„Отмъщението на Монца” от Джо Абъркромби – кръвопролитието носи кръвопролитие

Първият самостоятелен роман в света на „Първият закон” се завръща на български език! Джо Абъркромби се завръща на българския пазар с ново издание на класиката „Отмъщението на Монца” – първия самостоятелен роман от света на „Първият закон”, който ще допадне както на незапознати със стила „Абъркромби” читатели, така и на почитателите на едно от най-безкомпромисните и талантливи имена на съвременната фентъзи литература. Война, разруха и кръв – идеалното време да припечелиш малко повече пари. Особено когато си един от най-добрите наемници в страната. Славата на безпощаден убиец предхожда Монцаро Муркато, Змията на Талинс.  Но освен клиенти, тя ѝ печели и врагове, които биха били щастливи да изчезне. Нападателите на Монца вярват, че е достатъчно да я душат, пронижат и хвърлят от високо, за да я убият. Но Монца ще ги научи да плащат за грешките си. Събрала най-шантавата група от убийци – северняк, решил да стане добър човек, отровител, който се чуди дали не е време да се пенсионира, най-известният пияница сред наемниците и бивш затворник, обсебен от числата и реда,  Монца ще удави страната в кръв. Кървавата история на „Отмъщението на Монца” превръща младия Абъркромби в достоен съперник на безмилостния Джордж Р.Р. Мартин. На страниците на това колоритно фентъзи ви очакват кръв, предателства, битки, еротика и много, много хумор. Пролетта носи надежда за нов живот по целия свят. Освен в Стирия. Там носи война. А за Монцаро Муркато носи отмъщение.

Откъс от „Отмъщението на Монца”

Изгревът беше с цвят на кръв. Процеждаше се от изток, обагряше небето в червено, а облаците добавяха златиста окраска. Пътят се виеше по планинския склон към крепостта Фонтецармо – скупчени черни кули, издигащи се към небето. Червено, черно и златно. Цветовете на тяхната професия. – Монца, тази сутрин си особено красива. Тя въздъхна, сякаш това беше случайно. Все едно не бе прекарала цял час в кипрене пред огледалото. – Фактите са си факти. Изреждането им не е дарба. Само доказва, че не си сляп. – Тя се прозя и се протегна на седлото, за да го накара да почака още малко. – Но мога да чуя още по темата. Той прочисти шумно гърлото си и вдигна ръка като лош актьор, започващ монолога си. – Косата ти е като... воал от блестящ самур! – Помпозно говедо. Какво беше вчера? Среднощна завеса. Хареса ми повече, защото имаше някаква поезия. Лоша, но все пак я имаше. – Мамка му. – Той се намръщи към облаците. – Очите ти сияят като безценни сапфири! – Сега пък имам камъни на лицето, а? – Устните ти са като розови цветчета? Тя го наплю, но той беше готов и избегна храчката, която падна от другата страна на коня. – Това е за напояване на розите ти, заднико. Можеш да се справиш по-добре. – С всеки ден е по-трудно – простена той. – Пръстенът, който ти подарих, ти отива страшно много. Монца наведе глава, за да му се полюбува. Рубинът беше колкото лешник и отразяваше лъчите на слънцето, сияеше като отворена рана. – Получавала съм и по-лоши подаръци. – Подхожда на огнения ти нрав. Тя изсумтя. – И на кървавата ми репутация. – Майната є на репутацията! Приказки за глупаци! Ти си сън. Видение. Приличаш на... – Той щракна с пръсти. – На самата Богиня на войната! – Богиня, а? – На войната. Харесва ли ти? – Става. Ако си и наполовина толкова добър в целуването на задника на херцог Орсо, може да получим премия. Бена се нацупи. – Най обожавам тлъстия кръгъл задник на Негово сиятелство рано сутрин. Има вкус на... власт. Подковите чаткаха по пътя, юздите и седлата проскърцваха. Пътят се виеше нагоре, а околният свят оставаше в низината. Небето постепенно преминаваше от червено към розово. Вече се виждаше реката, проправяща си път през есенните гори. Блещукаща като армия в поход, устремена към морето. И към Талинс. – Чакам – обади се Бена. – Какво? – Моя дял комплименти, разбира се. – Ако главата ти се подуе още малко, направо ще се пръсне. – Тя нави копринените си ръкави. – Не искам да ми оцапаш новата риза с мозък. – Пронизан съм! – Бена се стисна за гърдите. – Точно тук! Така ли се отплащаш за годините отдаденост, безсърдечна кучко? – Ти ли намекваш, че си ми отдаден, селянино? Все едно кърлежът да е отдаден на тигрица! – Тигрица ли? Ха! Когато те сравняват с животно, обикновено избират змията. – По-добре е от червей. – Курва. – Страхливец. – Убийца. Това не можеше да го отрече. Между тях отново настъпи тишина. От едно дърво край пътя изчурулика птица. Бена приближи коня си до нея и промърмори нежно: – Тази сутрин си особено красива, Монца. Това предизвика усмивка в ъгълчето на устата є. От онази страна, която той не виждаше. – Е, фактите са си факти.