Култура
„Камбаната“ на Недялко Славов спечели и „Цветето на Хеликон“
Романът, който подейства като шок за читатели и критика, е най-продаваната българска книга за 2016 година.
В края на 2016 година с романа „Камбаната“ Недялко Славов спечели за втори пореден път литературната награда „Хеликон“, която се присъжда от авторитетно жури. Няколко месеца по-късно мнението на журито беше затвърдено и от читателите.
На тържествена церемония в столичната книжарница „Хеликон – Витоша“ на 20 април по традиция беше връчено „Цветето на Хеликон“. Най-продаваната книга за 2016 г. от дванадесетте номинирани за награда „Хеликон“ е „Камбаната“. За трети път в историята на наградите критическата оценка съвпада с тази на четящата аудитория. Предишните две книги, грабнали Орлето и Цветето на „Хеликон“, са „Кратка история на самолета“ на Захари Карабашлиев и „Сестри Палавееви“ на Алек Попов.
Недялко Славов не успя да вземе лично наградата си, тъй като по това време беше на територията на „Хеликон“, но в Шумен, където имаше представяне на „Камбаната“.
От името на автора „Цветето на Хеликон“ взе писателят Румен Леонидов. Той определи романа като „безценен за съвременната европейска литература, защото засяга спасението на християнската цивилизация“.
[caption id="attachment_69518" align="alignnone" width="640"]
Людмила Еленкова от „Хеликон“ връчи наградата на Румен Леонидов
сн. БГНЕС[/caption] В знак на уважение и благодарност Недялко Славов беше изпратил кратко писмо, което Деси Добрева от ИК „Хермес“ прочете. Ето какво сподели авторът: Благодаря е хубава българска дума, една от най-хубавите, ала като всичко българско днес – и тя е все по-премълчавана. Но аз обичам тая дума. Обичам ръкуването й. Затова благодаря на семейство Панайотови. Огромно благодаря! За това, което правят за българската книга, за надеждата, която дават на българските писатели. Защото излишно е да говоря за враждебността и безпросветността, за омразата към духа, които се надигат у нас и по света. Да са живи и здрави момичетата и момчетата от книжарници „Хеликон“, които не просто работят там, а служат на книгата. Лично за себе си смятам, че светът е подреден по един много, много простичък Божи ред. Жената е пазител на любовта, мъжът брани честта и дома си, народът е страж на земята си, а писателят е страж на най-важното нещо – Кивота на езика си. Падне ли този страж, убият ли го комерсиалното общество и абстрактните доктрини, пропада всичко и народът просто става тълпа потребители и изчезва. Да ни е честит Световният ден на книгата, стражи на българския език! Недялко Славов
В края на 2016 година с романа „Камбаната“ Недялко Славов спечели за втори пореден път литературната награда „Хеликон“, която се присъжда от авторитетно жури. Няколко месеца по-късно мнението на журито беше затвърдено и от читателите.
На тържествена церемония в столичната книжарница „Хеликон – Витоша“ на 20 април по традиция беше връчено „Цветето на Хеликон“. Най-продаваната книга за 2016 г. от дванадесетте номинирани за награда „Хеликон“ е „Камбаната“. За трети път в историята на наградите критическата оценка съвпада с тази на четящата аудитория. Предишните две книги, грабнали Орлето и Цветето на „Хеликон“, са „Кратка история на самолета“ на Захари Карабашлиев и „Сестри Палавееви“ на Алек Попов.
Недялко Славов не успя да вземе лично наградата си, тъй като по това време беше на територията на „Хеликон“, но в Шумен, където имаше представяне на „Камбаната“.
От името на автора „Цветето на Хеликон“ взе писателят Румен Леонидов. Той определи романа като „безценен за съвременната европейска литература, защото засяга спасението на християнската цивилизация“.
[caption id="attachment_69518" align="alignnone" width="640"]
Людмила Еленкова от „Хеликон“ връчи наградата на Румен Леонидовсн. БГНЕС[/caption] В знак на уважение и благодарност Недялко Славов беше изпратил кратко писмо, което Деси Добрева от ИК „Хермес“ прочете. Ето какво сподели авторът: Благодаря е хубава българска дума, една от най-хубавите, ала като всичко българско днес – и тя е все по-премълчавана. Но аз обичам тая дума. Обичам ръкуването й. Затова благодаря на семейство Панайотови. Огромно благодаря! За това, което правят за българската книга, за надеждата, която дават на българските писатели. Защото излишно е да говоря за враждебността и безпросветността, за омразата към духа, които се надигат у нас и по света. Да са живи и здрави момичетата и момчетата от книжарници „Хеликон“, които не просто работят там, а служат на книгата. Лично за себе си смятам, че светът е подреден по един много, много простичък Божи ред. Жената е пазител на любовта, мъжът брани честта и дома си, народът е страж на земята си, а писателят е страж на най-важното нещо – Кивота на езика си. Падне ли този страж, убият ли го комерсиалното общество и абстрактните доктрини, пропада всичко и народът просто става тълпа потребители и изчезва. Да ни е честит Световният ден на книгата, стражи на българския език! Недялко Славов
