Защо плачат бебетата? Връзката на детето със семейството

В различните епохи отношенията между родителите и бебетата варират от пълно отчуждение до неразривна връзка, продължаваща и след края на ранното детство. Много родители ми споделят, че са ги посъветвали да оставят бебето да си поплаче, защото иначе ще се разглези. Други не се отделят и за миг от децата си за да не ги увредят емоционално. Дълго време се опитвах да разбера какво стои зад тези модели на родителство, защото избирайки един от тях, ние поставяме основите на своето поведение и отношение спрямо децата си. Това неизбежно се отразява на всички аспекти от живота на децата ни в бъдеще. Кой е по-добрият модел в дългосрочен план – да оставим бебето да плаче или да не го оставяме да плаче в никакъв случай? Как ще се отрази това на неговото емоционално развитие и на взаимоотношенията му с родителите? Защо плачат бебетата? Ако попитате стотина случайно избрани хора защо плачат бебетата, ще видите, че отговорите им могат да се сведат до четири: защото са гладни, защото ги боли, защото са мръсни и защото искат/търсят майка си. Човешките бебета имат нужда от много дълго време на подкрепа и обгрижване и затова ние се ориентираме, първо, към задоволяване на физиологичните им нужди (храна, чистота, спиране на болката) и едва след това пристъпваме към задоволяване на емоционалните. Майките притежават вродена способност да оценят плача на детето си и да отговорят адекватно на неговите нужди. Интересно е, че при експерименти с оценка на плача на други деца жените не се справят толкова добре, колкото при оценка на плача на собственото си дете. Видове плач Най-общо плачът на бебето може да се раздели на две основни категории:

• При физиологични нужди. Към тях спадат нуждата от храна, нуждата от подобряване на външните усло вия (температура на въздуха, осветеност, позиция на тялото, намаляване/увеличаване на стимули), нуждата от комфорт (мокро, изцапано, болка), нуждата от сън/почивка.
• При емоционални нужди. Към емоционалните нужди отнасяме нуждата от докосване/прегръдка, нуждата от защита, нуждата от прояви на привързаност/внимание, нуждата от емоционално разтоварване.

В повечето случаи родителите бързо се научават да разпознават и откликват на физиологичните нужди на бебето. Единствено контролът на стимулите от външната среда не се разпознава толкова лесно. В първите месеци от живота на бебето, докато то няма никакъв опит в нашия свят, е желателно да не го претоварваме с много стимули. Ако ограничите срещите с много хора, посещенията на силно осветени/шумни мес та и шума у дома, ще можете да ограничите появата на този вид плач. Тези от вас, кои то имат опит като родители, чудесно знаят какво се случва с децата, когато са претоварени – дори и от положителни емоции, като посещение на детски рожден ден. Те трудно заспиват, плачат или се смеят и цялото им тяло и поведение е в състояние на превъзбуда. При бебетата е същото, но те нямат дори минималния опит на едно двегодишно дете в контрола на емоциите. Ако бебето плаче и не откривате физиологична причина за това, може да потърсите причината в незадоволените му емоционални нужди. Първото, кое то прави всеки от нас, е прегръдка, полюшване, песничка или тихи успокояващи звуци. Ако въпреки това бебето не се успокои, може би наистина има нужда да си поплаче. Понякога поради слабата регулация на емоциите при бебетата те се натрупват. Това важи с еднаква степен и за положителните, и за отрицателните. Единственият достъпен начин за разтоварване за тях е плачът. Хайде, признайте си! И вие знаете колко е разтоварващо да си поплаче човек, когато го завладее силна емоция. Дори бебето да има нужда да си поплаче, не го оставяйте само. То се нуждае и от вас, за да завърши този процес с успокоение. Ако просто го оставите някъде да се наплаче, саморазтоварването ще се преобрази веднага в плач поради нужда. И така ще се озовете в един омагьосан кръг. Отговаряте на физиологична нужда – плач; отговаряте на емоционална нужда – плач; отговаряте на физиологична нужда – плач, и така часове на ден. Не е чудно, че има майки, които се чувстват не само физически изтощени, но и емоционално затормозени от факта, че не могат да успокоят детето си.

