Приятелство по руски

След възстановяването на България на политическата карта на Европа, в нашия обществен и политически живот личи едно много ясно противопоставяне между лагерите на русофилите и русофобите. Къде повече, къде по-малко през годините тези противоречия се изострят. И двете страни имат своите аргументи, но в моя кратък съзнателен живот те никога не са звучали по-оглушително, отколкото след руската инвазия в Украйна. 

В сляпата си любов към Русия, поддръжниците ѝ в България си позволиха да защитят нейната агресивна и нехристиянска постъпка. Те стигнаха дори до там да осъждат и заклеймяват всеки, който в тези дни е против Москва, като антибългарин. Тоест, не сме патриоти, ако не сме винаги с Русия. И понеже това съвсем не е така, ще си позволя да приведа няколко примера, с които искам да покажа многократното вероломство на Русия спрямо България. Всички примери са от близкото минало, показват неприятелската политика на Москва към нас и са достъпни в учебниците по история. Нека ги разгледаме в хронологичен ред. 

Неодобрението към Съединението и свалянето на княз Александър I Батенберг

Както знаем, на 6 септември 1885 година се извършва дългоочакваното съединение между Княжество България и Източна Румелия. С тази смела постъпка българският народ показва на Европа и света, че е готов да се бори за своето обединение в една държава. Сърбите, недоволни от сливането на двете Българии, предизвикват война с нас, която за тяхна огромна изненада, не само губят, но са заставени да наблюдават как българската армия навлиза в Пирот.

Какво общо има това с Русия, ще попитате. И ще попитате с право. 

Всъщност преди Сръбско-българската война тронът на княза се клати. С победата си над сърбите, той най-сетне успява да спечели доверието на политическото общество и да консолидира позицията си в държавата. Русия обаче не подкрепя Съединението, тъй като то се противопоставя остро на нейните интереси на Балканите. В труда на Симеон Радев “Строителите на съвременна България”, том първи, четем:

Може да се каже, че от всички велики сили най-много изненадана от Съединението бе Русия, която се считаше за най-добре осведомявана върху българските работи. Когато се получи в Москва известието за революцията, руският консул в Пловдив Сорокин обядваше у Каткова, който му показа депешата на Северната агенция. „Това е невъзможно! — се провикна Сорокин. — Вий недейте вярва това!“ Гирс, който бе получил уверенията на княз Александра във Франценсбад, не искаше тоже да вярва новината; също и Александър ІІІ, който при свиждането на тримата императори в Кремзир през лятото бе казал на Франц Йосифа и на Вилхелма І, че няма никаква причина да се безпокоят за statuquo-то в Румелия. Честолюбието на цяла официална Русия биде дълбоко засегнато от тоя сюрприз и тя не закъсня да го нарече вероломство. Тъй още в самото начало истинските руски интереси бидоха премрежени от един гневен сантиментализъм, който караше Гирса да дири отмъщение там, гдето той можеше да иска гаранции. 

Не след дълго руските пратеници в страната, в лицето на офицери, консули и губернатори, задействат своя план за детронирането на княз Александър I, имал смелостта да подкрепи един акт, който самата Руска империя не одобрява. 

Те подстрекават русофилите в България, че князът е враг народен, обърнал гръб на руския царски двор, който се смята своего рода покровител на българите. Стига се дотам, че русофилите изричат думи като:

Неужели Русия, която е „приютила“ друговерната Финляндия, няма да намери едно местенце за православната България?… Но Русия ще го освободи (българското отечество) и руският цар ще стане и цар български, титла, която той носи от векове. (пак там)

Да се обърнем още веднъж към Симеон Радев:

Офицерите русофили получаваха вдъхновенията си от руското военно аташе в София, полк. Сахаров, бивш началник на Военното училище. Може би от него да бе излязла първата идея за детронирането на княза, а може би тя им бе внушена от лъжесъединистите, които водеха борбата с известния девиз „Злото е в двореца“.

