Култура
Интервюто - бестселъра, който трябва да прочетеш!
Представи се с няколко думи. Как и защо започна да пишеш? Какво е за теб писането? Какво те вдъхновява? Как се появи последната ти книга?
Казвам се Николай Пеев, роден съм през 1988 г., миналия век (смее се), в слънчевия и прекрасен град Пловдив, където живея и работя. Практикуващ юрист съм, който през деня се опитва да се бори с несправедливостта, а вечер – със скуката, като пиша истории за читателите.
Мисля, че писането ме намери само. Винаги съм харесвал фантастиката и липсата на модерна българска литература в този жанр ме мотивира да напиша дебютната си книга - „Денят на инвикта“.
Всичко започна малко на шега. През 2013 г. реших да опитам нещо творческо, с което да предизвикам себе си. Сега мога да кажа, че писането е, в известен смисъл, начин на живот. Старая се да го правя професионално и на ниво, което да се конкурира с произведения от цял свят. Последното разбира се е процес, който се учи и овладява цял живот.
Вярвам, че човек може да открие вдъхновение за писане във всичко, което го заобикаля. Животът е толкова шарен и поднася безброй интересни истории, които си струват да бъдат споделени. Дали ще са реални случки, или маскирани под фантастични сюжети, границата е единствено въображението на автора.
Във връзка с казаното по-горе, новата ми книга - „Интервюто“ - е вдъхновена именно от лични преживявания.
Разкажи ни малко повече за “Интервюто”. Какво да очакват читателите?
„Интервюто” започва с история, която е много близка до всеки от нас – явяването на интервю за работа. Още в началото обаче сюжетът рязко поема по един мрачен и опасен път, по който Героят трябва да разчита на собственият си усет, знания и дори малко късмет, за да остане жив.
Читателите, които са запознати с първата ми книга „Денят на инвикта“, ще открият познат стил на писане – динамичен, със ситуации и герои, които ги увличат от случка в случка. Неочакваните обратни не са изключени, като именно те са направили впечатление на първите прочели „Интервюто”. Последното знам, защото ценя и винаги се радвам на обратна връзка от читателите. Особено на критиката (смее се).
Трудно ли се издават книги в България? Как се случиха нещата при теб?
В момента се наблюдава феноменът, че има много повече издателства, отколкото пишещи хора в страната. От последното заключвам, че издаването не е труден процес. Към момента трудностите са единствено за пишещите, защото огромна част от работата, дори след написването на книгата, е за тяхна сметка.
При мен нещата се случиха по щастлива случайност, защото преди няколко години хората, които издаваха и бяха склонни да се доверят на модерни български автори бяха изключително малко.
Четеш ли собствените си книги? Важно ли е да развиеш собствен стил? Какъв е твоят стил?
Вероятно десетки пъти преди да бъдат завършени. Искам най-доброто за читателите ми, защото четейки една книга, те гласуват с най-ценното – времето си.
Собственият стил е нещо, което се гради и се усъвършенства с времето. В основата си, обаче, мисля, че остава непроменен. С времето разбрах, че избирам книгите си не по сюжет, а заради определен автор, именно заради това, че харесвам неговия стил на писане.
Харесвам динамиката в сюжетите, неочакваните обрати, достъпният изказ. Старая се всеки читател да може да припознае себе си в моите книги, без значение от пол и възраст.
Има ли книга, която ти се ще да бе написал ти? По-трудно е да напишеш книга или да я редактираш? Случвало ли ти се е да изхвърлиш завършен ръкопис поради една или друга причина?
Вярвам, че всяка книга е написана от точно този човек, от когото е трябвало да на бъде написана. Не бих искал да си преписвам чужда заслуга.
Писането и редакцията са като две страни на една и съща монета. Колкото и да е добра идеята, ако не е шлифована по най-добрия начин, просто ще остане недовършена или неразбрана от читателя.
Денят на инвикта е фантастика - каква е причината да преминеш към друг жанр?
Исках да изненадам и заинтригувам своите читатели. От бъдещето в „Денят на инвикта“ преминах в настоящето при „Интевюто“. От приключенска фантастика към един модерен трилър за тайни и опасни корпоративни игри. Промяната в сюжета, времето и персонажите беше освежаваща. Надявам се да е така и за читателите.
Според теб българските читатели склонни ли са да подкрепят българските писатели или все още родните автори са подценени от своите съграждани?
Българският писател вече не е толкова екзотична и рядка птица. Всяка книга, стига да е професионално издържана и адекватно представена на читателите, вярвам, че ще бъде оценена и харесана.
