Иво Христов: Мотивират ме читателите ми

Иво Христов - А можехме да бъдем

Иво Христов е само на 17 години, но вече е написал осем книги. Точно така – осем романа, които радват читателите му през последните години. И ако другите го представят с тежки диагнози, и здравословни премеждия, през които той е преминал през годините, то ние ще ви го представим с едно приятелско интервю. Разговаряме с Иво Христов за смисъла на писането, мотивацията и новият му проект.

Какво те накара да започнеш да пишеш?
Започнах да пиша, защото исках да се отърва от болката, да опиша част от спомените си, с надеждата, че вече няма да ми тежат толкова. И успях, писането определено ми помогна.

Кое те прави щастлив?
Мисълта, че съм тук и че съм жив, след всичко, което преживях. Също и подкрепата, която получавам, отзивите на читателите ми. Едни такива дребни неща, които ме изпълват с щастие.

Издаваш книги с огромна скорост – как намираш вдъхновение и време за това?
През 5 години, в които пиша, винаги съм си казвал, че трябва да пиша много за да стана по-добър. Доста хора се опитаха да ме спрат, но безуспешно. Беше ми трудно да стигна до тук, но в крайна сметка си е струвало. Мотивират ме читателите ми. И някои други автори – български и чуждестранни – от които черпя вдъхновение.

Как изглежда твоя процес на писане?
Понякога обмислям дадена идея в продължение на година. Друг път записвам моментни разсъждения, които впоследствие развивам в роман. Времето, през което бих могъл да напиша един роман е относително. От 2 месеца до година-две. Всичко зависи от това колко добре обмислена е идеята и колко силно е вдъхновението ми. Иначе, нямам час за писане. Сутрин, вечер, или през нощта. Писал съм по всяко време от денонощието.

Какво искаш да предадеш на читателите с новата си книга?
Новата ми книга – „А можехме да бъдем“ – е много различен и специален за мен проект. Няма нищо общо с предните ми произведения. Това е история за любовта, за болката, която остава след нея, за мечтите и обичта между двама души. За страха от неизвестното. Това, което искам да осъзнаят читателите ми, четейки книгата е, че любовта може да бъде вечност.

Иво Христов - А можехме да бъдем

Пишеш по-скоро за себе си или за читателите си?
Ако преди година-две пишех за себе си, сега го правя за читателите си. Защото те го заслужават. Винаги ми е малко по-трудно да пиша, когато се замисля колко хора ще прочетат даден текст, но давам всичко от себе си.

Като знаем колко си продуктивен не може да не те питам и за следващия ти проект – кога да го очакваме?
Ако всичко върви по план, идната пролет. Ще бъде нещо голямо и ще достигне до възможно повече хора. Съвсем скоро започвам работа над проекта и ще се види как върви.