Така стигаме до срамната дата 9 август 1886 година, когато клетвопрестъпните български офицери русофили, водени от Петър Груев, Атанас Бендерев, Радко Димитриев, Георги Вазов и руското военно аташе Сахаров,  свалят законния и признат от Великите сили български княз Александър I Батенберг от престола. С този акт те хвърлят младата българска държава в тежка политическа криза, която ще продължи до следващата година и ще свърши с възкачването на Фердинанд I Български на трона.

Окупацията на Добруджа и битката при завоя на р. Черна

Годината е 1916. Намираме се в разгара на Първата световна война. България е обградена от врагове, като единственият си съюзник тя вижда в лицето на Османската империя. Царство България воюва на три фронта, за да освободи българското население останало под чужда власт. 

Руските имперски войски взимат дейно участие в битките срещу България. Изпратени са да воюват срещу наши войници в Добруджа и на Южния фронт. През 1916 българската армия успява да разгроми огромната руско-румънско-сръбска армия и освобождава цяла Добруджа, която е приобщена отново в пределите на царството. 

В същото време руски войски дебаркират в Солун с цел да помогнат на сръбските и френски войски, стремящи се да навлязат в Македония и да я окупират. През 1916 година се завръзва люта битка на завоя на река Черна. България и Германия се изправят срещу руско-френско-сръбската армия. Боевете продължават до средата на 1917 година, като българската войска успява да отбие всички настъпления, вследствие на което силите на Антантата преустановяват действията си по Солунския фронт. 

Отново виждаме желанието на нашите православни братя да не допуснат териториално разширение на държавата, въпреки че то цели приобщаване на българска общност.

Финансирането на български комунисти, тяхната пропаганда и атентати

Комунизмът отдавна е осъден от световната общност, но на нас някак все още ни е трудно да скъсаме с комунистическото ни минало, неразривно свързано с Москва. 

В годините, в които България все още се тресе вследствие на двете национални катастрофи, комунистическият интернационал снабдява Военната организация на БКП с оръжие, пропагандна литература и финанси. С директното участие на офицери от Червената армия се подготвя и планира атентатът в църквата “Св. Неделя” в София, който цели да ликвидира ядрото на българската интелигенция, политическа общественост и военния елит. 

Вследствие на атентата, извършен на 16 април 1925 година, загиват 134 души, а ранените са над 500. Сред оцелелите остава Цар Борис III, за когото това е втори атентат, след като два дни по-рано, на 14 април, срещу него е направен неуспешен опит за атентат в прохода Арабаконак. И това покушение е организирано от комунистически групировки. 

Коминтернът има също пряка вина за други кървави събития в българската история като Септемврийското въстание, което взема близо 5000 жертви, и Народния съд, който БКП организира, за да ликвидира българските интелигенция и политически елит. Народният съд е незаконен според Търновската конституция, но това не спира комунистите, насърчавани от Москва, да извършат чистката, издавайки 2730 смъртни присъди. Жертви на Народния съд стават Негово Царско Височество Кирил, княз Преславски, княз Български, принц Сакс-Кобург и Гота и херцог Саксонски (регент до преди деветосептемврийския преврат), Богдан Филов (министър-председател и регент), генерал Никола Михов (регент) и много други.   

Изкуственото създаване на македонска нация, език и държава

По идея на Тито и Сталин започва провеждането на социален експеримент, който цели създаването на нов етнически субект на Балканите. На 2 август 1944 година в манастира “Прохор Пчински” се полагат основните на т.нар македонски език. По-късно към него се добавят букви от вуковата сръбска азбука, за да се отдалечи той графично от книжовния български език. 

