Децата на София ще са в риск след няколко месеца. Ти знаеше ли за това?

Рядко пиша, но когато пиша, има защо. Защото политиците отново са взели решение, което касае пряко живота и здравето на нашите деца, но това сякаш остава маскирано зад фасадата на други промени с много добри намерения. Искрено вярвам, че не е целенасочено, а поради глупост, незнание или некомпетентност. Нещо често срещано в държавната и общинска администрация. Ето за какво става дума.

Днес разбрах, че любимите ни политици имат нова идея - кухни майки за детските градини на София. Идеята звучи страхотно, от гледна точка на концепцията "икономия от мащаба", но като биолог ще ви разкажа за един друг мащаб, който гарантирано ще преживеем, ако тази велика концепция се случи. Мога да се разпиша под това си твърдение.

Всяка година чуваме за детски лагери, които завършват в болницата с десетки хоспитализирани деца от хранително отравяне. В 70% от случаите това не е заради лоша или заразена храна, а е заради персонала - немити ръце, дошли болни на работа, неспазване на процедурите (това го правят обикновено най-опитните). Това се случва в кухни, които са сертифицирани и работят по стандарти.

Когато всяка детска градина работи със собствена кухня или с отделна кетъринг компания, рискът се свежда до 80-150 деца. Така в риск е малка група деца.

Когато обаче имаме кухня майка, сметките излизат от капацитета на здравната система.

Ето как изглеждат те.

Да приемем, че имаме бактериално огнище - Salmonella, Shigella, E. coli и др.

По данни за София често се цитира порядък ~67 болници с общо ~11 040 легла (всички профили, не само детски). Важно e да отбележим, че детските легла/педиатрични спешни са малка част от тези числа. Също така, тези легла не стоят празни в очакване на епидемия.

При заразяване на 5000 деца, ударът по системата в рамките на 1-2 дни ще е чудовищен. Ако си спомняте, Ковид не беше толкова страшен вирус сам по себе си, а страшно беше в липсата на адекватни мерки и капацитет болните да бъдат прегледани, приети и лекувани. Нямаше легла. Нямаше и лекари и сестри, които да обгрижат болните. Истината обаче, е че легла не достигат и в момента и болниците приемат само наистина тежки случаи. За справка си пуснете подкаста "Линейката" на БНР, за да видите как умиращи хора обикалят София с часове в търсене на свободна болница.

Ако говорим обаче не за бактерия, която се развива сравнително бавно преди да достигне своя пик, то вирусна инфекция би концентрирала удара към здравната ни система и тогава системата ще рухне още на първа линия - обажданията към лекарите и първичния преглед на децата.

Макар и често да смятаме, че Ешерихия коли е най-честият проблем при хранителните отравяния, всъщност най-често се срещат Norovirus, Salmonella и Staphylococcus aureus (в този ред). Norovirus е именно вирус - бърз и агресивен.

На кратко - някой е решил да спечели едни пари. Приемам аргументите. Одобрявам желанието на хората да печелят и да са проактивни. Но за да се случи тази печалба, се поставят под риск децата на София (скоро може и в други градове, ще видим). И докато моето дете ходи в частна градина (защото в общинските място не се намери), аз също ще съм засегнат от подобна епидемия, както и всички, които имат по-големи деца, които вече не ходят на градина. Причината е, че когато тясното място е здравната система на града се препълни, тя ще остане блокирана за всички останали случаи, които не са наистина критични. Така ако 5000 деца наводнят софийските болници и ДКЦ-та, всички останали ще са на изчакване със своите незначителни бронхити, пневмонии, алергични реакции и т.н.

Пиша това с идеята повече хора (родители, общински съветници, кметове) да видят чрез великия план на Столична община реално какво предстои да се случи. Изобщо не ме интересува кой го е предложил - няма никакво значение. Защото ние може да си харесваме кмета или общинския съветник, или регионалния кмет, но биологията не я интересува кой е кмет и общински съветник. Нито й пука на леля Стефка, която се е грижила за болната си майка с деменция и е дошла на работа недоспала и разбита, забравила е да измие ръцете си или го е направила проформа, докато бърза да сготви вкусната храна за малчуганите.

Въпросът обаче е какво ще стане, ако някое дете умре? Ами ако са повече? Дори само едно дете да бъде поставено в такъв риск, цената на тази промяна става твърде висока. И макар и да говоря като биолог, бих посъветвал да действаме като инженери с тяхното велико правило - система, която работи, не я закачай.