Защо зелените са червени, а сините – зелени или какво не е наред в БГ

Designed by kues1 / Freepik / http://www.freepik.com

Всеки знае, че нещо у нас не е наред. Обвиняваме държавата, народа, политиците и кой ли още не. Може да изброим хиляди причини, но обикновено всичко води към една единствена.  Ако построим дървото на решението, според великия Голдрат, ще разберем нещо много просто – причината за провала на държавата е една-единствена.

Преди да ви я кажа, нека да помислим.

От една страна нещата вървят много добре – не може и спор да има. Само преди 10-15 години живеехме в тотално различни условия от сегашните. Стандартът ни бе различен, клонящ към трагичен. Само си пуснете клипове от новините по това време и ще разберете за какво говоря.

От друга страна – промените и реформите, които се правят ежедневно в страната, клонят от тотално неразбиране към лудост. Все пак някои добре направени закони се прокрадват и благодарение на много проби и грешки постигаме някакво добро ниво.

И все пак, нещо не е наред.

А то е просто – не знаем кои сме. Не, няма да ви вкарам в психологическо-философски размисли за това кои сме ние и накъде отиваме. Проблемът е в това, че нямаме ясно изградени критерии, ценности и концепции в главата си. И това води до едно-единствено нещо, а то е, че нито левите са леви, нито десните са десни. Основният проблем идва, когато вие сте десен и гласувате за десни, а получите леви решения или се борите за леви решения, смятайки се за десен. Разбира се, същото може да се случи и като замените десните с леви и обратно.

Нека да разгледаме няколко примера.

Твърди се, че десните са обратното на левите. Тоест,  не са социалисти, не са еколози, а напротив – милеят за свободния пазар и развитието му, ненамеса на държавата и икономически растеж. Те вярват в това, че човек сам определя съдбата си и който не работи, не трябва да яде (ах, колко хубава българска мъдрост!).

Левите трябва да правят обратното – да се борят за равенство, братство, солидарност. Да взимат големи данъци от богатите и да ги разпределят по равно между бедните, да са социално ангажирани с всякакви каузи на малцинствата и да подпомагат неравнопоставените. Те са идеалисти и не вярват в свободния пазар. Те поставят екологията пред хората. Те милеят за едно бъдеще, освободено от оковите на парите.

А какво става у нас? Еколозите ни са… десни. Да. Те се коалират с десни партии и цялото им държание е дясно. Което обаче ги поставя в когнитивен дисонанс, защото хем искат да спасят горите, хем подкрепят дясното, което иска бизнесът да е свободен, тоест, всеки да може да разполага с частния си имот и да строи на него, ако законът го позволява. И така еколозите нарушават десните принципи, спирайки строежа (примерно).

Левите пък, в лицето на Станишев,  решават да предприемат данъчна реформа и въвеждат плоския данък.  Една типично дясна политика, която освобождава бизнеса от законната кражба на техните пари и вдига икономиката на крака, като повишава инвестициите в страната и ред други благини. Левите отричат Истанбулската конвенция. Левите искат един обратно на левите разбирания проект – АЕЦ Белене. Ако при левите чисто политическото им представителство не е адекватно в ориентацията си ляво-дясно, то при десните това става предимно в избирателите.

Десният избирател е еколог, той обаче също не харесва банките и цялата икономическа система. Той е загрижен за социално слабите и защитава малцинствата и неравнопоставеността в обществото с яростта на комунист. Десните у нас доста често не приемат мнение, различно от тяхното, и дори нападат хората, дръзнали да им се противопоставят, с което потъпкват демократичните ценности, които самите те защитават.

Всичко това води до тотално объркване – да си ляв,  но да имаш десни ценности, или десен с леви ценности, или центрист, който е крайно десен социалист… сложно. Объркващо.

Това объркване става още по-сложно, когато се насложат международните отношения и връзките на България с великите сили. Тогава всичко отива по дяволите, защото… Нека да си представим един десен, който симпатизира на САЩ, но изведнъж трябва да намрази САЩ заради това, че те се управляват от републиканец, който е десен, но има различни от нашия десен. Уха… Да добавим и един Путин от Русия, която мразим, заедно с нейния диктатор, но той провежда дясна политика и планира помиряване с онзи другия, който  не харесваме – Тръмп. Да бе мор, да бе чума, ама такъв мор да не бе!

От ляво също не знаят какво да правят в тази позиция, когато вождът, на когото симпатизират, се здрависва с озни, когото трябва да мразят, ама от друга страна, той работи в тяхна полза. Това е доста по-опростено казано от всичко, което всъщност се случва, но добре илюстрира ляво-десния парадокс у нас.

Накратко – няма как да се чувстваме на място там, където говорим и мислим по един начин, а действаме по коренно различен. Винаги ще мислим, че нещо не е наред, че всичко се срива, защото това, което се срива и не е наред, е именно в главите ни. То е усещането за ценности и идеали. И липсата на усещането, че правим това, в което вярваме и убеждението, че лафове от типа “Тука е така” не важат за нас.

А вие как се определяте  – леви, десни (или да вървим напред)?

1 коментар

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.