Знайното и незнайното за въплъщенията на Сатаната

0
176

Ако има нещо, на което ни учи наскоро излязлата готическа творба „Великият бог Пан“ на уелския класик Артър Макън, то е вроденият афинитет на хората към мрака, към безименното зло, витаещо в душите им. Те не искат да повярват, че лукавото се възнася в душите им, затова предпочитат да го изнесат от тях, да го пуснат на свобода, да го облекат в плът и кръв или поне в безтелесната обвивка на някой мракобесен бог. Хората, съществата на светлината, както те се самоопределят, крият тъма в себе си, затова и са сътворили десетки лица на ужаса и греха. Макън е бил наясно с това, а ние можем само да се поучим от изводите му за човешката душа. Изкушена да съгреши, тя неизменно се поддава, а злите духове, тласнали я към това, са просто нелепо извинение. Всяка култура е създала свой дявол, свое оневиняващо обстоятелство да върши грехове…

Апофис

Това плашещо име носи змията на мрака от египетската митология, превиваща люспите си, оцветени в черно, сребърно и златно, под водите на Нил. Апофис обожава мрака и от създаването на света е една от двете сили, борещи се за надмощие на този свят. Другата, за нейно съжаление, е Ра – богът слънце. Всяка сутрин той потегля по великата река с лодката си и се носи по течението, за да изгрее над нея с бляскаво зарево. Апофис се надига от водата като последните сивкави щрихи по небесната шир. Извива гъвкавото си тяло, надвисва със страшните си зъби над Ра и напада. Битката се превръща в бойно поле на добри и лоши богове, на мрака срещу светлината и това се повтаря всяка сутрин, откакто е създаден светът. Залогът е толкова огромен, че дори Сет се включва на страната на доброто. Апофис никога не е побеждавал Ра. Историята обаче е още по-дълбока. Апофис е изначално божество, на което някога хората се кланяли, преди Ра да го победи и покаже на всички светлината. Оттогава огромната змия е затворена в подземния свят и при всеки неин вик земята се тресе. Често Апофис опитва да хипнотизира опонентите си с магически взор, но Окото на Ра винаги отблъсква погледа му. При залез пък пропълзява под земята и очаква слънчевия Бог на запад, за да го срещне там напълно сам. Тогава Ра приема формата на огромна котка и сам убива Апофис. Всичко се повтаря изгрев след изгрев, залез след залез…

Апух

Владетел на пъкъла според митологията на маите. С череп вместо глава, негово въплъщение е совата, която прелита нощем из горите и наблюдава всичко, преминаващо наоколо съc зловещите си очи. В хуманоидната си форма е окичен цял с мъртвешки глави на хора, които ловува като дива плячка. Това е любимото забавление на Апух. Той идва на земята, за да преследва хора от плът и кръв все едно са зверове, а когато ги залови, отрязва главите им и ги нанизва на зловещата си огърлица. Често той приема и образа на кайман, за да се надигне от мътните води и да откъсне нечия глава.

Бафомет

Загадъчна фигура с глава и крака на козел, мъжко тяло, но женски гърди, факел над лицето и черни крила. За Бафомет може да се каже и много, и нищо… знае се, че рицарите тамплиери са били покварени от него. Демонът хермафродит, вероятно друго въплъщение на бог Пан, според френския окултист Елифас Леви, ги е изкушил да търсят удовлетворение на плътта с деца, а също да му правят човешки жертвоприношения. Или поне така е било счетено преди орденът да бъде разпуснат, голяма част от членовете му – изгорени, а не малко – прокудени. Някои изследователи считат, че Бафомет е древно същество, което намира отглас дори в скандинавската и египетската митология, а името му било изопачена версия на християнското „София“ със значение „познание“. Бафомет освен всичко е закрилник на алхимиците и носи в себе си всички дарби на този забравен занаят.

Мара

Могъщ демон от будистката митология, прокрадващ се в човешките души като безплътни чувства: алчност, омраза, заблуждение, дори самата смърт. Мара е апогей на лъстта, на чувствените наслади, на сексуалното влечение. По тази причина всички будистки монаси провеждат медитации с цел да му се противопоставят. Тази традиция има дълбоки основи в религията им. Някога Мара опитал да съблазни самия Буда като последователно приемал образите на различни красиви жени. Буда успява да му се противопостави като закрива лице с една ръка и полага пръстите на другата си длан върху земята, за да призове мъдростта ѝ. Така Мара не можал да отклони просветителя от пътя на познанието чрез лъстта.

Лилит

Според епосите на древните мосопотамци бащата на Гилгамеш носи името Лиллу. Той властва над женските сънища и е способен да принуди жертвите си да се сношават с него в лоното на езотеричния свят на съня. По същия начин неговата съпруга Лилит прави това с мъжете. Докато Лиллу опложда жените, Лилит изпива силите на мъжете и постепенно ги убива. Адската двойка били способна да пренася и болести чрез съвкупленията си. Счита се, че Лилит, наричана в някои текстове „Царицата на нощта“, някога е била проститутка на самата богиня Ищар, която по-късно е била наказана за греховете си. Легендата за Лилит се пренася и в други традиции, включително в еврейската. Там тя е считана за демон, опасен за малките момчета. Често семействата оставяли косите на синовете им да растат дълги, за да помисли Лилит, че са момичета. Така тя нямало да изпие енергията им още в детска възраст.

