Съботно четиво: „Кървава луна“ от Ю Несбьо
Многобройните фенове на крими суперзвездата Ю Несбьо у нас имат повод за радост – легендарният инспектор Хари Хуле се завръща. Вече по книжарниците е дългоочакваният нов случай „Кървава луна“, както винаги в превод на Ева Кънева и с логото на издателство „Емас“. Норвежецът Ю Несбьо отдавна няма нужда от представяне. Книгите му, вече надхвърлили внушителните 55 милиона продадени екземпляра, се четат на повече от 50 езика и са удостоени с множество награди. Холивуд също обича писането на Несбьо и към проекти за екранизация на негови произведения се свързват имена като Леонардо ди Каприо, Джоузеф Гордън-Левит, Бен Стилър, Оскар Айзък, Майкъл Фасбендър... Всички чакат с нетърпение следващия случай на любимия своенравен полицай Хари Хуле.
Затова повдигаме завесата и ви предлагаме откъс от „Кървава луна“ на Ю Несбьо, предоставен любезно от издателство „Емас“:
Петък. Качествена услуга
В единайсет и петнайсет Юхан Крун най-после намери място на улица „Томас Хефти“, за да паркира своя лексус „UX 300“ близо до сградата, където неговият клиент Маркус Рьод го бе помолил да се яви. В гилдията петдесетгодишният адвокат минаваше за един от тримата или четиримата най-добри адвокати в Осло. Заради честата му поява в медийното пространство повечето хора го смятаха за безспорен номер едно. Понеже, с редки изключения, Крун обикновено беше по-голяма звезда от клиентите си, той не правеше домашни посещения. Клиентите му ходеха на крака в адвокатска кантора „Крун и Симонсен“ на улица „Русенкранц“ в рамките на стандартното му работно време. Е, Крун и сега не правеше домашно посещение, защото това не беше официалният адрес на Маркус Рьод. По документи той обитаваше пентхаус от двеста и шейсет квадратни метра на последния етаж в една от новите сгради в залива на Осло.
Както го бяха инструктирали по телефона преди половин час, Крун натисна звънеца с надпис „Имоти „Барбел“ – така се казваше компанията на Рьод.
– Юхан? – обади се задъхан Маркус Рьод. – Качи се на петия етаж.
Вратата избръмча. Крун я бутна.
Асансьорът не му вдъхна доверие и той тръгна по стълбите – широки, от дъб. Формите на чугунените перила напомняха повече на Гауди, отколкото на типичния интериор в стара норвежка сграда. Вратата на петия етаж стоеше открехната. Отвътре се чуваше бушуваща война. Крун влезе. Видя синкава светлина от дневната и надникна вътре. Пред голям телевизионен екран – поне сто инча – трима мъжа стояха гърбом към него. Безспорно най-високият, мъжът в средата, си беше сложил очила за виртуална реалност и държеше по един джойстик във всяка ръка. Другите двама, млади двайсетинагодишни момчета, явно гледаха на телевизионния екран онова, което виждаше мъжът с очилата. Войната на екрана се водеше от окоп по време на Първата световна война, ако Крун съдеше по каските на немските войници, които прииждаха, а високият мъж с джойстиците ги обстрелваше.
– Yeah! – извика единият младок, когато главата и на последния немец избухна и той рухна на земята.
Високият си свали очилата и се обърна към Крун.
– С това се справихме – обяви той с доволна усмивка.
Маркус Рьод, хубав мъж за възрастта си, имаше широко лице, игрив поглед, все още гладка, загоряла кожа и пригладена назад лъскава черна коса, гъста като на двайсетгодишен. Вярно, тялото му се беше поналяло, но беше висок. Толкова висок, че коремът му можеше да мине за достолепен. Но най-напред събеседникът му забелязваше жизнения пламък в очите – сигнал за енергията му. Преди всичко те очароваше, после те прегазваше и накрая те изтощаваше. А дотогава той вече най-вероятно беше получил каквото иска от теб и бе изгубил интерес към твоята личност. Нивата на енергията му обаче се променяха – точно както настроението му. Крун предполагаше, че и двете неща са свързани с белия прах, следи от който сега личаха под едната ноздра на Рьод. Юхан Крун беше наясно с всичко това, но го търпеше. Не само защото Рьод бе настоял да му плаща двойна тарифа, за да се увери – както самият той се беше изразил – че ще разполага с цялото внимание, безусловната лоялност и мотивацията на Крун да постигне желания резултат. Но най-вече защото в очите на Крун Рьод беше клиентът мечта: известен милиардер с толкова лош имидж, че приемайки го за свой клиент, Крун изглеждаше по-скоро смел и принципен, отколкото опортюнист. Затова и не роптаеше, задето клиентът му го вика в петък вечер.
Рьод даде знак на двамата млади мъже и те излязоха.
– Играл ли си на „War Remains“, Юхан? Не? Страшно добра виртуална игра, но в нея не можеш да застреляш никого. Това е своеобразна подобрена версия, в която разработчикът ме навива да инвестирам... – Рьод отметна брадичка към телевизионния екран. Вдигна гарафата и наля кехлибарена напитка в две ниски кристални чаши. – Новата версия се стреми да запази магията на играта, но ти позволява – как да се изразя? – да влияеш върху хода на историята. Защото ние всички искаме това, нали?
– С колата съм. – Крун вдигна отрицателно длан към протегнатата към него чаша.
Рьод го погледна, сякаш не бе схванал възражението му. После кихна мощно, отпусна се в близкото кожено кресло и сложи двете чаши върху масата пред себе си.
– Чий е този апартамент? – попита Крун, докато се настаняваше в едно от другите кресла. И мигом съжали, задето бе попитал. За един адвокат често е най-безопасно да не знае повече от необходимото.