Паралелно с това започва изграждането на македонско национално съзнание в пределите на географската област Македония. В основата си то се базира на тежка анти-българска реторика, заклеймяваща българите като татари и фашисти. На лидерите на ВМРО и  ВМОРО от началото на века е придадена македонска идентичност, властите внушават, че те са се борили за независима Македония и че не са българи. За целта се ликвидират всички хора, свързани с македонските революционни организации, които открито показват българската същност на тези организации. През 1947 година на 73-годишна възраст в Асеновград в убит преображенският войвода Тане Николов, родом от Хасково. На територията на Социалистическата република Македония са избити всички явни членове за ВМРО заради българското им самосъзнание. 

Анти-човешкият и анти-български експеримент на Сталин и Тито оставя в историята зверски дела като Кървавата Коледа (Кървав Божик), Струмишката петорка, Скопския бунт, Велешкото клане, Кумановското клане, Прилепското клане. Хиляди българи са заточени в лагерите Добой и Идризово. 

Отсам границата, гражданите на Народна република България в Пиринско са насилствено записвани като македонци. В училищата се преподава македонска история и се учи македонската литературна норма. Целта е македонизиране на пиринския край, откъсването му от България и влизането му в състава на Югославия, като част от Социалистическа република Македония. 

Тази политика продължава до 1958 година, но последиците усещаме и днес. Тя погазва грубо паметта и идеалите на всички революционни дейци на ВМРО, ВМОРО и останалите организации на българите в Македония, както и на всички български политици, войници и обикновени граждани, борили се срещу османската власт, сръбските зверства и гръцката пропаганда в района. 

Окупацията на България в края на ВСВ и налагането на комунистически режим

На 9 септември 1944 година Отечественият фронт извършва преврат, който слага край на законното правителство до момента. На 10 септември правителството на превратаджиите начело с Кимон Георгиев обявяват война на Германия. Това обаче не спира Съветския съюз. Червената армия окупира страната, което развързва ръцете на комунистите да организират Народния съд и да унищожат каквото е останало от опозицията.

През септември 1946 година, отново в присъствието на Червената армия, се провежда референдум, чийто манипулирани резултати показват желанието на хората да се отхвърли монархията за сметка на народна република. 

С това се усилват вече започналите чистки в обществото и политическия живот. Организирани са концлагери в Белене, Ловеч, Свети Врач и други места в страната. В тях без съд и присъда се озовават така наречените врагове на народа. Противниците на комунистическия режим, а дори и не чак толкова крайни комунисти са принудени да работят при нечовешки условия. Огромна част от тях умират.

Заедно с политическия и военен елит, комунистите унищожават интелигенцията в страната, частната собственост е национализирана, частният бизнес е забранен, границите са затворени, църквата официално е отхвърлена и на нейно място идва атеизмът. 

Продаденият златен резерв

СССР финансира ускорената индустриализация в страната след идването на комунистите. Въпреки това обаче плановата икономика, наложена по модел на Съветския съюз, години наред не успява да достигне положителен баланс. За да изплати натрупания държавен дълг в размер на 129 милиона долара, БКП решава да продаде на СССР резервите на БНБ, трупани в периода между Освобождението и края на Царство България. Така България през 1962 година се разделя с 22 тона злато и над 50 тона сребро. 

Важно е тук да отбележим, че този резерв е преместен в Москва още през 1958 година под предлог, че там ще бъде на сигурно място в случай на голяма война на Балканите. 

Можем да изброим още много случаи, в които Русия е нанесла подли и тежки удари върху нашата страна. Много от тези проблеми все още оказват негативен ефект върху България, а някои от тях като че ли се задълбочават с времето и изглеждат все по-неизлечими. Затова бих искал да помоля русофилите да бъдат малко по-сдържани, когато описват взаимоотношенията между двата братски народа. Руската империя и СССР, в чиято основа е пак Русия, съвсем не са този добронамерен славянски брат, за който се представят. Историята показва, че щетите, нанесени от Русия многократно превъзхождат предполагаемите ползи от нейните действия.

Важно е да познаваме историята, защото който не познава историята, е обречен да я преживее отново.