История на изкуството за доброто и справедливостта от проф. д-р Тенчо Колев

Дългогодишният преподавател и теоритик изследва християнството като продължаващото битие на правото или защо християнската религия доразвива заложеното в Стария завет право. От Улпиан произходът на думата „право“ (ius) идва от думата „справедливост“ (iustitia). Правото защитава доброто и справедливото, но със силата на закон, а въпреки близостта между право и морал като нормени системи, определящи съзнателната човешка дейност, между двете съществуват и съществени различия. Именно върху връзката между право и морал е съсредоточен трудът на дългогодишния преподавател проф. д-р Тенчо Колев – „Християнските ценности като правообразуващ фактор“ (изд. „Сиела“). Авторът задълбочено и подробно проследява историческото развитие на понятието „ценност“ и разглежда осмислените и осъзнати правни ценности през призмата на християнския мироглед, оформил лика на европейското философско и юридическо самосъзнание. По този начин християнският морал се поставя в контекста на светската власт. Оповавайки се на трудовете на едни от най-великите мислители в историята като Тома от Аквино, Бонавентура, Лавел, Кант, Хабермас и други, проф. Колев разглежда ценността като правообразуващ фактор, в който не само се съчетават отделните ценности (социални, либерални, консервативни и др.), но и се осигуряват ценностнопозиционирани стълбове, които ориентират отделният индивид, за да изрази своята оценка и отношение към обекта на неговото внимание. Иновативният поглед на проф. Колев към фундаменталните права като израз на християнските ценности, стоящи в основата на правото, както и разглеждането на особеностите на херменевтиката на ценността превръщат „Християнските ценности като правообразуващ фактор“ в подходящо четиво не само за студенти по право и политология, за юристи и философи, но и за всеки читател, който иска да се запознае отблизо с позитивноправния ред, който оформя облика на съвременното ни общество. Тенчо Колев е дългогодишен професор и доктор по право в СУ „Св. Климент Охридски". Чете курса по Обща теория на правото в юридическите факултети в София, Велико Търново и Благоевград. Автор е на „Правото и правата като културен феномен“ и на учебника „Обща теория на правото“. „Нас заслужено ни наричат жреци, защото ние се грижим за справедливостта, възвестяваме понятията за доброто и справедливото, отделяйки справедливото от несправедливото, отличавайки позволеното от непозволеното, желаейки добрите да се усъвършенстват не само поради страх от наказание, но и по пътя на поощрения с награди, стремейки се към истинската, доколкото не бъркам, философия, а не към мнимата“. Из „Институции“ от Улпиан