„Хайде на мач” - култовата книга с илюстрации на Даниел Мюлер вече и в България
Най-добрата книга за Цар Футбол, подходяща както за малки, така и за пораснали деца, вече е и в българските книжарници. „Хайде на мач” с рисунки на швейцарския илюстратор Даниел Мюлер от девет години е с култов статут заради забавните истории, разказани с много картинки и малко думи. Художникът се вдъхновява за тях от приключенията на различни отбори, но най-вече от мачовете на германския тим по европейски и световни първенства.
Герои на книгата, излязла у нас с логото на издателство „Лист”, са двата футболни клуба „Наши” и „Ваши” и техните предани запалянковци. Феновете от всяка възраст, пол и занятие крещят по стадионите, възторгват се от Ицо, и ругаят съдията по всички правила. А той свири дузпи, раздава картони и ръкомаха в неистов унес.
Благодарение на рисунките на Даниел Мюлер даже и непрофесионалистите разбират езика на футбола: когато реферът вдигне лява ръка горе следва непряк свободен удар. Щом изпъне дясната напред, а дланта се пада вертикално – ударът е пряк свободен. Протегне ли се дясната ръка с длан нагоре, тогава е център.
А при играчите... всеки знае какво е воле, обаче има и удар „Боц”, и още, и още. Тази книга ще хареса не само на Христо Стоичков.
Авторът ѝ Даниел Мюлер е роден през 1964 г. Родителите му имали месарница в кантона Ааргау, което според него обяснява много неща. Когато бил на осем, баща му завел семейството в стара ферма с овце, ябълкови дървена и големи ливади, които чакат някой да ги окоси. Детската му мечта е да стане научен илюстратор и непрекъснато карал майка си да го води на такива изложби.
Завършва училището по дизайн в Цюрих, но, по собствените му думи, не бил добър в научните илюстрации. Затова пък става илюстратор на художествена литература и детски книги.
Както отбелязва в биографичния анонс на сайта си: „Докато илюстрирам, понякога възникват идеи, отклонения, отпадъци, материали, които намирам за красиви и искам да запазя. Може би те могат да бъдат продължени, а може би са твърде добри, за да бъдат изхвърлени. Паркирам ги в размер на пощенска картичка и ги събирам в таблото си за снимки. Пяната на дните... така да се каже.”
