Съботно четиво: „Италия – вечната приказка“ от Михаела Манасиева

Италия - тази страна, която е пълна с история, култура, вкусна храна, усмихнати хора и какви ли не вълшебства - оживява на страниците на новата книга на изд. „Ера“ „Италия – вечната приказка“ от авторката Михаела Манасиева. Всички обичаме да четем за (и да похапваме) паста и джелато, да научаваме повече за (и да посещаваме) Колизеума в Рим, изпълнената с канали и мистика Венеция, впечатляващата катедрала Дуомо ди Милано или намиращото се наблизо езеро Комо. В книгата на Манасиева ще прочетем любопитни факти, реални събития, изумителни истории и лични наблюдения на дамата, както за известни дестинации в Италия, така и за по-малко популярни градчета и местности, които ще ни пленят моментално.

Предлагаме ви откъс от „Италия – вечната приказка“ на Михаела Манасиева, предоставен любезно от издателство „Ера“:

Градът на забраните

Виченца е град в Италия, в близост до Венеция, който също всяка година се посещава от много туристи. Основан през II век пр.н.е., Виченца е бил в разцвет под венецианско управление от началото на XV век до края на XVIII век. Уникалният облик на града се дължи до голяма степен на творчеството на Андреа Паладио (1508–1580 година). През 1994 година Вилите му влизат в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Около този град има редица интересни факти и легенди, които си заслужава да споменем.

Първият факт е, че макар и пиесата „Ромео и Жулиета“ да е написана от англичанина Уилям Шекспир, то нейното истинско начало е поставено именно в италианското градче Виченца. Там се ражда Луиджи да Порто, който през 1530 година публикува „Historia novellamente ritrovata di due nobili amanti“, или „Наскоро откритата история на двама благородни любовници“ – цели шейсет години преди написването на „Ромео и Жулиета“. В нея се разказва за двама млади влюбени, на име Ромео и Жулиета, чиито семейства били против тяхната любов. Накрая от отчаяние те решили да сложат край на живота си – единият, като изпива отрова, а другият, като се намушква. Сюжетът да ви напомня на друг много известен такъв?

Интересна е и Вила Валмарана, намираща се в покрайнините на града, позната още като Вилата на джуджетата, защото на външната стена, която я огражда, са поставени седемнайсет каменни джуджета. Според легендата някога там живеела принцеса, която се родила по-различна от останалите, с твърде нисък ръст. Щом родителите ѝ осъзнали, че детенцето им би могло да привлича погледите или по-лошо – да се чувства различно и не на място, те взели решение да преместят дъщеричката си да живее във вилата, изолирана от външния свят. Обградили я само със слуги джуджета, като по този начин тя нямало как да осъзнае, че повечето хора са по-високи.

Един ден обаче в градината се появил прекрасен младеж и Лаяна, както било името на принцесата, веднага се влюбила в него. Освен прекрасното чувство на пеперуди в стомаха обаче, тя изведнъж си дала сметка, че е различна и от мъка се хвърлила от кулата. И за да е още по-трагичен сюжетът – щом принцесата сложила край на живота си, нейните слуги джуджетата веднага се вкаменили от скръб.

Според друга версия, по-малко драматична, Лаяна отблъснала младия момък, защото не ѝ харесал фактът, че той е бил различен от останалите, по-висок от нормалното за нея.

Ако пък сте любители на графитите, то тогава можете да отидете на улицата зад градината „Салви“ – „Contrà Mure Porta Nova“, където има множество графити. Няма много източници относно това защо именно там има толкова много улично изкуство, но изглежда, преди време общината е дала поле за изява на местните артисти, като е обособила зони, където са можели свободно да изявяват таланта си.

И като говорим за позволения, няма как да не споменем и забраните, които определено преобладават във Виченца. Поради редовното посещение на туристи, както и за да се запазят автентичността и духът на историческия център, на конкретни места в града официално са забранени определени дейности, магазини и заведения за хранене.

През 2020 година е забранена официално продажбата на дюнери в центъра на Виченца, но това далеч не е единствената дейност, която не е разрешена там.

В центъра на Виченца, който е и сред италианските градове с най-ниски данъци, са въведени и още много забрани за отваряне на редица магазини. Например там е забранено и можеш да бъдеш глобен, ако отвориш магазин за имитация на бижута; ако продаваш стоки или продукти на основата на канабис, етнически предмети, неща втора употреба (с изключение на магазините за винтидж облекла и аксесоари, мебели и колекционерски стоки), аксесоари за телефон; ако отвориш секс шоп, месарски магазин (който не е италиански) или магазин за птици, гумаджийница, колцентър, интернет център, чейндж бюро, пералня на самообслужване, голям магазини за хранителни или нехранителни стоки и други. Разбира се, всички тези магазини и услуги са достъпни извън историческия център, който запазва своята магия и очарование за туристите.

В Италия наистина никога не знаеш за какво биха могли да те глобят. Понеже винаги ми е интересно какво се случва в страната, следя онлайн всякакви италиански медии, по-известни личности, тиктокъри и т.н. И винаги се намира нещо, което може да ме учуди. Например по време на пандемията през 2020 година, когато в Италия беше разрешено да се излиза от къщи само за стоки от първа необходимост, един човек в градчето Виляно Биелезе беше глобен със 102,50 евро, защото си е купил само три бутилки вино. Според полицията, извършила проверката, мъжът не е имал основателна причина да излезе от къщи, да се качи на колелото и да се разходи до супермаркета само за вино, което не е от съществена необходимост, като по този начин е изложил себе си и останалите клиенти на магазина на риск.

Друг пример, от 2023 година, е как бяха отнети пет точки на шофьор... докато е карал колело. Случката се развива в италианското градче Ливорно и освен отнетите шофьорски точки, Франческо Романо е глобен и с цели 116 евро. Причината? Не е дал предимство на пешеходна пътека. Франческо открито заявява по време на интервютата обаче, че е бил далеч от пешеходната пътека и ще си търси правата в съда.

Нерядко може да се случи да преровят боклука и на нарушителя, ако например в кофата за пластмаса открият стъкло, а в дадената зона отпадъците се събират отделно. В действителност в Сицилия едно от първите предупреждения, освен да си вземам касовата бележка и да броя трийсет крачки разстояние, преди да я изхвърля, беше „махай името, ако изхвърляш пощенски пликове кутии от „Амазон“ с имена, адрес и други такива“.