На български излиза "В тъмната гора" на Рут Уеър - новата сензация на психологическия трилър

На 8 септември в България излиза бестселърът „В тъмната гора“ от Рут Уеър. Книгата се нареди сред най-продаваните заглавия във Великобритания и САЩ за 2015 г., а филмовите права са купени от Рийс Уидърспун. Задължителено четиво за почитателите на Пола Хокинс и Джилиън Флин! За авторката Медиите във Великобритания я сравняват с Агата Кристи, дебютният й роман е купен за филмиране от Рийз Уидърспун, а книгата ще излезе на 37 езика. Рут Уеър наистина заслужава да бъде определяна като новата сензация в жанра на психологическия трилър. Първият й роман – „В тъмната гора“, покори класациите на Ню Йорк Таймс и Съндей Таймс, като на същия успех се радва и втората й книга. Рут Уеър е израстнала в Съсекс и е учила в Университета в Манчестър, преди да се установи в Лондон. Работила е в книжарница, в медиите и като учителка. След успеха й като писателка на психологически трилъри, се е отдала изцяло на книгите и сега работи усърдно върху третото си заглавие. За книгата Нора не е виждала най-добрата си приятелка от училище – Клеър, повече от десет години. Ето защо много се учудва, когато получава покана за моминското й парти. Тя се съгласява да отиде с надеждата, че така ще получи шанс да се помири с миналото си и хората, които са част от него. Когато обаче пристига пред модернистична стъклена къща насред гората в Северна Англия, Нора вече се съмнява, че е взела правилното решение. Предстои й да прекара уикенда не само на странно място, но и в доста скучна компания: малкото пристигнали приятели на Клеър не се познават и трудно намират общи теми за разговор. С падането на нощта обстановката в стъклената къща става зловеща и напрегната – въпреки пресилените опити на гостите да повишат настроението. Купонът определено не потръгва, но някои момински партита просто не започват добре. Това обаче ще завърши трагично... Отзиви "Хитро замислен и интелигентен трилър. Макар че през цялото време те побиват тръпки, просто не можеш да спреш да четеш."

Съндей Мирър

"Завладяващ, наелектризиращ дебют."

Ентъртеймънт Уикли

"Препоръчваме на феновете на Джилиън Флин и Пола Хокинс."

Съндей Експрес

"Впечатляващ дебют."

Индипендънт

"Внимание! Не четете тази книга късно вечер или ако имате слаби нерви. Във всички останали случаи е строго препоръчително да я прочетете!"

Ню Йорк Джърнъл ъф Букс

Откъс *** На Кейт, на останалите три пети С любов   В тъмната, тъмна гора имаше тъмна, тъмна къща; А в тъмната, тъмна къща имаше тъмна, тъмна стая; А в тъмната, тъмна стая имаше тъмен, тъмен шкаф; А в тъмния, тъмен шкаф имаше… скелет. Фолклор   Аз тичам. Тичам през лунни гори, клони разкъсват дрехите ми, препъвам се в покрита със сняг папрат. Къпинови храсти дращят ръцете ми. Дъхът раздира гърлото ми. Боли. Всичко ме боли. Но продължавам. Тичам. Мога да тичам. Винаги, когато тичам, в главата ми звучи мантра. За времето, което искам да постигна, или за разочарованията, които искам да оставя след себе си по асфалта. Но този път една дума, една мисъл тупти в мен. Джеймс. Джеймс. Джеймс. Трябва да стигна дотам. Трябва да стигна до шосето, преди... И тогава тя се появява, черната змия на асфалта под лунната светлина. И чувам приближаващия рев на двигателя, и белите линии блестят толкова ярко, че ме заслепяват, а черните стволове на дърветата са като решетки срещу светлината. Закъсняла ли съм? Насилвам се да измина последните трийсет метра, спъвам се в нападалите клони, сърцето ми ехти като барабан в гърдите ми. Джеймс. Но съм твърде закъсняла – колата е прекалено близо, не мога да я спра. Хвърлям се върху асфалта с разперени ръце. – Стой! 1 Боли. Всичко ме боли. Светлината дразни очите ми, измъчва ме... Воня на кръв изплъва ноздрите ми, ръцете ми лепнат от кръв. – Леонора? Гласът достига до мен приглушен през мъглата на болката. Опитвам се да кимна, ала устните ми не успяват да оформят нито дума. – Леонора, ти си в безопасност, в болницата си. Ще те прегледаме на скенер. Говори някаква жена, ясно и силно. Гласът й ми причинява болка. – Имаш ли някого, на когото да се обадим? Опитвам се отново да кимна. – Не си мърдай главата – казва тя. – Имаш травма. – Нора – прошепвам. – Искаш да се обадим на Нора ли? Коя е Нора? – Аз... Името ми. – Добре, Нора. Просто се опитай да се отпуснеш. Няма да боли. Но боли. Всичко ме боли. Какво се е случило? Какво съм направила?