Съботно четиво: „Рационалност“ от Стивън Пинкър

През XXI век човечеството достига нови върхове в науката и същевременно е на път да се раздели със здравия разум. Изправени сме пред смъртоносни заплахи за здравето, за демокрацията, за живота на нашата планета. В ценната си книга „Рационалност“ (изд. „Изток-Запад“) невроученият проф. Стивън Пинкър разглежда отличителната за човечеството черта, за да ни помогне да разберем защо сме заобиколени с толкова много ирационалност и как да успяваме да погледнем отвъд предразсъдъците, заблудите и илюзиите - нашите собствени или тези на хората около нас.

Предлагаме ви откъс от „Рационалност“ на Пинкър, предоставен любезно от издателство „Изток-Запад“:

Риск и възнаграждение (рационален избор и очаквана полезност)

Всички се оплакват от паметта си, никой от съжденията си.

Ларошфуко

В някои теории е трудно да се влюбиш. Например трудно е да се привържеш емоционално към законите на термодинамиката, съответно поколения от чудаци затрупват патентните бюра с обречените си на неуспех проекти за вечен двигател. Още откакто Дарвин предлага своята теория за естествения отбор, на креационистите им присяда нейното следствие, че хората и приматите имат общ прародител, а комунитаристите търсят пробойни в нейния основен постулат – че еволюцията е движена от конкуренцията.

Една от най-омразните теории на нашето време е известна под различни названия: теория на рационалния избор, теория на рационалното действие, теория на очакваната полезност и Homo economicus. Малко след Коледа предаването на Си Би Ес „Тази сутрин“ излъчи сгряващ сърцето репортаж за резултатите от изследване, при което хиляди пълни с пари портфейли били изоставени в различни градове по света и повечето от тях били върнати на притежателя, най-вече онези, в които имало повече пари. Това подсказва, че въпреки всичко хората са щедри и честни. Кой е злодеят в историята? „Рационалистките подходи в икономиката“, които се твърди, че предсказват, че хората се придържат към мотото „каквото си намериш – за тебе си е“.

Какво точно твърди тази злодейска теория? Тя ни казва, че когато е изправен пред рисковано решение, един рационален деец трябва да избере онази алтернатива, която максимизира неговата „очаквана полезност“, тоест сумата от възможните възнаграждения, претеглени според тяхната вероятност. Извън икономиката и някои дялове на политологията теорията се радва на репутация, сродна с тази на Ебенизър Скрудж. Според някои тя твърди, че хората са или трябва да бъдат себични психопати или че са свръхрационални умници, които изчисляват вероятности и полезности, преди да решат в кого да се влюбят. Лабораторните резултати на психолозите показват, че хората често нарушават, поне на пръв поглед, предвижданията на тази теория, съответно те се интерпретират като подкопаващи основите на класическата икономика, съответно обосновката на пазарната икономика.

От друга страна, в първоначалната си форма теорията на рационалния избор се свежда до математическа теорема, считана за изключително красива от познавачите. Тя няма преки следствия относно това как представителите на нашия вид мислят и избират. За мнозина тя предоставя най-строгата характеризация на понятието за рационалност – мерило, с което да сравняваме съжденията на хората. Както ще видим, това може да бъде оспорено – понякога, когато хората се отклоняват от предвижданията на теорията, не е ясно дали това е проява на ирационалност, или пък предполагаемите стандарти за рационалност сами са ирационални. Така или иначе, теорията хвърля светлина върху някои от озадачаващите главоблъсканици на рационалността и въпреки нейното потекло в чистата математика тя може да бъде източник на дълбоки житейски уроци.

Теорията на рационалния избор води началото си от теорията на вероятностите и прословутия аргумент на Блез Паскал (1623–1662) за това защо трябва да вярваме в Бог: ако го направим и той не съществува, просто ще сме казали напразно няколко молитви, докато, ако не го направим и той съществува, ще си навлечем вечното му негодувание. Теорията е изложена формално през 1944 г. от математика Джон фон Нойман и икономиста Оскар Моргенщерн. За разлика от папата, Фон Нойман може и наистина да е бил извънземен – колегите му са имали съмнения в това поради нечовешкия му интелект. В добавка той измисля теорията на игрите, дигиталния компютър, самовъзпроизвеждащите се автомати, квантовата логика, ключови компоненти на атомните оръжия, а успоредно с това прави и десетки други открития – в математиката, физиката и компютърната наука.

Теорията на рационалния избор не е психологическа теория за това как хората избират, или нормативна теория за това как трябва да избират. Това е теория за онова, което прави изборите съгласувани – с ценностите на избиращия и помежду си. Това я прави тясно свързана с понятието за рационалност, което се отнася до това как изборите ни се съгласуват с нашите цели. Стремежът на Ромео към Жулиета е рационален, а този на желязната стружка към магнита не е, тъй като само Ромео избира път, който може да отведе до целта му. В другия край на скaлата са хората, които определяме като „луди“, защото те правят неща, които са явно несъвместими с техните интереси, например хвърлят пари за неща, които не им трябват, или тичат голи насам-натам през зимата.

Красотата на теорията е в това, че тя изхожда от няколко аксиоми, които е лесно да бъдат приети и изразяват общи изисквания, приложими към всеки, вземащ решения, който бихме определили като „рационален“. След това тя извежда следствия относно това какви решения трябва да взема той, за да остане верен на тези изисквания.