Култура
Над 500 души на премиерата на „Погубената България” от проф. Вили Лилков и Христо Христoв
Премиерата на изследването, посветено на съдбата на българския елит след 1944 г., бе посветено на паметта на жертвите на комунистическия режим и техните наследници.
Две години след явлението „Бивши хора по класификацията на Държавна сигурност” проф. Вили Лилков и разследващият журналист Христо Христoв отново успяха да провокират интереса на обществеността.
Над 500 души се събраха на премиерата на „Погубената България”, своебразното продължение на изследването, посветено на съдбата на българския елит след 9 септември 1944 г., а зала „Средец” на хотел „Балкан” се оказа тясна, за да побере всички желаещи да отдадат своята почит към паметта на жертвите на комунистическия режим и техните наследници.
Събитието бе официално открито от Торстен Гайслер – ръководител на софийското бюро на Фондация „Конрад Аденауер“, която подкрепи проекта. Той разказа за опита на Източна и Западна Германия с декомунизацията, за нуждата младите да са запознати с тази част от историята.
Главният редактор на издателство „Сиела” Захари Карабашлиев каза, че книгата е решителен жест да бъде възкресен спомена за разпъването на съзидателния елит и потенциал на България след 1944 г., а авторът на предговора към книгата д-р Любомир Канов напомни, че „30 години след началото на края на тоталитарното управление на БКП у нас е изключително важно да се събере паметта за онези, които понесоха ударите на комунистическия режим заедно с техните семейства и наследници.”
[caption id="attachment_73632" align="aligncenter" width="640"]
фотограф: Антон Кръстев[/caption]
Разследващият журналист Христо Христов покани на сцената един от свидетелите на ужасите, който сподели, че помни безкрайните мъчения, на които лагерниците са били подложени.
„Историята често бива тълкувана само на база политика. На заден план остава отделния човек. А точно тези съдби са най-важни.”, сподели проф. Вили Лилков и благодари на всички за подкрепата.
Подробното и безпристрастно изследване на проф. Вили Лилков и Христо Христов разкрива мащабите, формите и продължителността на репресиите, чрез които са заличени цели части от българското общество в периода 1944–1989 г. Изданието включва сведения от архивите на ДС и преки свидетелства за ликвидирането на елита в градовете Габрово, Велико Търново, Пловдив, Варна, Бургас, Сливен, Стара Загора, Добрич, Русе, Плевен, Севлиево, Горна Оряховица, Елена, Дряново, както и почти неизвестните сталински процеси. Нещо повече – „Погубената България“ възкресява паметта за много познати и непознати личности, по своему герои, които, поставени на изпитания, отстояват до край общочовешки ценности в мрака на комунистическата държава-концлагер.
[caption id="attachment_73631" align="aligncenter" width="640"]
фотограф: Антон Кръстев[/caption]
Вили Лилков е професор по физика, доктор на науките. Женен, с трима сина. Дългогодишен ръководител на катедрата по физика в Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски“. Общински съветник и заместник председател на Столичен общински съвет (1999-2014) и народен представител в 43-то Народно събрание (2014-2017).
От 2013 г. проучва архивите на ДС и по-специално документите, които са пряко свидетелство за репресивната политика, която БКП провежда спрямо бившите хора, в резултат на което след „Девети” българският елит е ликвидиран. Среща се с хора, преживели концлагерите, затворите и изселванията и записва техните свидетелства.
[caption id="attachment_73633" align="aligncenter" width="640"]
фотограф: Антон Кръстев[/caption]
Христо Христов е разследващ журналист с близо 30-годишен професионален опит. Основател е на сайтовете desebg.com, agentibg.com и pametbg.com. Автор е на 13 документални разследвания върху различни престъпления на комунистическия режим и корупцията през прехода, както и сценарист на 15 документални филми, посветени на жертви на тоталитарното управление на БКП.
Носител е на всички престижни награди за разследващата журналистика в България. Лауреат е на Гражданската награда на Европейския парламент (2014).
фотограф: Виктор Кожухаров[/caption]
Огромният интерес към него и обиколките, които предприехме с книгата в страната, ни вдъхновиха и задължиха да продължим. Да изследваме непроучени до момента архиви на репресивния апарат на Българската комунистическа партия, да надникнем в регионалните държавни архиви, да се срещаме с наследници на бивши хора, да откриваме спомени за тях и да събираме свидетелства.
Така се появи още една важна страница от големия разказ за истината за комунизма и неговите жертви – настоящата книга „Погубената България“. Ние сме убедени, че 30 години след началото на края на тоталитарното управление на БКП у нас е изключително важно да се събере паметта за онези, които понесоха ударите на комунистическия режим заедно с техните семейства и наследници.
Дължим им го! След отказа от лустрация, след липсата на справедливост и правосъдие за престъпленията на комунизма, след късното отваряне на досиетата на сътрудниците на Държавна сигурност и след като България е последната държава от страните в Централна и Източна Европа, попаднали в съветска орбита в края на Втората световна война, в която тепърва предстои младите поколения да изучават антихуманната тоталитарна комунистическа система с нови знания, термини и понятия.
Възкресяването на паметта за хората от погубената България е важен момент от нашето днес и нашето утре като нация, защото тази памет ни дава и поуки, и образци на поведение на личности в моменти на изпитания, когато те са отстоявали общочовешки ценности в мрака на комунистическата държава концлагер, задушавала свободата за близо половин век.
