Култура
Братя Мормареви разказват „Еврейски вицове” в книга
Специфичният хумор на един хулен, преследван, но определян като богоизбран народ и дългогодишната му мъдрост изпълват страниците на „Еврейски вицове” (ИК „Сиела”) от любимите на няколко поколения Братя Мормареви! Книгата съдържа черно-бели илюстрации от Атанас Йомтов, негова е и илюстрацията на корицата, която е дооформена от Дамян Дамянов.
Мориц Йомтов и Марко Стойчев, познати като известното дуо Братя Мормареви, разсмивали многократно няколко поколения българи с неповторимите си герои в култовите екранизации „С деца на море”, „Двойникът”, „Васко да Гама от село Рупча”, „Войната на таралежите” и др., събират в книга (не)известни вицове и анекдоти за еврейския народ. Публикуваните на страниците на изданието еврейски вицове предлагат умела самоирония, но едновременно с това разкриват много повече за светоусещането и мирогледа на един народ, който е потискан, обиждан и преследван през вековете, но е успял да се съхрани и пребъде именно заради неповторимото си чувство за хумор над самия себе си.
В единия от четирите предговора на „Еврейски вицове” д-р Соломон Паси пише: „Като чете тази книга, човек ще се зачуди: Защо въпреки миниатюрната си популация (0,2% от човечеството) евреите са невероятните 23% от всички нобелисти по света, тоест са около 115 (да, сто и петнадесет!) пъти свръхпредставени в тази богоизбрана ложа? Сборникът отговаря: Защото са възпитани от своята еврейска майка (и главен герой на еврейския виц) да оспорват или да се надсмиват над всичко, а оспорването на табуто е прекият път към просветлението и научния прогрес. Еврейският нихилизъм към табутата вероятно се корени в друга много еврейска черта: прагматичното, но бездънно любопитство, също култивирано като основен инструмент на оцеляването. Но най-важното: евреите са нашарили своите тоалетни с един свой виц, превърнал се в тяхна идеология: „Докато седиш тук, не си губи времето – измисли нещо!“.”
„Еврейски вицове” на Братя Мормареви съдържа илюстрации на Атанас Йомтов, автор и на карикатурата на корицата, а останалата работа е свършена от художника Дамян Дамянов. В книжарниците можем да открием и новите издания на две от емблематичните истории на Братя Мормареви – „Войната на таралежите” и „Васко да Гама от село Рупча”.
*
„Ако теорията ми за относителността се окаже вярна, немците ще обявят, че съм немец, а французите – жител на света. Ако се окаже грешна, Франция ще каже, че съм немец, а германците, че съм евреин.”
Алберт Айнщайн
Из „Еврейски вицове” на Братя Мормареви
Госпожа Финкелщайн от Израел била на гости при сина си в Ню Йорк. Трябвало да отиде във Вашингтон и тъй като не знаела английски, синът й обяснил как да смени влака във Филаделфия. Но госпожа Финкелщайн се объркала и се качила отново във влак за Ню Йорк. В купето видяла жена да чете вестник на идиш и подхванала разговор: – Когато стигнем във Вашингтон, ще ми помогнете ли да взема такси? – Вашингтон ли? Но аз идвам от Вашингтон и отивам в Ню Йорк. – Боже, какво чудо са американските железници! Седим една срещу друга и един и същ влак ни кара в две различни посоки – вас в Ню Йорк, мене – във Вашингтон!*
Двама братя евреи решили да се покръстят. Пръв в църквата влязъл по-големият. Щом той излязъл, малкият нетърпеливо го попитал: – Е, как беше? Големият отминал брат си с презрение. – Ей, Жак, какво ти става? – настигнал го по-малкият брат. – Първо – не съм Жак, а Жорж. И, второ – с евреи не разговарям. Защо разпнахте нашия Бог Исус Христос?*
Леви минавал край католическата катедрала „Св. Патрик“ и видял, че пред портите й се тълпят хора. От любопитство и той се присъединил към тях, но нищо не могъл да види. Напливът бил голям, прииждали все нови и нови хора и той неусетно се озовал пред свещеника, който му пъхнал лъжичка в устата, ударил го с кръст по главата и му казал: – Честито, от днес и ти си в лоното Христово! Ужасен, Леви едва успял да излезе отново на улицата. Ужас! Той е покръстен, какво да прави! Решил да се обади по телефона на жена си. – Да знаеш какво се случи с мен, Ребека. Като минавах покрай „Св. Патрик“, видях грамадна тълпа, отидох да видя какво става и докато се усетя, ме наблъскаха в църквата, помъчих се да се измъкна, но прииждаха все нови и нови хора... – Ароне, виж какво – прекъснала го жена му, – знаеш много добре, че ще имаме гости за вечеря и сега готвя, довечера ще ми разкажеш – и затворила телефона. Решил да се обади на дъщеря си: – Да знаеш какво се случи с мен, Мириам – почнал. – Като минавах покрай „Св. Патрик“, видях грамадна тълпа... – Папа – прекъснала го дъщеря му, – ще закъснея за срещата с годеника си, довечера ще ми разкажеш всичко – и затворила телефона. Решил да се обади на сина си: – Сидни, да знаеш какво ми се случи... – започнал той. – Папа, сега ли намери да звъниш, тъкмо съм легнал с едно момиче – и му тръшнал телефона. Излязъл от кабината Леви, обърнал очи към небето и казал: – Господи, Боже мой, само от петнайсет минути съм християнин – и вече така съм намразил трима евреи, че...*
– Каква скорост развива тази кола? – 195 километра в час. – Много бе! – Че кой ви бие по главата да карате цял час?*
Двама търговски пътници се срещат на гарата. – Закъде си тръгнал? – пита единият – За Лвов, за сукно. – Е, защо ние, евреите, винаги трябва да лъжем? Казваш ми, че отиваш в Лвов за сукно, за да си помисля, че отиваш в Пшемисле за коприна, а ти действително отиваш в Лвов за сукно.*
Група евреи – търговски пътници, пътуват в едно купе и се оплакват: – Не че не си изкарваме прехраната, но нашият е много неприятен занаят. Непрекъснато трябва да пътуваш... – казва единият. – Само в това да е белята, ами и лошо ни приемат, карат ни да чакаме, обиждат ни – обажда се втори. – Това е така, защото сте млади и неопитни – казва с достойнство възрастен евреин. – Аз вече толкова години пътувам, какво ли не са ми правили: гонили са ме, ругали са ме, изритвали са ме, но да ме обидят – никога!*
Коен се връща от Будапеща и жена му го пита как е пътувал. – Добре, само дето кондукторът беше неприятен човек. Като мина на проверка, взе да ме гледа така, сякаш нямам билет. – Ти какво направи? – Погледнах го, сякаш че имам!
