Писаната Мог се прославя от историите и рисунките на Джудит Кер

„Мог забраваната“ – една от най-известните котки в детската литература – вече мърка и по българските лавици. Знаменитата героиня на световната илюстраторка и детска писателка Джудит Кер точи ноктите си за челните места в класациите за бестселъри у нас в луксозно издание на „Лист“ и превод от поетесата Мария Донева.

Сюжетът се завърта около приключенията на Мог, която е толкова разсеяна, че все си навлича неприятности. Но една нощ това се оказва твърде полезно, защото писаната- забравана залавя крадец!

Авторката Джудит Кер, която напусна този свят на 95 години през 2019-а, се вдъхновява за образа на Мог от собствената си котка. Тя носела същото име и дала импулс на Кер да я увековечи в седемнайсет истории. Писателката и илюстраторка ги разказвала първо на дъщеря си Тейси и сина си Матю, а после сядала на бюрото, за да ги запише и нарисува илюстрациите. През цялото време нейната собствена сива Мог мъркала доволно в скута ѝ.

Освен котешки сюжети Джудит Кер създава и тигрови – друга нейна книга за деца е „Тигърът, който дойде на чай“, която също предстои да излезе с логото на „Лист“.

Житейската история на Джудит Кер на свой ред предлага сюжети, достойни за касов филм. Родена е в Берлин по време на Ваймарската република в семейството на немски евреи. Баща ѝ е театрален критик, а майка ѝ – композитор и наследница на пруски политик.

В началото на март 1933 г. до семейството достигат слухове, че ако нацистите спечелят предстоящите избори, ще конфискуват паспортите им и ще арестуват бащата Алфред Кер за остра критика към партията.

В утрото на изборния ден семейство Кер бяга с двете си деца в Швейцария. По-късно научават, че още на другия ден нацистите са нахлули в дома им в Берлин, за да ги арестуват. Мако след бягството на семейството книгите на Алфред Кер са изгорени.

По-късно семейството заминава за Франция, а през 1936 г. се установява във Великобритания, където Джудит Кер живее до края на живота си.

Когато избухва Втората световна война, тя се грижи за ранени войници като доброволка към Червения кръст. След войната завършва Централното училище по изкуства и занаяти и става художник. Печели много награди, удостоена е със званието Офицер на Ордена на Британската империя.

През 1971 г. издава „Когато Хитлер открадна розовия заек“, в която размишлява за нацизма през детските си спомени. Книгата става първа част от автобиографичната ѝ трилогия Out of the Hitler Time.