Ива Георгиева разказва за първия си роман и своите 3.3 секунди интимност
Ива Георгиева е само на 16, но това не я спира да е уверена в своите емоции, чувства и таланти млада дама. Тя е родена във Велико Търново, но живее китното село Беляковец. През краткия си живот Ива експериментирал с художествена гимнастика, музика, участва и не рядко печели редица регионални и национални конкурси в сферата на литературата. През ноември месец 2019 на бял свят излезе първият и роман - „Нарисувай есента в очите ми“. Първият тираж на книгата е разпродаден само за седмица, а ние сме сигурни, че тепърва и предстои светло бъдеще. Ето какво ни сподели, за своя дебютен роман, за своите 3.3 секунди и щастието:
Кое те подтикна към написването на любовен роман?
Четенето на любовни романи беше това, което ме подтикна и към тяхното създаване. Имах период от живота си, когато четях основно книги от този жанр, защото много ми харесваше как се описваха чувствата и емоциите, които горят в човешката душа. Тогава за първи път започнах да плача, да се смея, да мечтая, да дишам истински заедно с главните герои и осъзнах, че книгата са способни и на това, колкото и някои хора да не вярват. Казах си, че щом авторите на тези романи успяват да ме накарат да изпитам толкова много неща, благодарение на творчеството, думите и въображението си, то аз искам да правя същото. Нямаше период, в които да пиша разкази, повести, стихотворения, а веднага се захванах с нещо далеч по-сложно като романите.
Много хора вероятно се питат - имаш ли достатъчно опит, който да превърнеш в истории и емоции на хартия след като си само на 16?
Със сигурност много хора се питат този въпрос. Знам, че може би отчасти са прави, но знам и че съм достатъчно разумна, осъзната, емоционална и наблюдателна, дори много повече, отколкото хората си мислят. Не е един човекът, който ми е казвал, че разсъждавам по начин, по който би разсъждавал някой, с години по-голям. Моята наблюдателност ми помага изключително, защото, докато общувам със заобикалящия ме свят, наблюдавам внимателно думите, мимиките, жестовете, тона, емоциите и всичко, което човек не мога да прикрие или се опитва да скрие. После благодарение на емпатията и моята силна емоционалност се опитвам да разбера въпросния човек, поставям се на негово място и разсъждавам с разум и осъзнатост над онова, което съм наблюдавала. И накрая, съзнателно или не, описвам на лист хартия чрез творчеството си наученото, видяното, почувстваното. Най-правилно е хората прочетат романа, да се докоснат до героите ми и тяхната история и сами ще преценят справила ли съм се добре.
Колко често прекрачваш границата от 3.3 секунди и както означава тя за теб?
Може би го правя всеки ден, дори и тогава, когато не искам и не осъзнавам, защото очите са нещо много силно и привличащо за мен. Те са отражението на мислите, огледалото, в което да се огледаш, прозореца, през който да навлезеш в нечий ум. Точно поради тази причина, любопитна и (както винаги) наблюдателна, задържам по-дълго от нужното погледа си върху нечии очи. Заради това трябва да бъда внимателна и вече съм. В такива моменти отмествам поглед, за да не премина въпросната граница. Научих за теорията за 3.3-е секунди наскоро и за нея разказвам по-подробно между страниците на „Нарисувай есента в очите ми“.
Какво искаш да оставиш в съзнанието и душите на читателите ти, след като прочетат първия ти роман "Нарисувай есента в очите ми"?
– Множество емоции и разсъждения! В романа си споделям различни емоции, които човек изпитва. Разказвам за тъгата, несигурността, заблудата, лъжите, премълчаванията, но и за сладките моменти, красивите спомени, приятелството, мечтите, борбите за щастие, за добротата и любов, разбира се, и за какво ли още не. Искам да им покажа, че могат да научат важни неща дори от една 16-годишна. Споделям и моите лични разсъждения по теми като тези за емиграцията, завръщането в родината, съществуването или несъществуването на „завинаги“, болката, загубата, промяната. Представям части от реалността и например отделям не малко внимание на съвременната „аристокрация“, изгубила способността да чувства истински. Искам чрез този роман да срещна хората не само с любовта, погледната през очите на едно младо момиче, а и да ги докосна до всичко онова, което споделям с тях в „Нарисувай есента в очите ми“. И по този начин да го накарам да чувстват заедно с романа ми и героите, да разсъждават над всички онези неща, които дори бегло загатнати, са много важни.
Какво те прави щастлива?
Щастието на хората, които обичам и които спешно се нуждаят от него, прави и мен самата щастлива. Заради това се старая да зареждам положително, да карам другите да се усмихват и да изпитват прекрасни емоции. Творчеството и изкуството от всякакъв вид – уважавам ги много и те са тези, които успяват да поддържам жив и силен пламъка на щастието в крехката ми душа. Благодарността! Благодарна съм за толкова много неща – като започнем от това, че дишам, чувам и виждам, до това, че всяка сутрин се събуждам и съм себе си, уникална и странна по свой си начин. Вдъхновението… не мога да го пропусна. То ме прави много щастлива и в резултат от неговата поява аз творя, споделям творчеството си с другите, те се докосват до него, то ги прави щастливи и поради тази причина и аз изпитвам щастие… и така се получава един омагьосан кръг.
А какво те прави нещастна?
Хората. Нашите ужасни действия и качества. Алчността – тук нямам предвид само по отношение на пари и материалност. Алчни сме, защото искаме и сами си взимаме от Природата, а нищо положително не ѝ даваме в знак на благодарност. Безотговорността – действаме, без да мислим за последствията върху света и после плачем, оплакваме се и скърбим „Защо Природата ни го причинява?“ Факта колко много замърсяваме и как мнозинството продължава да бъде сляпо и незаинтересовано от този огромен проблем! И всички онези отрицателни качества на човечеството! Аз уважавам изключително много планетата Земя, предполагам ми личи ясно и не мога да проумея как може ние, хората, да я унищожаваме по този толкова жесток и груб начин, без да ни мигне окото и забравяйки, че това е нашият единствен естествен дом. Като заключение мога да кажа, че най-нещастна ме прави ужасяващото отношението на хората към Планетата, растенията, животните и всичко красиво, което е част от нея. Само мисълта, че в момента някъде там някое животно страда заради действията на хората, някое дърво бива изсечено, малко дете страда от глад и жажда и живее нещастно, прави мен сама нещастна.
Какво е за теб писането - краткотрайна любовна авантюра или любов за цял живот?
Плам, който ще гори много дълго в душата ми. Писането се превърна в голяма, незаменима и много специална част от живот ми. Вече не мога да си представя моя свят без него и литературата. Ще се боря и ще продължавам да се занимавам с писане, защото това е моята мечта. Повече от щастлива съм от факта, че мога да работя като писател и творец, въпреки че за мен това не е „работа“, а истинско и прекрасно удоволствие, с което не мога да си кажа „Сбогом“.
