Култура
„Власт и съпротива” – ножът в националната ни памет
Обичаният автор на „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” Илия Троянов се завръща с нов, разтърсващ роман. „Власт и съпротива” (ИК „Сиела”) разбуни духовете в Германия, където бе публикуван за пръв път, след което последва заслужена номинация за най-добър немскоезичен роман. Година по-късно книгата излиза в превод на български език. Смесвайки действителни събития и фикция, Троянов разказва история за достойнство и подлост, за предателство и възмездие. История, сграбчваща читателя за гърлото, без да го изпуска до последната страница.
„Власт и съпротива” е книга, писана методично и задълбочено, а историята шокира с потресаващи разкази на свидетели и жертви на тоталитарния режим и реални документи, вплетени във фикцията. Константин, бивш боец на съпротивата, и Методи – агент на Държавна сигурност, държат повествованието изпънато като струна, която всеки миг ще се скъса от напрежение. Единият, дисидентът, прави опит да взриви паметник на Сталин през 1953 г., след което се озовава в ареста, изправен пред мъчителя си – именно Методи. Въпреки че са бивши съученици, офицерът е безмилостен и техният двубой продължава много след края на комунистическия режим. Отделните глави във „Власт и съпротива” носят имена на години (1944-а разказва) и така добиват мощен исторически глас и разкриват потресаваща панорама, простираща се от страшните години на комунистическата власт до днешно време. Всеки от героите е страж на своята истина – Константин иска да разкрие безчинствата на властта по онова време, а Методи – да запази агентурното си минало в тайна и в същото време да запази своите привилегировани позиции и след промените. [caption id="attachment_68317" align="alignnone" width="1019"]
Илия Троянов[/caption]
Настоящият роман на Троянов не е първото му произведение, в което говори за тоталитарния режим. Преди няколко години документалният му филм „Напред, но нека никога да не забравяме. Балада за български герои” разказа за лагерите в България по време на комунизма. Макар да е живял едва 7 години в България, в интервю пред Deutsche Welle Троянов споделя: „В България аз се ориентирам много добре, както във времето, така и в пространството. Същевременно съм и достатъчно „чужд” и България не може да ми замъгли погледа. С други думи, навярно забелязвам неща, които един местен човек няма да забележи – просто защото гледам тази страна хем с вътрешен, хем с външен поглед.” Авторът критикува националната амнезия и смята, че романът му ще провокира реакции на преосмисляне на последните 60-70 години от българската история.
