„Митология на прехода“ от Алек Попов или разказът на духът от бутилката

Третото преработено и допълнено издание на сборника пречупва по хумористичен начин болезнения период от близкото минало.

Един от най-знаковите български писатели – Алек Попов („Мисия Лондон“, „Сестри Палавееви по пътя към новия свят“, „Сестри Палавееви в бурята на историята“, „Спътник на радикалния мислител“) се завръща с трето преработено издание на иконичния сборник „Митология на прехода“!

Първият разказ в тази „хроника на въображението“ е написан през 1989-а, а последният – някъде в края на 97-а. 17 невероятни разказа за „интересните времена“, оставили своя неизличим белег в мисленето и писхолгията ни. Сюжети, изригнали от отпушеното гърло на историята, в които реалност, фантастика, пародия и гротеска се събират в  един ярък абсурден свят. Истории, които стъписват със свободомислието си, привикват на гости отново ужаса, но и предизвикват бурен смях. Истории, които говорят по нов начин за миналото, но отправят и поглед към бъдещето.

С блестящо чувство за хумор и усет за парадоксалната същност на живота, Алек Попов се превръща в прецизен хроникьор на една епоха, която все още диша и пулсира в ритъма на неизживените политически страсти, надежди и разочарования, и пришпорва фантазията. Епоха, за която всеки има своята версия.

Създадена в духа на абсурдната стилистика на Франц Кафка и присмехулната гледна точка на легендарните Монти Пайтън,„Митология на прехода“  е нестандартен документ „за странните движения на фантазията, провокирани от революционните по мащаб и интензитет промени в обществото.“. Или иначе казано – начинът на един писател да оцелее.

Интересните времена раждат интересни форми на мисълта. Оставих всичко, както си беше, като стая на тийнейджър след вихрен купон, като лаборатория на ненаситен експериментатор с все още димящи епруветки и колби, в които къкрят непредсказуеми съединения. Не съжалявам за нищо. Миналото не може да се промени. Променя се само настоящето.

Алек Попов

Дали се е учил от Монти Пайтън? Или е изследвал Кафка? Отговорът на тези въпроси е „да“. Но има и нещо повече: време е да му отредим достойно място в съвременната европейска литература, без да прибягваме до ефектни сравнения. Попов си е Попов.

„Дер Куриер”, Каро Визбауер

Някои може да са деликатни, но Попов предпочита друго: неговите разкази са ярки, пронизителни, с наситено действие и дръзки обрати.

                                           „Фалтер”, Себастиян Фастхубер