Време е за пакости с братчетата Карл и Антон, на които „Белите им прилягат“

Пастор Хьорлин би си заложил главата за едно – когато внуците му Карл и Антон са на гости, няма невъзможни неща. Разбира се,  двамата с пасторшата обожават момчетата си, но понякога си мечтаят да не бяха толкова... енергични! Изобретателните пакости на Карл и Антон изпълват страниците на новия детски роман на издателство „Емас“ „Белите им прилягат“, който вече е по книжарниците.

Шведската писателка Ева Бексел, потомка на стар свещенически род, става известна с трилогията за внуците на пастор Хьорлин, в която черпи вдъхновение от собственото си детство. Трите повести, които от издателството са събрали в един том, са преведени на няколко езика, а тиражът им е надхвърлил половин милион. За тях авторката е получила наградата на Сдружението на шведските книжари и отличието „Емил“, учредено в памет на Астрид Линдгрен. Сега пък „Белите им прилягат“ става част от „Европейски разказвачи“, специалната поредица на „Емас“, приютяваща най-доброто от литературата за деца на континента. Книгата е в превод на Ева Кънева и с оригиналните илюстрации на Карин Стернхолм Райдер.

Една ранна утрин в предверието на пастора и пасторшата се появяват Карл, Антон и татко Стюре. Карл е на седем, а братчето му – на пет. Карл държи баща си за ръка, а малкият Антон настоява да е самостоятелен. Баба и дядо ги посрещат радостно, макар и молейки се на бога да се справят с предстоящото предизвикателство.

И помощ наистина ще им е нужна, защото малкият Антон бързо намира в какво да се забърка. Първо си порязва пръста на консервна кутия и надава вик. А няколко дни по-късно от банята потича вода, защото е карал да плуват раците, купени за вечеря.

А пък по време на гостуването на внуците за Коледа Антон открива стара пощальонска чанта на тавана. И цял куп коледни картички. Бързичко се облича и излиза навън, на работа. Чантата е пълна, но не задълго. Скоро баба и дядо започват да си получават честитките от непознати хора, понеже какво е направил малкият работник? Разбира се, разнесъл ги е по пощенските кутии в градчето.

Изобретателността на Антон няма граници! А белите се редят една след друга без дори минута почивка за горкия пастор...

С изключителен хумор и топлина Ева Бексел  пише за Антон и Карл, строгият пастор и милата пасторша, които се опитват да съществуват под един покрив, без да го разрушат. Мнозина читатели се питали дали бащата на авторката е послужил като прототип за образа на пастора, но истината е, че Бексел е почерпила вдъхновение от всички свещеници, навестявали семейството ѝ. А палавият Антон от книгата, признава авторката, до голяма степен прилича на един от братята ѝ.

„При децата радостта е необуздана, гневът – ирационален, а мъката – безгранична. Точно за тези радост, гняв и тъга искам да пиша.“ - споделя авторката при първоначалното публикуване на книгите.

Ева Агнета Магдалена Бексел, както е цялото име на шведската писателка, е родена през 1945 г. в градчето Оседа и е потомка на стар смоландски свещенически род.

Книгите на Ева Бексел са леки, четивни и хумористични. Писателката много държи речта на героите ѝ да звучи реалистично, защото така децата се научават, че характерът на човека прозира в речта му. Авторката обича и противопоставянията: в „Белите им прилягат“, например, възрастните баба и дядо са представени като зависими от изградените си навици, докато децата горят от любопитство към света и непрекъснато измислят нови и нови щуротии.