Съботно четиво: „Майсторството“ от Робърт Грийн

След „Изкуството да съблазняваш“, „33-те стратегии на войната“, „Законите на човешката природа”,  и „48-те закона на властта“ на пазара се появява ново луксозно издание на емблематичния труд  „Майсторството“ отамериканския бестселъров писател Робърт Грийн.

В него писателят проследява през опита на някои от най-великите умове на човешката цивилизация механизмите на откриването на собствената вътрешна сила и отключване на творческия потенциал за решаване на всякакви критични ситуации.

„Майсторството“ разглежда онези сила и интелигентност, които представляват върхът на човешките възможности – онзи вид интелигентност, който не се преподава в училищата и не се разглежда внимателно от учителите, но в даден момент почти всички ние сме долавяли благодарение на собствения си опит. Интелигентност, която често ни спохожда в напрегнати периоди – когато сме изправени пред краен срок, когато трябва спешно да решим проблем или да се преборим с някаква криза.

Предлагаме ви откъс от книгата, предоставен любезно от издателство „Сиела“:

КЛЮЧОВИ ПОХВАТИ ЗА ПОСТИГАНЕ НА МАЙСТОРСТВО

Човек трябва да се научи да открива и наблюдава онзи лъч светлина, който проблясва в дълбините на ума му, а не толкова бляскавия небесен свод на бардовете и мъдреците. Въпреки това той импулсивно пропъжда мисълта си, защо­то е негова рожба. Във всяка гениална творба ние разпоз-наваме собствените си отхвърлени мисли; те се завръщат при нас с известно отчуждено достолепие.

Ралф Уолдо Емерсън

Ако всички ние сме родени със сходен по своята същност мозък, с повече или по-малко същата конфигурация и потен­циал за постигане на майсторство, защо тогава в исторически план ограничен брой хора истински се отличават и осъществя­ват този потенциал? В практически смисъл това със сигурност е най-важният въпрос, на който трябва да си отговорим.

Общоприетите обяснения за Моцарт или Леонардо да Вин­чи се въртят около природна дарба и интелект. Как иначе да си обясним свръхестествените им постижения, освен с помощта на нещо вродено? Стотици хиляди деца обаче показват изклю­чителни умения и талант в дадена област и въпреки това от­носително малък брой от тях изобщо постигат нещо значимо, докато онези, които не блестят кой знае колко в младостта си, често успяват да постигнат много повече. Природна дарба или висок коефициент на интелигентност не могат да обяснят евен­туални бъдещи постижения.

Като класически пример можем да сравним живота на сър Франсис Галтън с този на по-големия му братовчед Чарлз Дар­вин. По всеобщо мнение Галтън бил свръхгений с изключи­телно висок коефициент на интелигентност, доста по-висок от този на Дарвин. (Тези оценки са дадени от експертите годи­ни след създаването на коефициента.) Галтън бил дете чудо и впоследствие разгърнал блестяща научна кариера, но никога не съумял да овладее напълно която и да било от областите, в които навлизал. Не можел да се задържи на едно място, както често се случва със свръхнадарените деца.

За разлика от него Дарвин с право е известен като превъз-ходен учен, като един от малцината, които завинаги са про­менили гледната ни точка за живота. Според признанието на самия Дарвин той бил „съвсем обикновено момче, с интелект доста под общоприетия стандарт... Не схващам нещата особе­но бързо... Способността ми да следвам продължително вре­ме чисто абстрактна насока на мисълта, е много ограничена“. Дарвин обаче сигурно е притежавал качество, от което Галтън е бил лишен.

Един поглед към ранния живот на Дарвин може да даде из­черпателен отговор на тази загадка. Като дете той бил отдаден на една основна страст – да събира различни биологични об­разци. Бащата, лекар по професия, искал синът му да последва неговия пример и да учи медицина, затова го записал в Един­бургския университет. Дарвин не се запалил по предмета и бил посредствен студент. В пристъп на отчаяние, че синът му няма да постигне нищо, баща му избрал за него кариера на свеще­ник. Докато Дарвин се готвел за църковен сан, бивш негов пре­подавател го осведомил, че кралският кораб Бийгъл скоро ще напусне пристанището и ще се отправи на околосветско пъте­шествие, но се нуждае от биолог, който да се присъедини към екипажа, за да събира растителни и животински образци и да ги изпраща в Англия. Въпреки бащините протести Дарвин приел поста, защото нещо в душата му го теглело към пътешествието.

