Нови неподозирани открития прави журналистът и изтъкнат писател Христо Буковски в поредната си книга, посветена на противоречивия исторически образ на богомилите. „Страховитото прераждане на богомилите” (ИК „Сиела”) излиза няколко месеца след „Похитеното съкровище на богомилите” и прави паралел между реформаторски настроените последователи на поп Богомил и движението на анархистите от началото на ХХ век.
Христо Буковски неведнъж е доказвал изключителния си талант да превръща историческия документ в увлекателно четиво, съдържащо стабилна фактология. Способността му да анализира тази фактология увлекателно – почти на художествен език, е безспорна. Огромната ерудиция на автора го превръща в търсен източник на информация за онова спорно време в българската история, когато интелектът и разумът започват да се надигат от мрака на верската хегемония и да се опълчват срещу религиозната диктатура. В „
Страховитото прераждане на богомилите” Буковски предлага нов поглед върху едно наистина смутно време – първите десетилетия на ХХ век, и присъствието на други благородни бунтовници: анархистите.
В книгата са разкрити упорито премълчавани от специалистите истини. Авторът разказва подробно за хора, които старателно са били потъпквани и омерзявани, защото са защитавали напредничави и революционни идеи. Буковски излага тезата, че анархистите от началото на миналия век са духовни наследници на богомилите, безвластници в борба за справедливост, които не се ограничават до мирния протест на своите предци, а поемат по пътя на оръжието, за да намерят изход от демагогията и злоупотребата с властта.
В обобщение на тезата си в „
Страховитото прераждане на богомилите” Буковски е красноречив: „
В тази книга ще прочетете документи, които само тесните специалисти познават и услужливо премълчават. Ще чуете какво разказаха хора, на които не им беше давана думата. Ще научите истината за събития и хора, които съзнателно са били дегероизирани и омерзявани. Ще се запознаете с емблематични личности, които воистине са отстоявали идеите за свободата на човека от всякакви земни господари като воини на Бога; с техните привички, обичаи и ритуали във всеотдайната им борба да въздадат справедливост. Те не са идеализирани, нито възвеличани, защото заслужават да бъдат уважавани такива, каквито са. Ще разберете как разсъждават те и как демагозите-властници злоупотребяват с това. Останалото е Проникновението, което ще дойде с придобиването на Познанието.”