Ариман

В традицията на зороастризма светът бил създаден от две могъщи свръхестествени същества: Ариман и Ахура Мазда. Първият създал злото, а вторият – доброто. Двете сили са в непрестанна борба от зората на времето. Ахура Мазда и останалите сили на доброто многократно се изправят пред коварните кроежи на Ариман да унищожи света: да изпари всичката вода, да спре дъждовете, да разруши почвата, да отнеме плодородието ѝ. Зороастризмът счита, че светът е цялостен жив организъм и хората трябва да живеят природосъобразно. Съгласно порядките на тази религия противоборството между доброто и злото, дуализмът в света не е секвал. Ариман се бори за всяка човешка душа като опитва да я отклони от правия път, от добротата и мотото на зороастризма: „Добри мисли, добри чувства, добри дела“. Дори при последното пътешествие на човека към света на мъртвите, той изпраща демоните си, за да я спрат. Единствено божественото куче (свещено животно за зороастрийците) Жълти уши може да ги спре. Според зороастрийците Ахура Мазда ще победи завинаги Ариман по време на т.нар. „фрашокерети“ (изкореняване на злото), събитие твърде подобно на добре познатия ни Армагедон. Зороастризмът, най-старата световна религия, вероятно е повлияла поне в някаква степен на християнството. Много изследователи считат, че това е езическата религия на българите.

Ерлик

Противно на онова, което преподават в българското училище, тенгризмът е политеистична религия. Според нея светът е създаден от Юлган. Той сътворил и първия човек – Ерлик. Ерлик обаче се оказал твърде горд и сам решил, че е по-висш и могъщ от своя творец. Той бил надарен с божествено провидение и сам участвал в създаването на останалите хора. Обладан от желанието си сам да властва над света обаче, вдигнал бунт, убил вестоносеца на боговете, разпространил греха. Само че Юлган победил и прокудил Ерлик в изгнание под земята, където той щял да се разпорежда със света на мъртвите. Там той твори зли духове, които му помагат да разпространява зло и болести, смърт и страдания по земята. До днес в Алтай при епидемии се правят многобройни жертвоприношения на Ерлик. След падението си, външният му вид също се изражда: лицето му е свинско, а тялото – човешко, очите му са черни, веждите и мустаците – гъсти. Понякога той скита по земята, убива хора със сладострастна жестокост и завлича душите им в преизподнята, където са принудени да му служат като роби.

Сатаната

Познат и непознат персонаж за християните. Всички знаем, че изкушава праведните, че опитва да открадне или закупи душите им, но защо е станал толкова зъл, защо е намразил хората и Бог? Няма смисъл да навлизаме в твърде много подробности. Някога Сатаната бил агнел, при това един от най-могъщите, но Господа създал човека по свой образ и подобие, за да бъде по-съвършен от ангелите, затова и заповядал на предводителя им – бъдещия дявол – да коленичи пред него, да коленичи пред Адам. От гняв Станата вдигнал бунт срещу създателя си, а на змията поверил да надигне животните срещу техния цар – Адам. Злото изгубило и било прокудено в подземното царство – Ада. След първородния грях обаче душите на всички хора били обречени да горят в него. При възнесението си Исус слиза в пъкъла и побеждава Антихриста. Днес, според християнските вярвания, той е затворен в Ада, завързан и неспособен да излезе. Именно по тази причина наскоро папа Франциск I намекна, че пъкъл може би няма. Същият зъл персонаж се среща и в исляма под името Иблис или още Шейтан.

Българският фолклорен дявол

Според народните ни сказания, песни, приказки и легенди дяволът е доста различен. Разбира се, той отново е основан на християнската традиция, но влияние са му оказали старите езически вярвания на българите. Според прадедите ни дяволът участвал в създаването на света наравно с Бог. Той дори сътворил някои от животните. От завист към силата на другаря си обаче пожелал да го убие и станал злодей. Друга книга на „Deja Book“, „Български народни приказки“, ни показва Антихриста в една по-различна светлина – макар и с лоша слава той често помага на хората да решат проблемите си, дори да е само за забавление. Старите българи не гледали на сдружаването с дявола като на нещо непременно лошо, те го считали и за необходимост, и дори за безопасно. Дори на него често се гледа като на справедлива сила. Това е типично за дуалистичните вярвания. Въпреки тези факти в българския фолклор дяволът остава по-скоро негативна фигура, а Господ неизменно я побеждава и осмива.

Пан

Пан не бил считан дотолкова за зъл бог, той обаче е всявал страх в редиците на християните дълги години. Това не е учудващо, покровителят на горите и стадата се превръща в символ на езичеството и опасност за последователите на Христос и учениците му. Твърде вероятно е по негов образ да е била създадена и представата за външността на дявола: козите крака и глава, рогата, развратността, паганистичната греховност. Пан притежава по нещо от всеки щрих на езичеството, на нехристиянското. Религията на Исус започва похода си по овладяване на света едва след като до Апенините достига фалшивата новина за смъртта на Пан. Така секва страхът им, символът на божественото до този момент е премахнат. Друг може да заеме мястото му. Получаваме убедителна представа как се раждат религиите: за да умре един бог, то той просто трябва да бъде забравен или друг да бъде изобретен.

NO COMMENTS

LEAVE A REPLY

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.