.

През 1972 година излиза знаковият албум на Рийд „Transformer”. Бауи вече е взел под крилото си и Лу и Иги (за него след малко) и продуцира въпросния албум. Всъщност Дейвид, освен, че е продуцент, взима активно участие и в записите като се включва като беквокалист, китарист и пианист. Може да чуете неговия глас в песента Andy's Chest. Наистина е вълнуващо как двама от най-иновативните артисти за времето си не просто се вдъхновяват един друг, но и успяват да творят заедно, без резултата да е покъртителен миш-маш. „Transformer” е това, което е, именно заради съвместната работа на Лу и Дейвид.

https://www.youtube.com/watch?v=m4ULAtm5PpY

За късмет на всички, Бауи се оказва и талантлив продуцент, тъй като успява да извади най-доброто от артистите, без да им натрапва своята визия за нещата.

Година след „Transformer” излиза „Raw Power” на The Stooges. Дори по тогавашните стандарти звукът е отвратителен. На места вокалите са прекалено силни, на други китарата заглушава почти всичко останало, постоянно се чува пращене, на моменти високите тонове са направо оглушаващи и откровено дразнещи, но... „Raw Power” e основоположникът на пънк музиката. Той е агресивен, необуздан, говори с езика на улицата, иска всичко и го иска сега. Дори 50 години по-късно като го слушаш усещаш как и The Stooges, и Бауи са успели да уловят суровата енергия, нервността и необуздаността, които сякаш са обладали целия екип, участващ в записите. Добрата музика не изисква перфектен запис, а Бауи перфектно разбира това и оставя всичко в почти неподправян вид. Без сам да е пънкар, той практически участва в създаването на пънка.

https://www.youtube.com/watch?v=LC9km8qnbOY

Продуцентската работа на Дейвид Бауи до голяма степен достига своя апогей по време на сътрудничеството му с Иги Поп по албумите „The Idiot” и “Lust for Life”. И двата албума излизат през 1977 година, като те са записани в Берлин, по същото време, в което Бауи създава своята „Берлинска трилогия“, състояща се от култовите „Low”, “Heroes” и “Lodger”. Албумите на Иги Поп и до днес се въртят по радиостанциите, все още чуваме песни от тях в различни продукции, реклами и филми. Немалка част от песните в тях са написани и от двамата, като дори някои от тях се появяват в албуми на Дейвид. Той самият изпълнява „Sister Midnight” и „China Girl” почти през цялата си кариера.

https://www.youtube.com/watch?v=S0nlygb1Qfw

Почти 10 години по-късно двамата отново подновяват съвместната си работа. Това се случва, когато през 1986 г. Бауи продуцира албумът „Blah-blah-blah” на Поп. Отново Дейвид участва в писането на песните, както и в тяхното записване и миксиране.

Други банди, които са имали късмета да работят с Бауи, са Mott the Hopple. Той продуцира техният албум от 1972-ра „All the Young Dudes”. Той е и автор на едноименното парче, което моментално става хит и изстрелва групата на върха на славата, поне за известно време.

https://www.youtube.com/watch?v=VKvNtAVZyOc

Самият факт, че се е вдъхновявал от хора, които не са били нито толкова известни, колкото него, нито особено обичани (тогава) от музикалните критици, говори достатъчно за артиста и човека Дейвид Бауи. Не само, че публично заявява своята подкрепа към тях, когато пресата ги плюе, той се наема с предизвикателството да работи с тях. Безспорно, ако не беше Бауи, едва ли сега Иги и Лу щяха да имат своя легендарен статус. Не, че не са се доказали и преди да срещнат Дейвид, но просто той ги изважда от мазетата и гаражите и поставя под светлината на прожекторите.

Разбира се, Дейвид е продуцент на не малка част от собствените си албуми, но това е съвсем друга тема на разговор. Наскоро обаче попаднах на сайта http://supbowie.com/. Идеята му е съвсем проста – въвеждаш възрастта си и разбираш какво е правил Дейвид Бауи, когато е бил на твоите години. Всеки път, когато имам нужда от вдъхновение, поглеждам там и обикновено го намирам. Е, понякога се получава и обратният ефект, но не всички сме Дейвид Бауи, все пак :)

https://www.youtube.com/watch?v=J2t_dL_snBA