Коя е Ива? Интервю с Ива Тодорова за постановката й „Приятно ми е, Ива!”

Коя е Ива?  На този въпрос може да се отговори всеки нов ден по нов начин, частичен отговор има в представлението: „Приятно ми е, Ива!“, заповядайте!   Как ти хрумна идеята за представлението „Приятно ми е, Ива!”? Наскоро си преглеждах стари мейли от 2003 и сред тях открих мейл до приятелка, в който пише: искам да направя едно смешно представление за живота ми между България и Италия. Отдавна искам да го направя, но едва сега се случи по начина и с хората, с които съм мечтала да го направя. Всичко съвпада. Най-странното и прекрасното е, че една идея, която е била само ефир, сега е реалност.   Какви са предизвикателствата да си себе си на сцената? Аз не съм себе си, а някаква Ива. Час и половина аз съм тази Ива, която живее миг заедно с публиката. На всяко представление тя е малко по-различна, в зависимост от настроението и живота на актрисата. На мен винаги ми е било интересно да виждам какъв човек стои зад образа на сцената. Не толкова образът ми е интересен, колкото човекът-актьор. В този смисъл предизвикателство няма.   А в живота? Да избирам. Това го не умея. (смее се) Какво е най-важното послание, което искаш да достигне до публиката с постановката „Приятно ми е, Ива”? Много харесвам в Матрицата 1 сцената при Оракула. Когато Нео пита дали е избраният, тя му посочва един надпис над вратата: „Temet Nosce“ – на латински означава „Познай себе си“, но тръгва от старогръцки и Сократ го развива в идеята, че „неосъзнатият живот не е достоен да бъде живян“, т.е. неприемане на сляпото следване на норми, порядки или традиции, а живот в непрестанен възторг, учудване и преклонение пред самия живот. Плюс чувство за хумор, добавям аз.   В постановката Ива е ту в Италия, ту в България – какво е нещото, което обичаш най-много там и тук? И на двете места обичам хора, природа и храна. В Италия храната е в култ и има защо. Понякога докато съм в Италия ми липсва хаосът тук, а докато съм тук ми липсва красивият хармоничен ботуш. Какво те прави щастлива? Да правя това, което обичам с хората, които обичам. Превъзмогването на страх също.   Какво е предизвикателството, което ще отправиш на нашата публика? Смятам, че всеки трябва да направи своето „Приятно ми е, Ива!“, като книга, музика, арт, разходка, грижа, мисъл, жест. Не е лесно.   Ива Тодорова завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1997 г. в класа на проф. Крикор Азарян и доц. Тодор Колев, специалност „Актьорско майсторство за драматичен театър“. До 2002 г. играе в множество представления на Театъра на Армията, Народния театър „Иван Вазов“, театър „Сфумато“. Работи с режисьори като Стоян Радев, Галин Стоев, Лилия Абаджиева, Марий Росен, Андрей Белчев. Сред най-значимите ѝ роли са моноспектакълът „Етюд за стая и глас“ по Жан Кокто, реж. Стоян Радев; Саломе в „Саломе“ от Оскар Уайлд, реж. Стоян Радев; Томасина в „Аркадия“ от Том Стопард, реж. Галин Стоев – спектакълът, спечелил „Аскеер“ за представление на 2001 г.; Фьокла Ивановна в „Женитба“ по Николай Гогол, реж. Лилия Абаджиева и Груша Вахнадзе; „Кавказкият тебеширен кръг“ от Бертолт Брехт, реж. Галин Стоев. През 2002 г. заминава за Торино, Италия, където създава театрална компания за деца. От 2009 г. е отново в София, работи в „Списание 8” като Директор PR и Реклама, организира събития, пише пътеписи за България и чужбина, публикации за света на животните, за необясними загадки. Ива владее няколко езика, занимава се с планински спортове, танци, музика, литература... и какво ли още не.   „Не мога да правя само едно нещо, обичам да експериментирам, да се хвърлям в нови предизвикателства. Като децата – те са най-добрите ми учители. Неведнъж съм изпробвала съвета на Пипи да гълтам суров грах и да изричам: „Хайде, хапчета чудесни – никога да не порaсна!“ Следващите дати, на които можете да гледате представлението „Приятно ми е, Ива!”, са 2 март и 21 март от 19:30 часа в Театър 199 „Валентин Стойчев”.