Внезапно колекционерската му страст намерила съвърше­ния отдушник. В Южна Америка успял да събере най-изумителните растителни и животински екземпляри, както и вкаменелости и кости. Съумял да свърже интереса си към жизненото многообразие на планетата с нещо общозначимо, а именно с важните въпроси за произхода на видовете. Влял цялата си енергия в това начинание и събрал толкова много биологични образци, че в ума му постепенно се оформила тео-рия. След пет години в открито море се завърнал в Англия и посветил остатъка от живота си на единствената задача да раз­работи своята теория за еволюцията. В резултат на това му се наложило да се справи с огромен обем черна работа, например в продължение на осем години да изучава единствено рако-образните, за да утвърди авторитета си като биолог. Трябвало да развие изключително изтънчени политически и социални умения, за да се пребори с всички предразсъдъци срещу подоб­на теория във викторианска Англия и онова, което му давало сили в хода на този дълъг процес, била силната му любов и връзка с избрания предмет.

Основните елементи на този разказ се повтарят в живота на всички велики майстори в историята: младежка страст или предпочитание, случайна среща, която да им позволи да откри­ят приложение на страстта си, чиракуване, при което да събу­дят енергията и концентрацията си. Те превъзхождат остана­лите благодарение на способността си да работят по-усилено и да преминават по-бързо през цялостния процес; всичко това произтича от силното им желание да учат и от задълбочената им връзка с изучавания предмет. В същината на това енергично усилие всъщност се крие едно генетично предавано и вродено качество – то не е дарба или бляскав ум, качества, които трябва да се развиват, а по-скоро представлява дълбоко и силно влече­ние към конкретен предмет.

Въпросното влечение е отражение на личната ни неповтори­мост. Тази неповторимост не е само поетична или философска фикция – научен факт е, че генетично всички ние сме уникални; точната ни генетична структура не е съществувала никога преди и никога няма да се повтори. Тази неповторимост ни се разкрива чрез предпочитанията, които по рождение проявяваме към кон­кретни занимания или предмети на изучаване. Можем да изпи­таме влечение към музиката или математиката, към определени спортове или игри, към решаването на сложни проблеми, към майсторенето и строителството или към играта с думи. Онези, които впоследствие се отличават благодарение на майсторството си, изпитват по-дълбоко и ясно влечение от останалите. Те го чувстват като съкровено призвание, владее­що мислите и мечтите им; случайно или с усилие намират пътя си към кариера, в която това влечение може да се развива пол­зотворно. Тази силна ангажираност и желание им помагат да понесат болезнения процес – съмненията в собствените сили, досадните часове на работа и учение, неизбежните спънки, не­спирните язвителни забележки на завистниците. Те развиват гъвкавост и самоувереност, които липсват на останалите.

Нашата култура има склонността да приравнява мислене­то и интелектуалните способности с успеха и постиженията, но онова качество, което в много отношения отделя хората, владеещи дадена област, от мнозината, просто вършещи даде­на работа, е емоционално по същество. Силното ни желание, търпение, упорство и самоувереност в крайна сметка играят много по-важна роля в постигането на успех, отколкото чисти­те разсъдъчни способности. Ако сме мотивирани и изпълне­ни с енергия, можем да се преборим с почти всичко, а ако сме отегчени и неспокойни, умът ни се затваря и ставаме все по-инертни.

В миналото само представителите на елита или надарените с почти свръхчовешка енергия и ентусиазъм можели да следват кариера по свой избор и да я усъвършенстват. Човек се раж­дал, за да постъпи в армията или се обучавал за правителствена служба, предварително избран сред принадлежащите към съот­ветната социална класа. Ако този човек случайно проявявал дарба и желание за такава работа, това по-скоро било съвпа­дение. Милиони хора, които не принадлежали към съответната социална класа, пол и етническа група, били безкомпромисно лишавани от възможността да изпълнят призванието си. Дори тези хора да искали да следват влеченията си, достъпът до ин­формацията и знанията, свързани с дадената сфера, бил кон­тролиран от елита. Ето защо в миналото е имало относително малко майстори и те силно са се отличавали от останалите. Тези социални и политически бариери обаче са почти из­чезнали. Днес имаме достъп до информация и познания, за които майсторите от миналото биха могли само да мечтаят. Сега по­вече от всякога притежаваме способността и свободата да осъ­ществим връзка с влеченията, които всички ние носим в себе си като част от генетичната си неповторимост. Време е думата „ге­ниалност“ да бъде лишена от своята загадъчност и елитарност. Всички ние сме по-близо до подобна интелигентност, отколкото си мислим. (Думата „гений“ идва от латински и първоначално се е отнасяла до духа пазител, който бди над всеки човек при раж­дането му; по-късно започнала да означава вродените качества, придаващи неповторим талант на всеки от нас.)