фотограф: Антон Кръстев[/caption]
Разследващият журналист Христо Христов покани на сцената един от свидетелите на ужасите, който сподели, че помни безкрайните мъчения, на които лагерниците са били подложени.
„Историята често бива тълкувана само на база политика. На заден план остава отделния човек. А точно тези съдби са най-важни.”, сподели проф. Вили Лилков и благодари на всички за подкрепата.
Подробното и безпристрастно изследване на проф. Вили Лилков и Христо Христов разкрива мащабите, формите и продължителността на репресиите, чрез които са заличени цели части от българското общество в периода 1944–1989 г. Изданието включва сведения от архивите на ДС и преки свидетелства за ликвидирането на елита в градовете Габрово, Велико Търново, Пловдив, Варна, Бургас, Сливен, Стара Загора, Добрич, Русе, Плевен, Севлиево, Горна Оряховица, Елена, Дряново, както и почти неизвестните сталински процеси. Нещо повече – „Погубената България“ възкресява паметта за много познати и непознати личности, по своему герои, които, поставени на изпитания, отстояват до край общочовешки ценности в мрака на комунистическата държава-концлагер.
[caption id="attachment_73631" align="aligncenter" width="640"]
фотограф: Антон Кръстев[/caption]
Вили Лилков е професор по физика, доктор на науките. Женен, с трима сина. Дългогодишен ръководител на катедрата по физика в Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски“. Общински съветник и заместник председател на Столичен общински съвет (1999-2014) и народен представител в 43-то Народно събрание (2014-2017).
От 2013 г. проучва архивите на ДС и по-специално документите, които са пряко свидетелство за репресивната политика, която БКП провежда спрямо бившите хора, в резултат на което след „Девети” българският елит е ликвидиран. Среща се с хора, преживели концлагерите, затворите и изселванията и записва техните свидетелства.
[caption id="attachment_73633" align="aligncenter" width="640"]
фотограф: Антон Кръстев[/caption]
Христо Христов е разследващ журналист с близо 30-годишен професионален опит. Основател е на сайтовете desebg.com, agentibg.com и pametbg.com. Автор е на 13 документални разследвания върху различни престъпления на комунистическия режим и корупцията през прехода, както и сценарист на 15 документални филми, посветени на жертви на тоталитарното управление на БКП.
Носител е на всички престижни награди за разследващата журналистика в България. Лауреат е на Гражданската награда на Европейския парламент (2014).
Откъс от „Погубената България” от проф. Вили Лилков и Христо Христoв
За изследването
Избивани, преследвани, въдворявани, съдени, затваряни, изселвани, национализирани, ограбвани, изключвани, уволнявани, разработвани, наблюдавани, пренебрегвани и изолирани – такава е съдбата на жертвите на тоталитарния комунистически режим между 1944–1989 г., част от онази видима и невидима репресия, стоварила се върху хиляди българи и техните семейства, които със своята находчивост, упоритост, предприемчивост и труд са изграждали основите на България до деветосептемврийския преврат. Българи, които комунистическият режим нарече „бивши хора“, копирайки политиката и тактиката на болшевиките в съветска Русия за разправа с класовия враг – представители на буржоазните партии, дипломати, армейски офицери, банкери, индустриалци, предприемачи, търговци, заможни селяни и чифликчии, държавни и общински служители до идването на комунистите на власт, адвокати с отнети права, изключени студенти и др. Случилото се с тези не бивши хора, а стойностни личности, и преди всичко родолюбци и истински патриоти, представители на политическия, военния, интелектуалния и стопанския елит на България, общественици и дарители, остана незаслужено в забвение повече от четвърт век след краха на тоталитарната комунистическа система у нас. По една или друга причина. До 2017 г., когато излезе изследването ни „Бивши хора“. [caption id="attachment_73634" align="aligncenter" width="960"] фотограф: Виктор Кожухаров[/caption]
Огромният интерес към него и обиколките, които предприехме с книгата в страната, ни вдъхновиха и задължиха да продължим. Да изследваме непроучени до момента архиви на репресивния апарат на Българската комунистическа партия, да надникнем в регионалните държавни архиви, да се срещаме с наследници на бивши хора, да откриваме спомени за тях и да събираме свидетелства.
Така се появи още една важна страница от големия разказ за истината за комунизма и неговите жертви – настоящата книга „Погубената България“. Ние сме убедени, че 30 години след началото на края на тоталитарното управление на БКП у нас е изключително важно да се събере паметта за онези, които понесоха ударите на комунистическия режим заедно с техните семейства и наследници.
Дължим им го! След отказа от лустрация, след липсата на справедливост и правосъдие за престъпленията на комунизма, след късното отваряне на досиетата на сътрудниците на Държавна сигурност и след като България е последната държава от страните в Централна и Източна Европа, попаднали в съветска орбита в края на Втората световна война, в която тепърва предстои младите поколения да изучават антихуманната тоталитарна комунистическа система с нови знания, термини и понятия.
Възкресяването на паметта за хората от погубената България е важен момент от нашето днес и нашето утре като нация, защото тази памет ни дава и поуки, и образци на поведение на личности в моменти на изпитания, когато те са отстоявали общочовешки ценности в мрака на комунистическата държава концлагер, задушавала свободата за близо половин век.
От авторите