– Мой – отговори Рьод. – Използвам го за... сещаш се, да се оттеглям.
Вдигнатите рамене и хлапашката усмивка на Маркус Рьод довършиха обяснението. Крун беше имал и други клиенти с такива жилища. По време на извънбрачна връзка, за щастие, приключила, когато Крун осъзна какво рискува да изгуби, самият той обмисляше да си купи „ергенска квартира за бивши ергени“, по израза на негов колега.
– Какво ще стане сега? – попита Рьод.
– Вече идентифицираха Сусане. Установено е, че е убийство, и разследването ще навлезе в нова фаза. Подготви се пак да те извикат на разпит.
– С други думи, подозренията към мен ще се засилят?
– Освен ако полицията не открие на местопрестъплението или по трупа нещо, което да те изключва като вероятен извършител. Можем да се надяваме на такова развитие.
– Очаквах да кажеш нещо такова. Но аз не мога да стоя повече и да се надявам, Юхан. Знаеш ли? За последните четиринайсет дни пропаднаха три договорени вече крупни сделки. Отсрещната страна се оттегли с някакво нелепо оправдание. Просто не смеят да кажат истината: причината са публикациите в „Дагблае“ за мен и изчезналите момичета. Бизнес партньорите ми не искат да ги свързват с предполагаем убиец или се опасяват да не би да ме вкарат зад решетките и „Имоти „Барбел“ да фалира. Ако бездействам с надеждата група нископлатени некадърни полицаи да си свършат работата, „Барбел“ ще фалира много преди да открият нещо, което да ме извади от кръга на заподозрените. Трябва да действаме, Юхан. Нужно е да покажем на света, че съм невинен. Или най-малкото че искам истината да излезе наяве.
– Добре. И как си го представяш?
– Ще наемем наши следователи. Най-добрите. В идеалния случай ще открият убиеца. Но дори да не успеят, това ще е знак към обществото, че се опитвам да стигна до истината.
– Позволи ми да вляза в ролята на адвокат на дявола – кимна Юхан Крун.
– Давай. – Рьод кихна.
– Първо, най-добрите следователи работят в КРИПОС, защото там плащат повече, отколкото в Отдела за борба с насилието. Дори някой от тях да се съгласи да се откаже от сигурна кариера заради краткосрочен ангажимент, какъвто му предлагаме ние, той е длъжен да подаде тримесечно предизвестие за напускане и да запази в тайна информацията за изчезналите момичета, достъпна му по служба. На практика това го прави безполезен за нас. Второ, частното разследване ще бъде извършено по твое поръчение, а ти си известен милиардер и така ще си вкараш автогол. Ако наетите от теб следователи се натъкнат на оневиняващи те факти, те веднага ще бъдат подложени на съмнение, а това няма да се случи, ако служители на полицията открият същите факти.
– Ех – усмихна се Рьод и избърса с кърпичка носа си. – Как обичам да получавам качество срещу парите си! Много те бива. Посочи проблемите. Сега ще ми покажеш, че си най-добрият, като измислиш как да ги решим.
Юхан Крун се поизправи на стола.
– Благодаря за доверието, но това е трудна задача.
– Защо?
– Като каза „най-добрият“, се сетих, че наистина има един следовател, който може би заслужава тази титла. Във всеки случай преди постигаше забележителни резултати.
– Но?
– Но вече не работи в полицията.
– Изхождайки от казаното от теб преди малко, това би трябвало да е предимство.
– Не е в полицията по кофти причини.
– По-конкретно?
– Откъде да започна? Нелоялност към работодателя. Грубо неспазване на служебните задължения. Явявал се на работа в нетрезво състояние. Алкохолик. Превишаване на служебните правомощия. Злоупотреба с наркотици. Виновен е за смъртта на поне един свой колега, но не е осъден. Накратко, на съвестта му тежат повече криминални деяния, отколкото на съвестта на заловените от него престъпници. И за капак му се носи славата на човек, с когото да работиш е истински ад.
– Множко е. Щом е толкова невъзможен, защо предлагаш точно него?
– Защото е най-добрият. Особено подходящ е и по още една причина.
– Каква?
– Заради случаите, които е разкрил, той е един от малкото следователи с разпознаваем публичен образ. Има имидж на безкомпромисен, на човек, който не цепи басма никому. Това, разбира се, е преувеличено, но хората си падат по такива митове. В нашия случай този имидж може да разсее съмненията, че нашето разследване е поръчково и обслужва частен интерес.
– Струваш всяко похарчено за теб пени, Юхан Крун – усмихна се широко Рьод. – Искам този следовател!
– Проблемът...
– Не е проблем. Наддавай, докато се съгласи.
– ... е, че никой не знае къде се намира той.
Рьод вдигна чашата си, без да отпива. Само я огледа неодобрително.
– Как така?
– Случва се служебно да се виждам с Катрине Брат, началничката на Отдела за борба с насилието, където преди работеше въпросният следовател. Наскоро стана дума за него и тя спомена, че последно й пратил картичка от голям град, но не знаела нито къде точно живее, нито с какво се занимава там. Съдейки по думите на Брат, явно човекът е, така да се каже, изпаднал зад борда.
– А, не, Юхан! Не давай заден ход точно когато успя да ме убедиш в качествата му! Тъкмо той ни трябва, усещам го. Намери го.
Крун въздъхна. Вече съжаляваше. Амбицията и кариеризмът му го бяха тласнали право в класическия капан „покажи, че си най-добрият“, който Маркус Рьод навярно използваше през ден. Но вече нямаше как да се измъкне. Щеше да се наложи да проведе няколко телефонни разговора. Взе предвид часовата разлика и пресметна. Най-добре да се захваща веднага.