Можете да опитате с релаксация и дълбоко дишане, за да се успокоите. Бебетата са изключителни антени и вашият дистрес може да увеличи и тяхното напрежение.

Нуждата от прояви на привързаност също може да предизвика плач. Този вид плач бързо се задоволява при взимане и гушкане на детето от страна на майката и утихва. Задоволяването на физиологичните и на емоционалните нужди на децата от страна на родителите постепенно научават бебетата, че могат да разчитат на тях и че няма пряка опасност за оцеляването им. Увереността, че живеят в благоприятна среда, ще им позволи да се насочат към опознаване на околния свят. Неглижирането на нуждите на бебето води до промени на неврологично ниво и има трайни негативни последици за неговото развитие. Същност на емоциите За да създадем здрава, положителна емоционална връзка с дете то, ще трябва първо да разберем какво са емоциите и кой ги контролира. В психологията, емоцията се определя като: Комплексно състояние, предизвикано от разпознаване на значимо явление и оценяване на неговото положително или отрицателно значение, при кое то се създава отговор с психични, вегетативни и двигателни компоненти. Емоциите могат да се обособят в две големи групи:

• Вродени – радост, тъга, гняв, страх, учудване и отвращение;
• Придобити – срам, виновност, ревност, удоволствие, съпричастност и др.

За детето е естествено да изпитва вродените си емоции, които ще се проявяват по време на неговото ранно развитие, но останалите ще се появят под влиянието на родителското отношение и силата на факторите на средата. Физиология на емоциите Емоциите подлежат на фина регулация, коя то се осъществява как то чрез реакции на нервната система, така и чрез активирането на различни хормони. В мозъка – лимбичната система, която е разположена на нивото на средата на хемисферите, отговаря за емоциите, мотивацията и паметта. Тя е асоциативна зона на кората на крайния мозък и обхваща амигдалата, хипокампа и др. функционални области. Близкото разположение на тези части от лимбичната система спомага за бързите реакции на организма. Освен организационно и функционално близки отделните части на лимбичната система са и в непрекъсната двупосочна връзка. Лимбичната систе ма има многобройни връзки с други мозъчни структури и благодарение на тях получава информация от зрителните, слуховите и обонятелните сетивни полета. По този начин осъществява оценка на стимулите на емоционално ниво – дали те са приятни, неприятни, застрашаващи или мотивиращи. Хипокампът упражнява невроендокринен контрол върху секрецията на различни хормони, сред кои то и кортизол – хормонът на стреса. Този хормон има решаващо значение за реакцията ни към различни стресови фактори. Амигдалата държи ключа за регулацията на емоциите. Разположена е между хипокампа и хипоталамуса и в допълнение отговаря за кратковременната емоционална и дълготрайната памет. Ако стимулите от средата бъдат оценени като живото застрашаващи и опасни, амигдалата реагира бързо през таламуса и активира стресова реакция: повишаване на сърдечната честота, отделяне на адреналин, повишаване на мускулния тонус и др. Подготвя тялото за бягство или битка или за пасивноотбранителни реакции, като вцепеняване, плач, изчервяване, настръхване. Ако стимулите бъдат оценени като безопасни или приятни, в амигдалата се активират реакции на удоволствие, апетит, възнаграждение и мотивация. Поради функционалната си незрялост и липсата на обективен опит мозъкът на бебетата разчита изцяло на сетивността в оценката на жизнената среда. Амигдалата е тази част от мозъка, коя то създава и оценява условните връзки със средата. Това важи в особено голяма степен за среда, коя то се основава на възнаграждение. В допълнение амигдалата подкрепя и приспособяването към външната среда, като стимулира насочването на организма към сигурните условия за биологичното оцеляване. За бебетата това означава там, където има храна, вода и любов. Повече можете да прочетете в книгата "Умно бебе" на прекрасната Ива Александрова. От Boxie.bg не могат да задоволят емоционалните нужди на вашето бебе, но могат да ви помогнат в избора на качествена бебешка храна.