„Когато бях армейски генерал“ – новата книга на Михаил Вешим, вдъхновена от „Приключенията на добрия войник Швейк“

Забавни истории от социалистическата казарма по време на Студената война ни разказва Михаил Вешим в новата си книга „Когато бях армейски генерал“ (ИК „Сиела“). Изданието, вдъхновено от големия Ярослав Хашек и вечния му роман „Приключенията на добрия войник Швейк“, е илюстрирано от художника Дамян Дамянов. След като ни запозна с „Английският съсед“, с „Руският съсед“ и с „Повелителят на осите“, заведе ни в „Нашингтон“ и ни разказа истории за „Стари хипари“, като междувременно сподели за славните години когато не е бил морски капитан, писателят Михаил Вешим ни забавлява и с това, което е видял и преживял по времето, в което е бил в казармата. Изданието „Когато бях армейски генерал“ (с подзаглавие „Приключенията на храбрия войник Мишев през Студената война“) съдържа редица нелепи и забавни истории, разказани от първо лице, и случили се на автора докато е бил новобранец и впоследствие „фазан“ в социалистическата казарма. В онези времена, в които нелепиците са ежедневие – при това далеч не само в казармата, писателят разсъждава върху разнообразни теми, сред които: В кое поделение е служил Уди Алън? Как да вкараме Бетовен в пътя? Защо жените не харесват Швейк? И много други! В новата си книга Вешим не изменя на добре познатия ни стил – майсторски написано повествование, изпълнено със свеж хумор и подплатено с омаен изказ. Подобно на последната си книга, която излезе в края на 2015 г. – „Обърни се със смях назад“, и в „Когато бях армейски генерал“ Михаил Вешим ни разказва впечатления и истории от своето минало, които обаче излизат за първи път на хартия. Самият автор коментира: „Бих нарекъл тази книга „В търсене на изгубеното време“, ако нямаше вече такова заглавие от много по-голям писател. Изгубено време, защото против волята си бях принуден да профукам в униформа две години и три месеца от моя живот, който, както изглежда, ще е единствен – друг засега не се предвижда. Две години и три месеца, отишли на вятъра в социалистическата казарма – кой ще ми ги върне? Няма реституция за насилствено отнетите под пагон години. Една от най-важните промени в живота ни, наред със свободата да пишем, каквото искаме и възможността да пътуваме, където поискаме, е отпадането на задължителната казарма.“ Книгата е илюстрирана от художника Дамян Дамянов. Стилистиката на илюстрациите е близка до тази на илюстрациите в оригиналното чешко издание на „Приключенията на добрия войник Швейк“ – в почит на големия художник Йозеф Лада. Графичните стилизирани рисунки са допълнени от изрезки от вестници, които обрисуват още по-плътно епохата, описана от Вешим.