За кралиците бунтарки, дълга и любовта

Очакваният с нетърпение у нас дебютен роман на обещаващата американска авторка в YA фентъзи жанра Ребека Рос е тук! В „Бунтът на кралицата“ (ИК „Сиела“) мрачни тайни, завърнали се неочаквано от миналото, изправят красивата Бриена пред непосилната дилема да остане вярна на дълга или на любовта, да избере между семейството и самата себе си… С излизането си на американския пазар „Бунтът на кралицата“ от американската авторка Ребека Рос предизвика възторжена реакция по цял свят сред читателите на YA (young adult) фентъзи, превръщайки книгата в едно от най-обсъжданите заглавия на миналата година. Още обявяването на новината, че романът предстои да излезе на български език, породи истински фурор сред многобройните фенове на жанра в България, очакващи нетърпеливо изданието. От днес „Бунтът на кралицата“ вече е по книжарниците! Провинция Анжелик, кралство Валения, 1566 г. Известният приют Магналия Хаус е от онези учебни заведения, където само заможни и талантливи момичета биват подготвяни за живота, обучавани да овладяват наклонностите си към някое от петте изкуства – музика, драма, изкуство, духовитост и наука. Приета в Магналия по милост, Бриена далеч не е от заможно семейство и нито едно от петте изкуства не ѝ се удава по рождение. Когато лятното слънцестоене на седемнайсетата ѝ година наближава, тя желае само едно нещо – на тържествената церемония по завършването си да се представи добре и да бъде избрана от покровител. Въпреки цялата ѝ подготовка обаче най-големият ѝ страх се сбъдва – на слънцестоенето всичко се обърква и тя е оставена без патронаж. Внезапно няколко месеца по-късно посрамен северен лорд ѝ предлага своето покровителство. Макар и подозрителна към намеренията му, Бриена няма друг избор освен да приеме. Но лордът има собствени причини да я потърси – там, където се стаяват тъмно минало и едно дългогодишно отмъщение, се надига опасен план за покушение срещу краля на Севера. За възвръщането на законната кралица на северния трон. План, в който са замесени хора, по-близки до Бриена, отколкото тя някога е предполагала. Докато война се задава на хоризонта, Бриена трябва да избере на кого да остане вярна – на кръвта или на себе си? На дълга или на любовта? Защото една кралица трябва да се надигне от сенките и да извоюва короната си. Но коя ще бъде тази кралица? „Бунтът на кралицата“ е първата част от дуалогията на младата американска авторка Ребека Рос, която скорострелно набира популярност в жанра YA фентъзи. Българското издание на втората част от поредицата предстои, за да сложи край на историята на Бриена – история на мъст и смелост, на кръвен дълг, страст и една изпепеляваща любов. Преводът от английски език на „Бунтът на кралицата“ е на Деница Райкова. Корицата е на Фиделия Косева.

Откъс от „Бунтът на кралицата”, Ребека Рос

– Лейди? Вдигнах поглед, стресната от мъжа, който ме наблюдаваше. Стоеше само на две педи от мен, облегнат на ствола на черна бреза. Беше на средна възраст, с дълга до раменете тъмна коса; лицето му беше набръчкано, обрулено от вятъра и загоряло от слънцето, дрехите му – опърпани и мърляви, но очите му бяха като два разпалени въглена. Проблеснаха при вида ми. Спрях на място, несигурна как да постъпя, той се отблъсна от дървото и пристъпи по-близо; сянката хвърли пъстри петна по раменете и лицето му. Кротко протегна ръка; мръсните му пръсти трепереха. – Лейди, какво е името на мъжа, с когото живеете? Отстъпих една крачка назад и глезенът ми цопна в дълбок водовъртеж на реката. Непознатият говореше средношантал­ски – езика на Валения, – но в гласа му се долавяше акцент, издайническо провлачване. Беше меванец. В името на светците – помислих си; езикът ми залепна за небцето. Нима беше някой от шпионите на Ланън? – Моля ви, кажете ми името му – прошепна мъжът; гласът му стана дрезгав. Точно тогава чух плискането. Люк най-сетне го беше ви­дял, хвърлих бегъл поглед през рамо и видях как брат ми пре­пускаше към нас, с напълно подгизнали бричове и кама в ръка. Приличаше на баща си повече, отколкото осъзнавах; стоманата и остриетата изникваха от него като плевели. – Махни се от нея – изръмжа той и се изпречи между мен и непознатия. Но опърпаният мъж не отстъпваше; очите му се бяха раз­ширили, докато се взираше в Люк. – Хайде! Да те няма! – Люк нетърпеливо насочи камата към него. – Лукас? – прошепна непознатият. Почувствах как въздухът се променя и вятърът се дръпна назад, сякаш бягаше. Гърбът на Люк се вдърви, а един облак закри светлината на слънцето, докато тримата стояхме, засти­нали и несигурни. – Лукас? Лукас Ма... Люк се хвърли върху непознатия, изтръгвайки се рязко от примката на шока. Сграбчи мъжа за яката и го разтърси, като държеше връхчето на стоманеното острие, опряно в мърлявата шия на непознатия. – Не смей да изричаш подобно име – нареди брат ми, тол­кова ниско, че едва долових думите. – Люк? Люк, моля те – проплаках, приближавайки се. Но Люк едва ли ме чуваше. Взираше се в мъжа, който отвръщаше на втренчения му поглед, макар че в крайчетата на очите му се събираха сълзи и капеха по брадясалите му бузи. – От колко време си тук? – изсъска Люк. – Шест години. Но чаках... чаках двайсет и пет години... Иззад нас се разнесе силен плясък. Обърнахме се и видях­ме група деца от другата страна на брега. Две от момчетата предпазливо ни наблюдаваха и Люк свали камата си, но тя все пак остана прибрана в ножницата между пръстите му. – Ела, можем да ти дадем топло ядене за тази вечер – каза Люк високо, за да го чуят децата. – Но ще трябва да отидеш в катедралата, ако искаш милостиня. – Хвърли поглед към мен, безмълвна заповед да вървя плътно след него, докато самият той повлече непознатия напред, като държеше камата незабе­лежимо притисната в гърба му. Вървяхме към къщата припряно и неловко. Влязохме през задната врата и аз останах в сянката на Люк по целия път до ка­бинета на Журден, която рязко затвориха под носа ми. Застанах в коридора, неуверена, и слушах гласовете им, докато разгова­ряха зад тежката врата. Нямаше шанс да подслушам нещо, но и не ми беше нужно, когато си намерих място на скърцащите стълби. Парчетата бавно се наместваха. Веднъж Картие ми беше говорил за революция, изродила се в клане, състояла се преди двайсет и пет години в Мевана. Затворих очи, спомняйки си ритъма на гласа на моя наставник. Преди двайсет и пет години трима лордове се опитали да детронират Ланън... Лорд Кавана, лорд Морган и лорд Мак­Куин... Замислих се върху всички фрагменти, които събирах, от­както се бях запознала с Алдерик Журден. Вдовец със син. Ад­вокат, служещ си умело с хладно оръжие. Двайсет и пет годи­ни. Фамилно име, което започваше с М. Човек, който жадуваше да види Ланън унищожен.