Романът „Парижката Света Богородица“ се възражда в луксозно издание
Новото издание на шедьовъра на Виктор Юго излезе по случай откриването на „Нотр Дам“.
По повод дългоочакваното откриване на „Нотр Дам“ след опустошителния пожар през април 2019 г. на български се възроди и „Парижката Света Богородица“ – литературната класика, която някога спасява катедралата от разруха и я обезсмъртява завинаги. Творбата на Виктор Юго излезе в луксозно издание със знака на „Кръг“, което е налично с две различни корици – едната със самия храм, а другата с красив гаргойл. И двата варианта са с твърда подвързия, като второто е и с цветна порезка, и включват 24 въздействащи илюстрации, създадени с въглен от младия художник Анани Борисов за студентски проект в „Книга, илюстрация, печатна графика“ в НХА. Цялостният дизайн на проекта е дело на Капка Кънева, а към утвърдения превод на Лилия Сталева са добавени актуални бележки под линия. Включен е и послеслов от издателството, в който се разказва как с тази своя творба големият френски писател се превръща в спасител на средновековната катедрала.
„Парижката Света Богородица“, връх в творчеството на Виктор Юго, е сред най-значимите и обичани романи, писани някога. Уродливият и благороден звънар Квазимодо, красивата и обречена улична танцьорка Есмералда, зловещият и изтерзан архидякон Клод Фроло са персонажи, оставили незаличимa следа в световната литература и култура. Преплитайки фатално съдбите им в своя най-голям шедьовър, колосът Юго ни завещава вечни истини за противоречията в човешката природа, последиците от социалната неправда и непрестанната битка между жестокостта и състраданието. Изключителен разказвач и хуманист, френският писател улавя духа на преломните времена в края на XV в. и изкусно го зазижда във величавата готическа катедрала – същинския главен герой в тази история за любов, изкуство, вяра и свобода...
Преведен на десетки езици и многократно адаптиран за киното, телевизията и сцената, безсмъртният роман на Юго открай време е неделим от „Нотр Дам“. Успехът на книгата, публикувана през март 1831-ва, подтиква френското правителство да възстанови храма, който тогава тъне в отчайваща разруха. На фона на стремителния социален, политически и индустриален подем в страната, и особено в столицата, красивите средновековни сгради са възприемани не просто като отчайващо старомодни, но и като отблъскващо безвкусни и вулгарни. Парижкото готическо наследство е заличавано безжалостно в името на нови модерни постройки. Тъй като е запленен от катедралата и вярва, че архитектурата е достигнала своя апогей тъкмо в готическата си епоха, за Виктор Юго всичко това е крайно тревожно и възмутително. Убеден е, че дълг на съвременниците му е да съхранят храма, и предчувства, че една успешна книга, посветена на него, би пропукала всеобщото безхаберие към заличаването на архитектурното наследство.
Надеждите му неговото перо да се окаже по-мощно от всяко оръжие не остават напразни. Възстановителните дейности по „Нотр Дам“, провокирани от романа „Парижката Света Богородица“, продължават повече от 20 години. Още преди приключването им катедралата вече е най-популярната забележителност във Франция и остава такава до днес. След повторното ѝ възраждане обачешедьовърът на Виктор Юго свидетелства по-ярко от всякога, че именно той я е превърнал в символ не просто на Париж, но и на най-върховното у човека. Неслучайно преди тържественото ѝ откриване френският президент Еманюел Макрон заяви: „Вярвам , че изживяването ще бъде силно като онзи огън, но този път това ще бъде пламъкът на надеждата“.
