„Сняг“ от Джон Банвил излиза броени седмици след английското издание

Казват, че със „Сняг“ Джон Банвил имитира сам себе си. Досега той издаваше книгите от любимия си жанр – криминалето – с псевдонима Бенджамин Блек. Това е първият роман, който ирландският майстор на изящното слово издава със собственото си име, въпреки че сюжетът е изграден класически – според традициите на Реймънд Чандлър или Агата Кристи. Но е така само на пръв поглед. Банвил използва криминалето само като форма, за да засегне една от най-зловещите теми на ХХ век, предизвикала сътресение в католическия свят. Книгата излиза само месец и половина след публикуването си на английски. Преводът е на Иглика Василева. Корицата нарисува София Попйорданова.

„Със злото ли се беше срещнал най-накрая? Никога не беше вярвал в злото като сила сама по себе си – няма зло, твърдеше той, има само злодеяния. Но дали не бъркаше?“, казва скептикът детектив Синджън Страфорд, когато става ясно къде се крие тайната на неговото разследване. Той е натоварен със задачата да открие кой е убиецът на свещеника Том Лолес, открит в библиотеката на в потъналия в сняг Болиглас Хаус, имението на обедняващи аристократи протестанти. По време на жестокото убийство в къщата присъстват петима души и нито един от тях няма алиби. А всеки от тях може да има мотив. Задачата на Страфорд е сложна, но е затруднена и от информационното затъмнение, наложено от архиепископа.

Джон Банвил (1945) е ирландски писател, носител на призовете „Джеймс Тейт Блек Мемориъл“ за 1976 г., „Букър“ за 2005-а, „Франц Кафка“ за 2011-а, Австрийската държавна награда за европейска литература за 2013 г. и „Принцът на Астурия“ за 2014-а. От години е спряган за Нобеловата награда за литература. Критиците го наричат блестящ стилист, а той твърди, че опитва да съчетае поезия и проза по нов начин.

След Джеймс Джойс и Франк О'Конър ирландците смятат Банвил за най-добрия си жив писател.

Корицата на книгата е дело на София Попйорданова.