Климатични промени: какво трябва да знаем?

Учените отдавна достигат до консенсус по въпроса: климатичните промени са факт. Но дали говорим и правим достатъчно по въпроса?

Митове и научни истини

Проучвания на множество международни научни организации като НАСА и Американската Научна Академия достигат до тъжния, но неоспорван научен извод: климатичните промени са факт. Ако трябва да сме точни, 97% от учените в областта се обединяват около това твърдение, както заключва обзор на научната литература по въпроса. Науката не показва и капка колебание: климатичните промени не са мит. Твърдения,че климатичните промени са измислени, са откровено неверни, поне според по-голямата част от научната общност. Антарктическият лед се топи. Глобалните температури се покачват. Милиони хора в засегнатите части на света нямат достъп до питейна вода. Това е, което твърди доклада, публикуван след Климатичната конференция от 2010 г. И нещата не са се подобрили от тогава насам. [embed]https://www.youtube.com/watch?v=JKR76x5IEIc[/embed]   Изглежда, че промените в климата са една от най-сериозните хуманитарни и екологични кризи, пред които някога сме се изправяли. Но дали сме достатъчно информирани, за да посрещнем това изпитание?

Ролята на медиите

Отдавна съществува научен консенсус, свързан с климатичните промени. Въпреки това нито учените, нито медиите изглежда правят достатъчно да представят тази информация по разбираем за широката публика начин. Каква е причината темата да не бъде отразена по адекватен начин и с нужния за правилното й разбиране контекст? Излиза, че някои от основополагащите журналистически практики като обективността (и по-специално стремежa към баланс) могат да доведат до объркване и несигурност относно климатичните промени. Следвайки журналистическите стандарти, голяма част от медиите се стремят да отделят еднакво внимание на всички страни в спора – както на скептиците, така и на учените, които не се съмняват в съществуването на климатичните промени. Може би се питате: защо това да е проблем? Защото скептиците представляват само 3% от научната общност, както твърди обзор на медийни публикации от 2005 г. Липсата на необходимият контекст остава впечатление у аудиторията, че научната общност все още спори по въпрос, който отдавна не е спорен.

„В края на краищата, журналистическата норма за баланс води до разпространението на подвеждаща информация.“, пишат Максуел и Джулес Бойкоф в проучване върху начина, по който американските медии отразяват климатичните промени.

Проучвания, проведени от Орескес (2004 г.), Доран и Цимерман (2009 г.) и Андерлег и др. (2010 г) също потвърждават, че има ясен научен консенсус по въпроса за съществуването на климатичните промени (около 97% срещу само 3% скептици). Въпреки това, учените откриват, че скептично настроените климатолози все още получават много повече от нужното медийно внимание.

Какво ново по темата?

Колкото повече проучвания четях, толкова по-любопитна ми ставаше темата за климатичните промени и начина, по който медиите я отразяват. Затова през 2017 г. завърших магистратурата си по журналистика в Холандия с дипломна работа на тема:

„Как пресата в Норвегия и Великобритания отразява климатичните промени в периода около Конференцията на ООН за климата в Париж?“

Анализирайки стотици статии, публикувани във вестниците с най-голяма циркулация във Великобритания и Норвегия, открих следното: има подобрение в начина, по който медиите в съответните страни отразяват климатичните промени. С някои изключения, скептично настроените климатолози не получават прекалено внимание, което е лишено от контекст. Новините са добри. Но не изцяло. Анализът показа и някои проблеми. Един от повтарящите се наративи представя развиващите се страни и народите, засегнати от климатични бедствия като жертви. В същото време, жертвите остават без глас. Тяхната гледна точка липсва в повечето публикации. От друга страна, едни от най-цитираните източници остават официалните лица и политиците. А това може да бъде опасно и подвеждащо. Климатичните промени могат да се окажат един от най-важните въпроси на нашето време. Може би няма да е пресилено да кажем, че това е въпрос на живот и смърт. Затова качествената журналистика и последващите обществени дискусии не трябва да бъдат подценявани. Колко информирани сте вие? P.S. Защо не започнете с документалния филм на National Geographic “Преди Потопа“. В него Леонардо ди Каприо изследва проблема, пътувайки по света и представяйки разнообразни гледни точки: https://www.youtube.com/watch?v=tQZfP517E2c&t=10s