Ади от малка безрезервно вярва, че животът й ще е необикновен. Постепенно обаче, както се случва с всички нас, зацикля в рутината на ежедневието. Загубила връзка със себе си, Ади смята, че само ако открие Призванието си, ще успее да осмисли съществуването си. Тогава среща по-особения психолог Алексей, който й помага да погледне на себе си и на живота си под различен ъгъл. Ади осъзнава, че повлечена от своите страхове, вярвания и (пред)убеждения, е загубила истинската си самоличност.

Разказана по автентичен и затрогващ начин, историята на Ади за търсенето на Смисъла олицетворява живота на голяма част от хората днес – живот, ограничен от социума. Рамки, определящи вместо нас кое е реално и нереално, постижимо и непостижимо, приемливо и неприемливо. Необикновените уроци на Алексей, започнали с мъничко парче синьо сирене и огромна вилица, разкриват практически как можем да спрем хипнотичното следване на заучени модели в ежедневието си и да възстановим изначалната си връзка със света. Само така е възможно да превърнем обикновения си живот в необикновено преживяване.

“Има два начина да изживеете живота си: като нещо обикновенo или като чудо!” – Алберт Айнщайн

***

“Като видя тълпата от чакащи, разбра, че скоро не е минавал автобус. Докато си купи билет обаче, автобусът й дойде и както можеше да се очаква, вече бе претъпкан. Добре че нямаше задръстване и стигна бързо.

Ади слезе от возилото и пое дълбоко въздух. Усмихна се, мислейки как озапти онази нахална бабичка, която често засичаше сутрин на спирката и чието поведение вече й бе добре познато. Тази жена, на видима възраст около 70 години, винаги наконтена и гримирана, всеки път със засилка се устремяваше към автобусната врата, избутваше грубо с лакти останалите пътници и се втурваше вътре със забележителна пъргавина, за да успее да заеме седящо място. Днес обаче свободни седалки нямаше, което явно я ядоса и тя не спря да се върти и бута хората около нея, които и без това се чувстваха достатъчно дискомфортно. Понякога Ади се развеселяваше от държанието на жената, друг път се изнервяше, но сега, тъй като бе близо до нея, реши да я използва, за да провери една техника, която бяха обсъждали на семинара. Започна да отразява мислено поведението на нахалницата. Бабата я ръгна в ребрата – и Ади я сръчка наум, бабата я настъпи – и Ади я настъпи в мисълта си… Постепенно жената като че ли се поуспокои, престана да се държи все едно има люта чушка в задника и до следващата спирка кротна напълно. Преди да слезе, Ади мислено я целуна по бузата, „пожела” й хубав ден и „сложи” на врата й герданче. За нейно удивление, точно когато се промушваше покрай нея, за да се измъкне от автобуса, бабето, което досега бе виждала само намусено, широко й се усмихна.
„Я, наистина работи!“ – си каза Ади с възторг и вече в отлично настроение пое по алеята.

Тази алея притежаваше особено значение за нея. Наричаше я „вълшебната алея”. Двестата метра, които изминаваше по нея всеки ден – от спирката до работата си, – бяха едно от най-ценните преживявания в ежедневието й. Понякога си мислеше, че не би напуснала настоящата си работа, защото, ако отидеше на друго място, щеше да загуби своите 10 вълшебни минути на ден.
Беше ранна есен, но времето – доста хладно, алеята беше мокра, бяха нападали листа, имаше и лека мъгла, но едно от чудесата на алеята беше, че при всякакви метеорологични условия запазваше вълшебното си излъчване.

Вятърът понесе листа от дърветата, които обграждаха алеята от двете й страни, и те се завъртяха около Ади.
– Здравейте, листенца! – усмихнато ги поздрави Ади, при това на глас. В този миг се усети и хвърли поглед зад себе си, но там нямаше никого. Не можа обаче да не си помисли за евентуалната реакция на някой случаен минувач към ведрия й поздрав към падащите листа и се разсмя. После се сети за случката от вчера сутринта и прихна неудържимо.”

Откъс от книгата “Животът може да е чудо” от Ивинела Самуилова, издателство: Хермес

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.