Честит рожден ден, Джани Родари!
На 23 октомври отбелязваме рождения ден на един от най-четените и любими по целия свят детски писатели – големия Дажни Родари! Роден през 1920 г. в град Оменя в Северна Италия, Родари израства с майка си и двамата си братя в село Верасото, след като баща му умира още когато Джани е едва на 10 години. Писателят е привлечен от изкуството още от малък – ходи на уроци по цигулка, чете висока литература, а след 3-годишно обучение в семинария става учител на 17-годишна възраст, преподавайки на деца и околните села. Впоследствие посещава за кратък период от време Филологическия факултет на Университета в Милано. По време на Втората световна война Джани Родари е освободен от служба заради влошено здраве, но след загубата на близки приятели и затварянето на единия му брат в концентрационен лагер, се присъединява към към Италианската комунистическа партия през 1944 г. След войната работи като журналист в комунистическия вестник L'Unita и започва да пише книги за деца. През 1950 г. е назначен от комунистическата партия за главен редактор на седмичното списание за деца Il Pioniere. Година по-късно излиза и първата му стихосбирка – „Книжка със смешни стихотворения“ и „Приключенията на Чиполино“. Сред най-известните произведения на Джани Родари остават „Приключенията на Лукчо“, „Приказки по телефона“, „Джелсомино в Страната на лъжците“, „Призрачната гондола“, „Граматика на фантазията“ и др.
През 1970 г. Родари получава и най-престижната награда за детска литература – „Андерсен“, с която печели световна популярност.
Сеньор Родари ни напуска на 60-годишна възраст на 14 април 1980 г. в италианската столица.
Предлагаме ви някои от най-запомнящите се негови цитати, които и до днес се използват от малки и големи по целия свят:
Умът не знае граници.
Ако трябва да научим децата да мислят, трябва първо да ги научим да измислят.
В страната на лъжите истината е болест.
Понякога можете да правите добри дела и да събуждате хора, които са глухи за всичко и спят непробудно.
Думата е сребро, мълчанието е злато.
Реалността може да бъде пусната през главния вход, но пък може да влезе и през прозореца, което е много по-забавно.
Сълзата на детето тежи по-малко от капризен вятър, но сълзата на гладното дете тежи повече от цялата Земя.
Никога не си позвоялвайте да се плашите от думата "край".
