Прекарайте „Седем дни в Родопите” по стъпките на Ели Иванова от "Друми в думи"

 Създателката на блога „Думи в друми” разкрива някои от най-красивите и непознати кътчета в Родопите.

Дойде сезонът на летните отпуски. И една от най-подходящите дестинации, към които да поемете, за да се скриете от шума на големия град, заема голяма част от територията на България (над 13%).

За да се почувствате като истински пътешественици, не е необходимо да пътувате до далечни земи. Достатъчно е да прекарате „Седем дни в Родопите”!

Новата книга от авторката на „52 екопътеки” Ели Иванова ще зарадва всички любители на планината, предлагайки примерен маршрут, който позволява в рамките на една седмица с кола да прекосите Родопите  от изток на запад.

Красиви и стратегически, Родопите са били винаги примамливи за заселници и завоеватели.  Освен някои от най-известните ѝ забележителности в това издание създателката на блога „Думи в друми” включва и по-малко познати, но също толкова красиви места. А вещите ѝ съвети са допълнени от майсторските фотографии, дело на Иван Иванов, които ще ви пренесат в потайните и древни гори на Родопите. А колкото и да обикаляте из тях с месеци, винаги ще откриете някое ново кътче, което да ви изненада със спиращи дъха гледки и богата история.

В този пътеводител са описани  44 туристически обекта, сред които има крепости, долмени, пътеки, водопади, мостове, извори, меандри и китни родопски градчета и села. Всеки един от тях е достъпен за всеки – не са необходими някакви свръхспособности, нито специална екипировка.

„Седем дни в Родопите”  ще ви разкрие Родопите от край до край. Остава само да ги преживеее и със сърцето си!

Откъс от „Седем дни в Родопите”, Ели Иванова

Крепост Лютица: Мраморният град

координати: 41.502508, 26.061761

достъп: пеша или с високопроходим автомобил

други места наблизо: на отиване или връщане от крепостта може да се видят още две забележителни места – Атеренски мост на река Армира и Ивайловградски мана­стир „Св. св. Константин и Елена“, познат още като Лъджански ма­настир. За жалост, манастирът е затворен и се отваря рядко – само по празници.

В покрайнините на Ивайловград се намира великолепната антична вила Армира, която също ви препо­ръчвам да посетите.

Да стъпиш на висок хълм върху автентична десетметрова крепостна стена и да погледнеш напред, дорде ти поглед стига – там, където последните гънки на Източните Родопи се срещат с Беломорска Тракия…

С такава невероятна гледка от крепостната стена на Лютица за­почна лятното ни родопско пътешествие.

Крепост Лютица е една от най-любопитните забележителности до Ивайловград. Тя се намира на връх Градището на височина от около 560 метра. Крепостта заема значителна площ – стените º ограждат 26 де­кара земя. Имала е над 10 кули, като останките на някои от тях можете да видите на място.

В района на крепостта има две информационни табелки – една пред портите и една вътре в крепостта малко след входа.

Според табелката в крепостта, животът в района не е преставал близо 3400 години – от XVI в. пр. Хр. до XVIII в. от Новата ера.

Археологически проучвания на крепостта са проведени в периода 2002 – 2006 г. под ръководството на доц. д-р Бони Петрунова. По откри­тата керамика е установено, че хълмът е бил обитаван още в късната бронзова и ранната желязна епоха.

Според табелката пред порти­те на крепост Лютица, основният градеж се датира от IV – VI в.

През IX – X в. крепостта е била епископски център. В летописите името Литица или Лютица за първи път се споменава в епископ­ските списъци от времето на им­ператор Лъв VI (886 – 912).

Твърдината достига най-голям разцвет в периода XIII – XIV в. Смя­та се, че има важна роля при упра­влението на цар Калоян.

Крепост Лютица просъществу­ва и по време на турското робство чак до XVIII век, а след това запада, защото губи значението си на от­бранително съоръжение. По това време жителите се преселват в по-ниските части край минерални извори и образуват село Лъджа. Самото име Лъджа означава минерален извор (от турски).

Пак според табелките, на място при проучванията са открити цен­ни находки – бронзова монета от времето на цар Иван-Асен II, болярски пръстен, бронзов кръст и християнски медальон.

Крепостта Лютица се знае още като Цитаделата на Калоян и Мра­морният град, защото е била построена предимно от мрамор – минерал, който се среща често в района. Например ако слезете до Атеренския мост, огледайте камъните, върху които стъпвате – много от тях са мрамор.

Влиза се през висока порта. В пространството след нея лежат остан­ки от сгради – сега покрити с найлон и камъни, явно в резултат от ско­рошни проучвания. На място могат да се видят високи крепостни стени, напълно автентични, без реставрации. За жалост, теренът не е много добре разчистен и е попаднал в плен на висока трева, храсти и дръвчета.

Ако тръгнете по широката пътека вляво от покритите с найлони руини, след няколко минути ще стигнете до голяма яма, укрепена с ка­мъни. Покрай нея също се виждат солидни останки от крепостни стени. Продължете още няколко минути по широката пътека и ще стигнете до място с дълги и много високи крепостни стени, с масивна кръгла кула. Оттам се открива прекрасна панорама в няколко посоки, вижда се и Ивайловград.

След това няма накъде да се продължи напред и трябва да се върнете на обратно, като за разнообразие може да минете по другата пътека, която обхожда останки от некропол и църква.

Съвет: за разглеждане на крепостта си отделете поне половин час. Ако посещавате крепост Лютица през лятото, внимавайте за змии и кърлежи.

Къде се намира и как се стига

Останките от крепостта се намират на висок хълм югозападно от Ивайловград. Дотам води черен път, започващ от последните къщи и дъ­лъг около 7 километра.

За крепостта, на влизане в Ивайловград трябва да завиете по ули­цата надясно към вила Армира. Има табелки. Движите се по нея около 2 километра и след това трябва да завиете пак надясно (41.5107663, 26.1125981). Има си табелка за Лютица. Пада се срещу един трафопост в покрайнините на града. Щом завиете, продължавате по улицата, която ви извежда от градчето и преминава в черен път.

До крепостта се движите около 7 километра все по този черен път, който е с трошено-каменна настилка. Не е много подходящ за лека кола – пътят е бил видимо скоро изравняван и насипван с чакъл, но на места има големи неравности. Ако тръгнете пеша, разходката до крепостта ще ви отнеме около 2 часа.