Представянето на книгата ИНТЕРВЮТО ще бъде на 23-ти Март в Литературен клуб "Перото" (НДК) от 17:00 (за facebook събитие - цък). Не пропускате възможността да се запознаете лично с Николай Пеев и да се сдобиете с неговия достоен за отличие роман.
Мисля, че писането ме намери само. Винаги съм харесвал фантастиката и липсата на модерна българска литература в този жанр ме мотивира да напиша дебютната си книга - „Денят на инвикта“.
Всичко започна малко на шега. През 2013 г. реших да опитам нещо творческо, с което да предизвикам себе си. Сега мога да кажа, че писането е, в известен смисъл, начин на живот. Старая се да го правя професионално и на ниво, което да се конкурира с произведения от цял свят. Последното разбира се е процес, който се учи и овладява цял живот.
Вярвам, че човек може да открие вдъхновение за писане във всичко, което го заобикаля. Животът е толкова шарен и поднася безброй интересни истории, които си струват да бъдат споделени. Дали ще са реални случки, или маскирани под фантастични сюжети, границата е единствено въображението на автора.
Във връзка с казаното по-горе, новата ми книга - „Интервюто“ - е вдъхновена именно от лични преживявания.
Разкажи ни малко повече за “Интервюто”. Какво да очакват читателите?
„Интервюто” започва с история, която е много близка до всеки от нас – явяването на интервю за работа. Още в началото обаче сюжетът рязко поема по един мрачен и опасен път, по който Героят трябва да разчита на собственият си усет, знания и дори малко късмет, за да остане жив.
Читателите, които са запознати с първата ми книга „Денят на инвикта“, ще открият познат стил на писане – динамичен, със ситуации и герои, които ги увличат от случка в случка. Неочакваните обратни не са изключени, като именно те са направили впечатление на първите прочели „Интервюто”. Последното знам, защото ценя и винаги се радвам на обратна връзка от читателите. Особено на критиката (смее се).
Трудно ли се издават книги в България? Как се случиха нещата при теб?
В момента се наблюдава феноменът, че има много повече издателства, отколкото пишещи хора в страната. От последното заключвам, че издаването не е труден процес. Към момента трудностите са единствено за пишещите, защото огромна част от работата, дори след написването на книгата, е за тяхна сметка.
При мен нещата се случиха по щастлива случайност, защото преди няколко години хората, които издаваха и бяха склонни да се доверят на модерни български автори бяха изключително малко.
Четеш ли собствените си книги? Важно ли е да развиеш собствен стил? Какъв е твоят стил?
Вероятно десетки пъти преди да бъдат завършени. Искам най-доброто за читателите ми, защото четейки една книга, те гласуват с най-ценното – времето си.
Собственият стил е нещо, което се гради и се усъвършенства с времето. В основата си, обаче, мисля, че остава непроменен. С времето разбрах, че избирам книгите си не по сюжет, а заради определен автор, именно заради това, че харесвам неговия стил на писане.
Харесвам динамиката в сюжетите, неочакваните обрати, достъпният изказ. Старая се всеки читател да може да припознае себе си в моите книги, без значение от пол и възраст.
Има ли книга, която ти се ще да бе написал ти? По-трудно е да напишеш книга или да я редактираш? Случвало ли ти се е да изхвърлиш завършен ръкопис поради една или друга причина?
Вярвам, че всяка книга е написана от точно този човек, от когото е трябвало да на бъде написана. Не бих искал да си преписвам чужда заслуга.
Писането и редакцията са като две страни на една и съща монета. Колкото и да е добра идеята, ако не е шлифована по най-добрия начин, просто ще остане недовършена или неразбрана от читателя.
Денят на инвикта е фантастика - каква е причината да преминеш към друг жанр?
Исках да изненадам и заинтригувам своите читатели. От бъдещето в „Денят на инвикта“ преминах в настоящето при „Интевюто“. От приключенска фантастика към един модерен трилър за тайни и опасни корпоративни игри. Промяната в сюжета, времето и персонажите беше освежаваща. Надявам се да е така и за читателите.
Според теб българските читатели склонни ли са да подкрепят българските писатели или все още родните автори са подценени от своите съграждани?
Българският писател вече не е толкова екзотична и рядка птица. Всяка книга, стига да е професионално издържана и адекватно представена на читателите, вярвам, че ще бъде оценена и харесана.
Представянето на книгата ИНТЕРВЮТО ще бъде на 23-ти Март в Литературен клуб "Перото" (НДК) от 17:00 (за facebook събитие - цък). Не пропускате възможността да се запознаете лично с Николай Пеев и да се сдобиете с неговия достоен за отличие роман.
