Умна и културна медия
14 ное 2026
Trio.bg
Начало› Култура› Днес празнуваме рождения ден на Роалд Дал
Култура

Днес празнуваме рождения ден на Роалд Дал

Днес празнуваме рождения ден на Роалд Дал
Преди 101 години, на 13 септември 1916 г., в Ландаф, Кардиф, Уелс се е родил един от най-изявените детски писатели на XX век – големият Роалд Дал! Произведенията му за деца и възрастни са превеждани на повече от 50 езика и са продавани в над 250 млн. копия по света. В България Роалд Дал е известен с книгите си „Чарли и шоколадовата фабрика”, „Чарли и Големият стъклен асансьор”, „Вещиците”, „Матилда”, както и сборниците „Мистерията живот”, „Разкази с неочакван край”, „В полет към теб” и др. Предлагаме ви откъс от разказа „Желанието”, публикуван в сборника му за възрастни „В полет към теб” (превод от английски – Деян Кючуков; художник на корицата – Дамян Дамянов): Момчето прокара длан по коричката на старата рана от ожулване върху коляното си. Коричките бяха нещо особено пленително за него – изкушение, на което рядко можеше да устои. Да, помисли си то. Ще я изчопля, дори да не е съвсем готова, дори да не иска да се отдели в средата, дори да ме боли колкото си ще. С нокътя на показалеца си започна внимателно да из­следва краищата й. Накрая успя да го пъхне под нея и когато опита съвсем лекичко да я повдигне, тя отведнъж се отлепи. Цялата кафява, спечена коричка падна с лекота, оставяйки великолепно малко кръгче от гладка, розова кожа. Беше се получило добре. Наистина много добре. Потърка кръгчето и то изобщо не го заболя. Вдигна коричката, по­стави я върху бедрото си и я перна с пръст така, че тя хвръкна и се приземи в края на килима. Огромният килим в червено, черно и жълто, който се простираше през цялата дължина на преддверието, от стълбите, на които то седеше, чак до входната врата. Чудовищен килим. По-голям от моравата за тенис. Много по-голям. Огледа го с мрачна сериозност, от която изпита дори известно удоволствие. Никога преди не му бе обръщало особено внимание, но сега цветовете сякаш мистериозно придобиха особена яркост и се набиха засле­пяващо в очите му. Да, каза си то, знам какви са тези неща. Червените части са огнена, изгаряща жар. Затова ето какво трябва да направя: трябва да измина целия път до външна­та врата, без да ги докосвам. Ако се допра до червеното, то ще ме опари. Всъщност не, ще ме изгори изцяло. Колкото до черните части... да, те са змии – отровни змии, най-вече усойници и пепелянки, но също и кобри, дебели като дънери в средата, и докосна ли някоя от тях, тя ще ме ухапе и ще умра още преди следобедния чай. А успея ли да стигна до края, без да бъда изгорен или ухапан, утре за рождения си ден ще получа кученце като подарък. Момчето се изправи на крака и се изкачи заднешком по стълбите, за да получи по-добър поглед над тази огром­на площ от пъстри цветове и смърт. Беше ли осъществимо? Имаше ли достатъчно жълто? Жълтото бе единственият цвят, по който имаше право да стъпва. Щеше ли да се спра­ви? Това не беше пътешествие, в което можеш да се впуснеш с лека ръка – рисковете бяха прекалено големи. Лицето на детето – кичури от сламеноруса коса над две големи сини очи и малка, заострена брадичка – се взираше тревожно над парапета. Жълтото бе доста оскъдно на места, а имаше и една-две доста широки ивици за прескачане, но изглеждаше, че се простира по цялото разстояние до другия край. Задача­та не би следвало да е прекалено трудна за някой, който едва вчера триумфално бе изминал тухлената пътека от конюш­ните до лятната беседка, без нито веднъж да настъпи фугите между тухлите. С изключение на змиите. Само при мисълта за тях страхът преминаваше като лек електрически ток надо­лу по краката му, чак до стъпалата. Спусна се бавно по стълбите и отиде до ръба на килима. Протегна единия си малък, обут в сандал крак и предпазливо го постави върху най-близкото жълто петно. После постави до него и другия и мястото бе точно толкова, колкото да ги събере един до друг. Ето! Вече беше започнал! Светлото му, овално лице бе обхванато от любопитна решимост, може би с един нюанс по-бледо от преди, а ръцете му бяха разперени встрани, за да пази равновесие. Направи още една крачка, като повдигна левия си крак високо над един остров от черно и внимателно се прицели с пръстите си в тесния канал от жълто от другата му страна. Щом довърши и нея, спря да си почине, стоейки изправено и неподвижно. Тясната жълта ивица се точеше без прекъсване поне пет метра на­пред и то пое по нея предпазливо, стъпка по стъпка, сякаш ходеше по въже. Когато накрая тя зави, къдрейки се встра­ни, му се наложи да направи още една дълга крачка, този път над страховито изглеждаща смес от червено и черно. Някъде по средата й започна да се олюлява. Завъртя отчаяно ръце, подобно на вятърна мелница, за да не стъпи встрани, и най-сетне успя да премине на отсрещния бряг, където можеше пак да си отдъхне. От напрежение стоеше през цялото време на пръсти, с разперени, стиснати в юмруци ръце. Сега се нами­раше на голям, безопасен остров от жълто. Наоколо имаше толкова място, че беше изключено да падне, затова стоя доста време в изчакване и колебание. Искаше му се да не ходи никъде, да остане тук завинаги, но страхът, че няма да полу­чи кученцето, го тласкаше да продължи нататък. Запроправя си бавно път напред, като след всяка стъпка правеше пауза, за да реши къде точно да постави крака си. Веднъж имаше избор накъде да поеме – наляво или надясно. Избра лявото, макар да изглеждаше по-трудно, защото там имаше по-малко черно. Черното бе това, което го притесняваше най-силно. Хвърли бърз поглед през рамо, за да прецени изминатото разстояние. Почти половината. Вече нямаше връщане назад. Намираше се в средата и не можеше нито да се обърне, нито да отскочи встрани, защото бе стигнал прекалено далеч. Об­ходи с очи морето от червено и черно пред себе си и из­веднъж усети как в корема му се надига противният пристъп на паниката – както предната година по Великден, когато се бе изгубил съвсем сам в най-тъмната част на гората.

Свързани публикации

Писателката Саманта Швеблин гостува в България по покана на Софийския университет

Писателката Саманта Швеблин гостува в България по покана на Софийския университет

27 окт 2026
За пътуването, писането и прошката към самия себе си – интервю с писателката Стефана Белковска

За пътуването, писането и прошката към самия себе си – интервю с писателката Стефана Белковска

13 окт 2026
Фестивал „Тракийски Мистерии“ 2026: Древното духовно наследство на траките отново оживява на Античния театър в Пловдив

Фестивал „Тракийски Мистерии“ 2026: Древното духовно наследство на траките отново оживява на Античния театър в Пловдив

16 сеп 2026
Любопитни факти за египетските пирамиди

Любопитни факти за египетските пирамиди

24 фев 2025