Живот
"Животът в скулптура" на Георги Георгиев
Погледът ми следва линията на метала, която се извива в женски ханш, после прелива в ръка на мъж, издължава се до рамото му и се връща обратно към женската фигура в пламенна целувка. Главата е свенливо сведена, а двете тела се доверяват изцяло едно на друго. Чудя се кое прави целувката да изглежда пламенна, а телата така доверчиви. Тези емоции са породени от изложбата "Животът в скулптура" на Георги Георгиев.
Всички творби са изпълнени от метал понякога в комбинация с дърво или камък и са в характерен стил. Детайлите са малко, но достатъчно за да предадат емоция, а въображението създава юразлични варианти при всеки поглед. Скулптурите са в различни размери и с разнообразна обработка на метала. Общото между тях са топлите, познати човешки емоции, които предизвикват. Усетих свенливостта на запознанството, радостта от първата
рожба, устрема на младостта и мъдростта на годините. Всяка творба те пренася в своя собствен свят.
След малко успявам да се добрера до автора и да му задам няколко въпроса.
Кога и как започна да се занимаваш със скуплтура?
Георги Георгиев: В първи клас ходих на уроци по рисуване и това много ми хоресваше. По-късно попаднах на биографията на Микеланжело ("Страдание и възторг" на Ървинг Стоун) и не можех да си представя да се занимавам с друго. Всеки прочел тази книга би искал да стане скулптор. Така скуплтурата стана моя живот - учене, практика, симпозиуми и изложби.
А къде намираш дръхновение?
Георги Георгиев: (смее се) От живота, затова изложбата се нарича така. Всичко можеш да пресътвориш в скулптура, всеки момент, всяко усещане. Можеш да спреш, да го видиш и да го почувстваш. Но най-вече любовта - виждате, че повечето творби са двойки.
Творбите са в много характерен стил. Как стигна до него, до своя глас?
Георги Георгиев: Бях на симпозиум в Китай и исках да подаря на организаторите нещо, направено от мен. Но нямаше никакви материали - имаше само метал и електрожен. Тогава харесах идеята - всичко е оригинал, както в живота - няма калъпи и копия. Всички творби от този цикъл са направени така.
Изложбата "Животът в скулптура" на Георги Георгиев гостува в галерия "Сезони" на ул. Кракра 2а до 27 ми ноември 2017.
Всички творби са изпълнени от метал понякога в комбинация с дърво или камък и са в характерен стил. Детайлите са малко, но достатъчно за да предадат емоция, а въображението създава юразлични варианти при всеки поглед. Скулптурите са в различни размери и с разнообразна обработка на метала. Общото между тях са топлите, познати човешки емоции, които предизвикват. Усетих свенливостта на запознанството, радостта от първата
рожба, устрема на младостта и мъдростта на годините. Всяка творба те пренася в своя собствен свят.
След малко успявам да се добрера до автора и да му задам няколко въпроса.
Кога и как започна да се занимаваш със скуплтура?
Георги Георгиев: В първи клас ходих на уроци по рисуване и това много ми хоресваше. По-късно попаднах на биографията на Микеланжело ("Страдание и възторг" на Ървинг Стоун) и не можех да си представя да се занимавам с друго. Всеки прочел тази книга би искал да стане скулптор. Така скуплтурата стана моя живот - учене, практика, симпозиуми и изложби.
А къде намираш дръхновение?
Георги Георгиев: (смее се) От живота, затова изложбата се нарича така. Всичко можеш да пресътвориш в скулптура, всеки момент, всяко усещане. Можеш да спреш, да го видиш и да го почувстваш. Но най-вече любовта - виждате, че повечето творби са двойки.
Творбите са в много характерен стил. Как стигна до него, до своя глас?
Георги Георгиев: Бях на симпозиум в Китай и исках да подаря на организаторите нещо, направено от мен. Но нямаше никакви материали - имаше само метал и електрожен. Тогава харесах идеята - всичко е оригинал, както в живота - няма калъпи и копия. Всички творби от този цикъл са направени така.
Изложбата "Животът в скулптура" на Георги Георгиев гостува в галерия "Сезони" на ул. Кракра 2а до 27 ми ноември 2017. 
