Вместо Съботно четиво: „Чувствителният разказвач“ на Олга Токарчук
Първата книга на Олга Токарчук след получаването на Нобеловата награда за литература – „Чувствителният разказвач“ – вече има своето първо преводно издание и то е на български език, с логото на издателство ICU. Сборникът (в превод от полски на Крум Крумов) съдържа дванайсет есета, писани по различно време и поводи, като най-новите са от края на 2020 г. Предговорът e специално написан за българското издание от Георги Господинов – писател, с когото Токарчук има не само силна приятелска връзка, но и сходство в отношението към писането, света и емпатичната природа на човека. Последното есе в книгата е Нобеловата лекция на писателката, преведена от Силвия Борисова.
„Чувствителният разказвач“ е провокация към читателя да погледне извън очертанията на клишето. С необикновена ерудиция, чувство за хумор и чувствителност към света Токарчук ни превежда през няколко основни теми и понятия. Ще влезем в мислен диалог с авторката, за да разсъждаваме върху същността на пътуването, смисъла на литературата, силата на разказването на истории, фигурата на преводача, ключовата роля на четенето…
Книгата може да бъде определяна като химн на литературата и четенето. Част от есетата са публикувани в пресата, други са изнесени под формата на лекции в Лодзкия университет и са посветени на психологията на разказвача, психологията на литературното сътворяване на света и литературните персонажи. Макар книгата да е дълбоко философска, в нея може да се припознае всеки, който има усет за четенето и разказването на истории, както и откривателски дух, съчетан с любопитство към света.
Олга Токарчук е носителка на Нобеловата награда за литература за 2018 г. Родена е на 29 януари 1962 г. в Сулехов, Полша, в учителско семейство (баща ѝ работи и като библиотекар). Психолог по образование. Едно от най-важните имена в съвременната световна литература. Обичана, превеждана, четена и награждавана писателка, в чието творчество има разкази, романи, есета, критически текстове, сценарии, поезия и пр. Общественичка със запомнящ се глас. Творбите ѝ са превеждани на около 40 езика, което я прави най-превежданата съвременна полска писателка.
През 2019 г. основава фондация Олга Токарчук с широка сфера на дейности, свързани с литература, образование, обществени дебати, екология и пр.
Сред престижните литературни призове на Токарчук се нареждат още Man Booker International, най-важната полска литературна награда Нике (двукратно), наградата на Асоциацията на полските издатели, наградата на фондация Кошчелски, наградата Ян Михалски и много други.
Сборникът с есета „Чувствителният разказвач“ е петата книга на авторката в каталога на ICU след Бегуни, Изгубената душа (с илюстрации на Йоана Консехо), Карай плуга си през костите на мъртвите (и трите в превод на Силвия Борисова) и Правек и други времена (превод Георги Кръстев).
Популярността на Токарчук е феноменална, а читателите ѝ я уважават най-вече заради добрия вкус, енциклопедичните познания, литературния ѝ и разказвачески талант, и – не на последно място – заради философската дълбочина на творбите ѝ, която в настоящия сборник е повече от впечатляваща с мащабност, енциклопедичност, ерудиция и чувствителност.
Предлагаме ви фрагмент от „Чувствителният разказвач“ на Олга Токарчук, предоставен любезно от издателство ICU:
Няма по-страшна болест от тази човек да изгуби своя индивидуален език и да възприеме изцяло колективния като собствен. От нея боледуват чиновниците, политиците, академиците, боледуват и свещениците. Тогава литературата се превръща в единствената възможна терапия – общуването с езиците на творците действа като ваксина против спретнатата набързо и третирана инструментално визия за света. Това е мощен аргумент за четенето на литература (включително класическа), защото литературата показва, че някога колективните езици са функционирали другояче и благодарение на тях са се раждали други представи за света. Ето затова си струва да четем – за да възприемаме тези други представи и да се убеждаваме, че нашият свят е един от възможните и със сигурност не ни е даден веднъж завинаги.
Преводачките и преводачите носят върху плещите си същата отговорност като тази на писателките и писателите. И едните, и другите зорко пазят един от най-фундаменталните феномени на човешката цивилизация – възможността за предаване на най-интимния частен опит от един човек към другите и споделянето на този опит чрез уникалния акт на създаването на култура.
