За гнева и прошката

Гневът ви е ирационален и несправедлив. Позволете му да си остане такъв. Опитите да го направим основателен (които обикновено се състоят в стремеж да обвиним човека, срещу когото негодуваме) са източник на всички укори и обяснения, които ви отдалечават още повече от него и от усещанията, възникнали в тялото ви. Напрегнатите отношения между хората не са основани на преценки, „вибрации“ или на това, че „просто не го/я харесвам“, а по-скоро на конкретни случаи – на нещо, което някога са казали или направили. Преценките, липсата на симпатии и обясненията идват след това. Когато идeнтифицирате тези конкретни неща, сте в по-добра позиция да изразявате негодуванието си и да възстановите взаимоотношенията си с този човек. Всички ние сме далеч по дребнави и егоистични, отколкото сме готови да признаем. Когато признаем дребнавия си гняв, той ще отмине по-бързо и в бъдеще ще ни навестява по-рядко. Процесът на прошката включва следните шест минимални изисквания и никое от тях не може да бъде прескочено: 1. Трябва да казвате истината за конкретното поведение, което ви ядосва, лице в лице, директно на човека. 2. Не трябва да имате задръжки по отношение на това какви думи ще употребите и какъв ще е тонът ви. 3. Трябва да обръщате внимание на чувствата и усещанията в тялото си и на другия човек, докато говорите. 4. Трябва да давате израз на всичко, което оценявате в човека, и за което се сещате в момента, със същото внимание към чувствата си и към другия човек, както и когато изразявате яда си. 5. Трябва да изпитате всички чувства, които се надигат у вас в течение на процеса, като плач или смях, независимо как преценявате начина, по който изглежда отстрани. 6. Не трябва да прекратявате дискусията преди да сте престанал да изпитвате гняв към другия. Откъсът е от книгата "Радикална честност" на Брад Блантън на издателство "Изток-Запад".