Въпреки че може би живеем в исторически момент, бо­гат на възможности за постигане на майсторство, в който все повече хора могат да осъществят връзка с влеченията си, ние всъщност сме изправени пред една последна пречка за придо­биването на тази сила; въпросната пречка е културно обусло­вена и носи скрити опасности. Самото понятие за майсторство е загубило стойност и се свързва с нещо старомодно и дори неприятно. В общи линии на него не се гледа като на цел, към която да се стремим. Тази промяна в ценностите е много ско­рошна и причината ѝ може да се открие в характерни за нашата епоха обстоятелства.

Живеем в свят, който все повече ни се изплъзва от кон­трол. Препитанието ни зависи от произволно действащите сили на глобализацията. Проблемите, пред които сме изправе­ни – икономически, екологични и т.н. – не могат да бъдат ре­шени чрез индивидуалните ни действия. Политиците се държат резервирано и не откликват на желанията ни. Когато хората са затормозени, естественият им отговор е да намерят убежище в различни форми на пасивност. Ако не полагаме твърде го­леми усилия, ако ограничим сферата си на дейност, можем да си създадем илюзията, че контролираме ситуацията. Колкото по-малко неща подхващаме, толкова по-малък е рискът от про­вал. Ако успеем да симулираме, че не сме истински отговорни за съдбата си, за онова, което ни се случва в живота, то тога­ва нашата привидна безпомощност ни е още по-приятна. По тази причина ни привличат определени твърдения: генетиката предопределя повечето ни действия; ние сме просто продукт на епохата си; индивидуалността е само мит; човешкото поведе­ние може да бъде сведено до статистически тенденции.

Мнозина довеждат тази промяна в ценностите до още по-голяма крайност, като придават на пасивността си достоен за по­хвала блясък. Те идеализират саморазрушителния творец, губещ контрол над себе си. Всичко, което навява усещане за дисципли­на или усилие, им изглежда претенциозно или демоде: значение има само усещането зад творбата и всеки намек за майсторство или труд нарушава този принцип. Такива хора постепенно започ-ват да одобряват неща, постигнати евтино и бързо. Идеята, че може да им се наложи да употребят големи усилия, за да получат желаното, е подкопана от разпространението на приспособле­ния, които вършат по-голямата част от работата вместо тях; те хранят представата, че заслужават всичко това, че е тяхно рож­дено право да притежават и консумират желаното. „Защо да се бъхтим години наред, за да постигнем майсторство, при положе­ние че можем да придобием такава власт с минимални усилия? Технологията ще реши всичките ни проблеми.“ Тази пасивност дори е възприела морална поза: „майсторството и властта са злини; те са владение на патриархалния елит, който ни потиска; властта е зло сама по себе си; по-добре е изобщо да не участваме в системата“ или поне да изглежда, че не участваме.

Ако не внимавате, ще установите, че този начин на мис­лене неусетно покварява и вас самите – вие несъзнателно ще снижите стремежа си да постигнете нещо в живота. Това може да намали усилията и дисциплината ви до такава степен, че ра­ботата ви да стане безрезултатна. Ако се нагаждате към соци­алните норми, ще се вслушвате повече в останалите, отколкото в собствения си глас. Можете да си изберете кариера според казаното от приятелите и родителите ви или според бъдещи­те изгледи за печалба. Ако загубите връзка с това съкровено ризвание, можете да постигнете известен успех, но в края на краищата липсата на истинско желание ще ви застигне. Ще вършите работата си механично и ще започнете да живеете за свободното си време и непосредствените удоволствия. Така ще ставате все по-инертни и никога няма да преминете първата фаза. Може да изпаднете в отчаяние и депресия и никога да не осъзнаете, че техният източник е отчуждаването ви от собстве­ния ви творчески потенциал.

Преди да е станало твърде късно, трябва да намерите пътя към призванието си и да се възползвате от невероятни­те възможности на епохата, в която сте се родили. След като осъзнаете решаващата важност на желанието и на емоционал­ната си връзка с работата, които са ключовете към постигане на майсторство, можете наистина да накарате днешната пасив­ност да работи във ваша полза и да ви служи като мотивиращо средство в две важни посоки.

