Стефан Стефанов е роден 1986 г. в София. Завършва гимназиалното си образование в НПМГ, а висшето – в УНСС, София, специалност „Журналистика и масмедии“. През последните години публикува статии, интервюта и репортажи в редица онлайн издания.
Дебютната му книга „Горе&Долу“ е издадена през 2013 г. от Университетско издателство „Св. Климент Охридски“. Втората му книга „Край до край“ е издадена от „Колибри“ и показва новото лице на младото поколение в българската проза – дръзко, по-скоро смело и вярващо, отколкото алиенирано и песимистично.
"Производственият процес прилича малко на този в алкохолната индустрия, опиянението от създаването на литература също е с висок градус. Може би заради това между двете има трайна връзка."
Със Стефан разговаряхме за краищата, началата и пътят между тях; за клишетата, пародията, алкохолното опиянение и литературното въодушевление... Вижте какво Стефан разказа в интервюто пред TriO.bg:
- Здравей, Стефане, радвам се да си поговорим. В промото към новата си книга „Край до край“ казваш, че животът е пътуване от един край до друг край, а след него идва началото, което отново води до следващия край... Къде си сега в своето пътуване?
Абсолютно между крайщита. Пътят се вие, а краят му не се вижда. Крайно време е да се се стигне крайъгълен камък в покрайнините на крайностите.
- Каква е твоята рецепта за излизане от този кръговрат от краища? Има ли изход изобщо и нужен ли е той?
Рецептата е в следващата книга, надявам се. Ако го измисля, със сигурност ще го разберете в книгите ми. Изходът не е универсален, не ни обхваща всички под общ знаменател, затова и всеки сам го търси и евентуално го намира. Изход за всички ни няма, само вход.
- Откъде черпиш вдъхновение за историите, които разказваш?
От най-добрия сценарист - живота. От нещата, които виждам, чувам, чета, гледам. Идеите сами си идват, след това отлежават и накрая в главата ми остават само най-добрите. Производственият процес прилича малко на този в алкохолната индустрия, опиянението от създаването на литература също е с висок градус. Може би, заради това между двете има трайна връзка.
- Първата ти книга се казва „Горе&Долу“, а сега представяш новия си сборник „Край до край“. Застъпват ли се тези измерения и служат ли ни като своеобразни граници?
Имената не са концептуално свързани, така че няма застъпване. Поотделно заглавията носят своя смисъл. Иначе аз просто обичам кратки и запомнящи се заглавия.
- Какво е оръжието ти срещу клишетата?
Пародирам ги, докато изгубят смисъл. Те са по-безпомощни, отколкото си мислите. Слагам ги на позорния стълб, така да се каже. Аз пиша контралит- микс от черна комедия, сатира и абсурдизъм, така че за мен клишетата са добре дошли – още храна за народното ми творчество. Посредствеността на нашето време е утроба на клишетата.
[caption id="attachment_66842" align="aligncenter" width="640"]
Снимка: Давид Вълков[/caption]
- Героите ти имат ли първообраз или са изцяло плод на твоето въображение?
Не използвам реално съществуващи персонажи в книгите ми, всички те са събирателни образи.
- Как би определил сатирата в новата ти книга – повече смешна или повече горчи?
В част от текстовете е повече смешна, в други повече нагарча. Като цяло книгата е балансирана в този смисъл, но не е балансирана по отношение на емоциите, които ще остави у вас и точно това е целта. Без значение дали ще ви разсмее, уплаши, възмути или ядоса, идеята е книгата да предизвика емоции във вас. Ако няма емоция - няма култура.
- Освен тези две книги, издадени до сега, пишеш статии, правиш интервюта и репортажи. Как започна да пишеш и какъв беше първият ти текст?
Наистина не мога да си спомня, било е много отдавна. Пиша и рисувам, откакто се помня и за мен тези две неща винаги са били нещо естествено, което винаги съм правил. Писането определено е това, което мога да правя най-добре.
- Кои текстове ти е по-приятно да създаваш – журналистическите или художествените?
Художествени. За тях се иска по-голям майсторлък и повече въображение. Като писател ти си като един бог, който създава една нова независима реалност, населена с какви ли не персонажи и тази реалност се появява буквално от нищото. Хората не си дават сметка какво е да бъдеш в главите на толкова герои едновременно. Толкова много въображаеми хора. Нищо чудно, че някои от известните писатели са откачили или са били погълнати от пороците си.
- И за финал - кога планираш излизането на новата си книга и можем ли да очакваме роман? :)
Имам материали за трета, но ще почака, понеже искам да се съсредоточа върху „Край до край". По-отношение на романа, също ще отнеме време, защото аз започнах да пиша в по-дългите форми и в последствие преминах към по-късите, защото мисля, че те са голямо предизвикателство за писателя. Освен това, обичам разнообразието, така че в „Край до край“ ще прочетете 5 абсолютно различни една от друга повести. Искам да напиша повече истории, така че засега ще се придържам към повестите. И към романа на живота, разбира се!
Благодаря на Стефан за чудесното интервю! А тук можете да гледате трейлъра на новата му книга, издадена от "Колибри", "Край до край":
https://www.youtube.com/watch?v=IDMi_uOZRLQ
