Ричард Докинс за извънземния разум – откъс от предстоящото издание „Наука в душата”

До броени дни по книжарниците ще се появи „Наука в душата” – сборник с 42 есета на най-популярния учен в света днес: големия проф. Ричард Докинс, който гостуваше в България през 2015 г. и изнесе две лекции на Софийския фестивал на науката, организиран от Британски съвет. Новата му книга излиза в оригинал през август 2017 г., а от „Сиела” ни дават възможност да я четем на български малко повече от година след публикуването й на английски. В „Наука в душата” Докинс излива мислите си по най-различни теми – наука, религия, политиката извънземните и… всичко останало. Преводът от английски език е на Деян Кючуков, а корицата е на Фиделия Косева. Предлагаме ви откъс от текста „Извънземен разум”:

Извънземен разум[i]

Сред многото увъртания на добре финансираната клика, подкрепя­ща интелигентния дизайн, е твърдението, че творецът не е Бог на Авраам, а неназован разум, който със същия успех би могъл да бъде и извънземно същество[ii]. Вероятно мотивът е да се заобиколи Пър­вата поправка в Конституцията, забраняваща налагането на религия, особено след решението на съдия Уилям Овъртън от 1982 г. по дело­то „Маклийн срещу Съвета по образование на Арканзас“, с което той парира опита на щатското законодателство да прокара „балансирано представяне“ в училищата на „науката за Сътворението“. Религиозните пристрастия на тези хора не са тайна и в комуни­кациите си те дори не се опитват да крият своя дневен ред. Джонатан Уелс, един от водещите пропагандатори на „Дискавъри Инститют“ и автор на „Иконите на еволюцията“, е дългогодишен член на Обедини­телната църква (църквата на Муун). В статия за вътрешно списание на организацията, озаглавена „Дарвинизмът: защо изкарах втора доктор­ска степен“, той пише следното (отбележете, че под Отеца се разбира не друг, а Преподобният Муун).

Думите на Отца, моите проучвания и моите молитви ме убедиха, че трябва да посветя живота си на унищожаване на дарвинизма така, как­то много от моите събратя от Обединителната църква го посветиха на унищожаване на марксизма. Когато през 1978 г. Отецът ме избра (заедно с още около дузина випускници на семинарията) да следвам докторантура, аз приветствах възможността да вляза в бой.

Самият цитат поражда достатъчно съмнение дали Уелс трябва из­общо да бъде вземан сериозно като безкористен търсач на истината – което изглежда задължително условие за един доктор по научна дисци­плина. Той публично признава, че се е захванал с докторантурата не за да открие нещо за света, а с изричната цел да „унищожи“ идеята, срещу която религиозният му лидер се противопоставя. Филип Джонсън, пре­роденият професор по християнско право, обикновено разглеждан като лидер на цялата клика, открито признава, че мотивът му за съпротива на еволюцията е нейният „натурализъм“, или естествено (за разлика от свръхестествено) обяснение на нещата. Допускането, че творецът е същество от извънземен произход, може да е продиктувано от подмолни мотиви, но това не му пречи да послужи като основа за интересна и конструктивна дискусия. Именно такава дискусия, в рамките на науката, смятам да проведа в настоящо­то есе. Проблематиката около съществуването на извънземен разум се разглежда от клон на науката, известен като SETI[iii]. Той заслужава се­риозно отношение и занимаващите се с него не бива да се бъркат с хората, оплакващи се, че са били отвлечени от летящи чинии за сексуални цели. По ред причини, включително обсега на нашата апаратура за наблюдение и скоростта на светлината, е изключително малко вероятно първият ни досег с извънземни да бъде под формата на физическа визи­та. Учените в областта на SETI очакват по-скоро да засекат радиовъл­ни, чиито модулации да свидетелстват за интелигентен произход. Съществуват силни доводи в полза на вероятното съществуване на разумен живот другаде във Вселената. Те са подкрепени и от прин­ципа на посредствеността, този отрезвяващ урок на Коперник, Хъбъл и други. Някога се е считало, че няма друг свят, освен Земята – заобиколена от кристални сфери, осеяни с мънички звезди. По-късно са станали ясни размерите на нашата галактика, Млечния път, и тя също е била приета за единственото място, побрало всичко в себе си. Но Едуин Хъбъл изиграва ролята на съвременен Коперник и принизява дори нея до статут на посредственост: тя е само една от стоте милиарда галактики във Вселената. Днес космолозите, наблюдавайки самата Вселена, сериозно се питат дали и тя не е малка част от някаква „мултивселена“. Аналогично, историята на човешкия вид е била възприемана равнозначно с историята на всичко, докато днес, ако си послужим със смазващата аналогия на Марк Твен, нейната относителна продължителност се е свила до дебелината на слоя боя върху Айфеловата кула. Ако приложим принципа на посредствеността и спрямо живота на Земята, няма ли това да ни доведе до извода, че ще е глупаво и самонадеяно да считаме своята планета за единствена негова люлка във Вселена със сто милиарда галактики? [i] Това есе е моят принос към друг сборник под редакцията на Джон Брокман, този път от 2006 г., озаглавен „Интелигентна мисъл: науката срещу аргумента за интелигентния дизайн“. [ii] Този трик често пъти минава незабелязан. Теоретиците (макар „теоретици“ да е твърде ласкателен термин) на интелигентния дизайн говорят така, сякаш въпросът дали творецът е Бог, или извънземно същество, е дребен детайл. Всъщност разликата е огромна, както ще покаже настоящото есе. [iii] Search for Extra-Terrestrial Intelligence (англ.) – Търсене на извънземен разум. – Б. пр.