Първо, трябва да гледате на опита си да постигнете май­сторство, като на нещо изключително необходимо и поло­жително. Светът гъмжи от проблеми, много от които сме си създали сами. Решаването им изисква огромни усилия и твор­ческа енергия. Уповаването на генетиката, технологията, ма­гията или дружелюбното и естествено поведение няма да ни спаси. Нуждаем се от енергия не само за да се занимаваме с практически въпроси, но и за да създаваме нови институции и порядки, които да отговарят на променените условия на жи­вот. Трябва да си създадем собствен свят или ще умрем от без­действие. Трябва да открием обратния път към понятието за майсторство, което ни е определило като биологичен вид пре­ди няколко милиона години. Това майсторство няма за цел да господства над природата или останалите хора, а да определя съдбата ни. Пасивната и иронична гледна точка не е похвална или романтична, а жалка и разрушителна. Вие ще дадете при­мер какво може да постигне майсторът в съвременния свят, и ще направите принос към най-важната кауза – оцеляването и разцвета на човешката раса във време на застой.

Второ, трябва да се убедите в следното: чрез действията си хората получават мозъка и ума, които заслужават. Въпреки популярността на генетичните обяснения за поведението ни, скорошните открития в областта на неврологията преобръщат дълго поддържаните вярвания, че мозъчните способности са генетично обусловени. Учените демонстрират колко гъвкав е всъщност мозъкът и как мислите ни определят умствения ни пейзаж. Те изследват връзката между силата на волята и фи­зиологията, както и дълбокото влияние на съзнанието върху здравето и жизнените ни функции. Може би ще се стигне до все повече открития относно задълбочеността, с която градим различните модели на живот благодарение на определени мис­ловни операции, и истинската отговорност, която поемаме за голяма част от случващото се с нас.

Пасивните хора си създават много пуст мисловен пейзаж. Заради ограничения им опит и действия всичките им мозъчни връзки загиват от липса на употреба. Докато се борите срещу па­сивните тенденции на нашата епоха, вие трябва да положите уси­лия да разберете до каква степен можете да овладеете житейските си обстоятелства и да изградите желаното съзнание – не чрез нар­котици, а чрез действие. След като отключите отвътре съзнанието на майстора, ще се озовете в предните редици на онези, които из­следват разширените предели на силната човешка воля.

Преминаването от едно ниво на интелигентност към дру­го по много причини може да се смята за своеобразен ритуал на преобразяване. С напредването по избрания път старите ви идеи и възгледи ще отмрат; с отключването на нови способно­сти вие ще получите достъп до по-висши нива на наблюдение на света. Смятайте Майсторството за безценно средство, ко­ето може да ви преведе през процеса на преобразяване. Кни­гата е замислена така, че да ви покаже пътя от най-ниските до най-високите нива. Тя ще ви помогне да направите първата крачка – да откриете житейската си задача или призванието си – и ще ви подскаже как да построите пътя, който ще ви от­веде до изпълнението на тази задача на различни нива. Книга­та ще ви посъветва как да се възползвате най-пълноценно от чиракуването си – ще ви посочи различните стратегии за на­блюдение и обучение, които ще ви послужат най-добре в тази фаза; ще ви упъти как да намерите най-удачните ментори, как да разчитате неписаните кодове на политическото поведение, как да придобиете социална интелигентност и най-сетне как да разберете кога е дошло време да напуснете гнездото на чирака и да започнете самостоятелна кариера, навлизайки във фазата на творческа активност.

Тя ще ви покаже как да продължите да се обучавате на по-високо ниво, ще ви разкрие вечните стратегии за решаване на творчески проблеми и за поддържане на гъвкав и приспособим ум; ще ви покаже как да придобиете достъп до по-неосъзнати и първични слоеве на интелекта и как да понасяте неизбежните злостни коментари на завистниците, които ще се излеят върху вас; ще ви покаже ясно способностите, които ще ви споходят с помощта на майсторството, и ще ви насочи по посока на този интуитивен, вътрешен усет за избраната от вас сфера на дей­ствие. Най-сетне ще ви посвети в една философия и начин на мислене, който ще ви улесни в следването на този път.

Идеите в книгата се основават на обширни проучвания в сферата на неврологията и когнитивните науки, на изучаване на творческите процеси, както и на биографиите на великите майстори от миналото. Сред тях са Леонардо да Винчи, дзен учителят Хакуин, Бенджамин Франклин, Волфганг Амадеус Моцарт, Йохан Волфганг фон Гьоте, поетът Джон Кийтс, уче­ният Майкъл Фарадей, Чарлз Дарвин, Томас Едисън, Алберт Айнщайн, Хенри Форд, писателят Марсел Пруст, танцьорката Марта Греъм, изобретателят Бъкминстър Фулър, джаз музи­кантът Джон Колтрейн и пианистът Глен Гулд.

За да стане ясно как тази форма на интелигентност може да се приложи към модерния свят, в книгата са интервюирани пространно и деветима съвременни майстори. Те са неврологът В. С. Рамачандран, антропологът и лингвист Даниъл Еверет, компютърният инженер, писател и създател на нови техноло­гични компании Пол Греъм, архитектът и инженер Сантяго Калатрава, бившият боксьор и настоящ треньор Фреди Роуч, инженерът по роботика и създател на зелени технологии Йоки Мацуока, скулпторката Терезита Фернандес, преподавателят по животновъдство и индустриален дизайнер Темпъл Грандин, бойният пилот и ас на военновъздушните сили на САЩ Сизър Родригес.

Житейските истории на тези различни съвременни фигури разсейват представата, че майсторството е донякъде старомод­но или елитарно. Тези хора имат съвсем различен произход и принадлежат към различни социални класи и етнически групи. Способностите, които са придобили, очевидно са резултат от усилия и дълъг работен процес, а не се дължат на генетика или привилегированост. Техните истории разкриват как подобно майсторство може да бъде пригодено към нашата епоха и по­казват огромната сила, която то може да ни донесе.

Структурата на Майсторството е проста. Книгата се състои от шест глави, които последователно преминават през процеса на постигане на майсторство. Първа глава представля­ва отправната точка – откриването на призванието или житей­ската задача. Втора, трета и четвърта глава обсъждат различни елементи от фазата на чиракуването (умения за придобиване на знания, работа с ментори, постигане на социална интели­гентност). Пета глава е посветена на фазата на творческата активност, а шеста глава – на крайната цел, постигането на майсторство. Всяка глава започва с историята на емблематич­на историческа фигура, която онагледява цялостната идея на въпросната глава. Следващият раздел, озаглавен „Ключови пох-вати за постигане на майсторство“, предлага подробен анализ на обсъжданата фаза, конкретни идеи за прилагане на дадено познание към вашата лична ситуация и необходимата мисловна нагласа за пълното осъществяване на тези идеи. След „Ключо­ви похвати за постигане на майсторство“ идва раздел, описващ подробно стратегиите на съвременните майстори и онези от миналото, които са си служили с различни похвати за напред­ване в работния процес. Описанието на тези стратегии има за цел да ви даде дори по-ясна представа за практическото прило­жение на идеите, изложени в книгата, и да ви вдъхнови да по­следвате примера на тези майстори, за да докажете, че техните умения са напълно постижими.

Историите на всички съвременни майстори, както и на ня­кои майстори от миналото, ще се разгърнат в няколко глави. В такива случаи може да се получи леко повторение на биогра­фични данни с цел резюмиране на случилото се в предишната фаза на живота им. Номерата на страниците в скоби препращат към тези по-ранни разкази.

Не бива да схващате преминаването през различни нива на интелигентност като линеен процес, насочен към някаква край­на цел, наречена майсторство. Целият ви живот е своеобразно чиракуване, в хода на което прилагате умението си да научава­те нови неща. Всичко, което ви се случва, е форма на обучение, стига да си отваряте добре очите. Творческият импулс, придо­бит в резултат на дълбоко усвоено умение, трябва непрестанно да се подхранва, а вие трябва да тласкате ума си към състояние на постоянна възприемчивост. В хода на живота си трябва да преосмисляте дори твърдата убеденост, че сте наясно с призва­нието си, когато променените обстоятелства ви принуждават да смените посоката.

С приближаването към майсторството вие ще приближите съзнанието си към реалността и към живота. Всичко живо е в състояние на постоянна промяна и движение. В мига, в който спрете за отдих, въобразявайки си, че сте постигнали желаното ниво, част от ума ви ще навлезе във фаза на упадък, вие ще за­губите трудно постигнатото творческо вдъхновение и остана­лите ще започнат да го усещат. Това е сила и интелигентност, която трябва непрестанно да се подхранва, защото в противен случай ще загине.

Не говорете за дарби и вродени таланти! Можем да на­зовем велики мъже от всякакви области, които са били ро­дени с оскъдни дарби. Те са постигнали величие, станали са гении (както ги наричаме) благодарение на качества, с липсата на които никой запознат със същината им не би се похвалил: всички те са притежавали онази сериозност на способния работник, който първо се научава да майсто­ри умело частите, преди да се осмели да създаде голямото цяло; те не са бързали, защото са изпитвали по-голямо удо­волствие от съвестното изработване на дребните, мало­важни детайли, отколкото от ослепителния ефект на ця­лото.

Фридрих Ницше