Защо конспирациите са толкова секси?

конспирация

Като тинейджър бях запленен от какви ли не конспиративни теории – вярвах, че кацането на луната е инсценирано, че Джон Ленън е убит по поръчка на американските тайни служби, че светът се управлява от рептили и какви ли не подобни фантасмагории. По едно време дори бях убеден, че Майкъл Джексън е инсценирал смъртта си само за да намери спокойствие.

Колкото повече се задълбавах в различните конспирации, толкова по-объркан се чувствах. Малко по-малко почнах да си давам сметка, че огромна част от тях лежат на неверни твърдения и звучат откровено абсурдно.

Нещо не беше наред – как така Земята е плоска, но същевременно ни посещават извънземни, рептили и други зли създания? Нали отвъд купола нямаше нищо?

Още в първата година в университета се отказах от всички тези недоказуеми смехории, макар че все още се надявам Майкъл да е жив.

Вече близо 10 години конспирациите не ме вълнуват и не се занимавам с тях. Напоследък обаче се разлетяха десетки конспиративни теории, които е просто невъзможно да не забележиш. Това ме накара да се замисля какво всъщност привлича толкова много хората към тях.

Конспирацията е жив организъм

Конспиративните теории са толкова големи и силни, колкото голям е броят на техните поддръжници. Също като вирус, конспирациите не могат да оцелеят без приемници. И отново също като вирус, те се разпространяват при наличие на благоприятна среда.

Когато човечеството (или поне отделни групи от хора) минава през кризи, се наблюдава ръст в конспиративните теории. Нещо повече – конспирациите не само стават повече на брой, но и расте броят на техните поддръжници. Оказва се също, че в кризисни периоди се раждат и много нови теории, като същевременно сме способни да връщаме към живот добре забравените стари.

Това не би трябвало да ни изненадва, тъй като по време на криза хората изпитват несигурност, страх, съмнения, а понякога и съвсем реално чувство за загуба на контрол.

В такива моменти умът ни има нужда от нещо надеждно, на което да се опре, а конспирацията ни предлага лесен, бърз и удобен начин отново да се почувстваме спокойни или имащи поне някаква бегла идея какво за бога се случва.

Може би вече се досещате, че за огромна част от населението на земята, пандемията, предизвикана от COVID-19, е първата голяма криза в живота. Тук далеч не става въпрос само за това точно колко е опасен вирусът, а за това, че ни се наложи да променим навиците си и начина си на живот.

А това си е стресиращо.

Конспирациите си приличат по много неща с коронавируса, но имат и една съществена разлика – когато се заразим с тях, изпитваме лъжливото усещане, че всичко е наред. Те се наместват точно в онези местенца от нашата психика, които са най-изтормозени и им предлагат така желаното зрънце покой.

Преди да продължим напред обаче, е добре да отбележим, че не всички конспирации се раждат по време на криза или са предизвикани от нейните социални последици. Ако приемем, че конспирациите служат за успокоение и надежда (както например религиите), то тогава възниква логичният въпрос каква е ползата от това да вярваш, че Земята е плоска или че под ледовете на Антарктида има дупка, която ще те отведе в подземния свят. Не сте чували за подземния свят? Ами, че там живеят хора, то е от ясно по-ясно.

Причините, поради които се влюбваме в конспирациите

Конспирациите са удобни

Чисто и просто, конспирациите ни поставят в удобната позиция да не поемаме отговорност за живота си, а просто да посочим с пръст виновника за нашите несполуки.

Никой не обича да прави грешки. Още по-малко хора обичат да поемат последиците от грешки си. Много по-приятно е да живееш, когато имаш високо мнение за себе си. Проблемът е, че прекалено високата самооценка ни пречи да си признаем, когато предприемем нещо глупаво или вземем необмислено решение.

Точно в този момент на помощ се притичва някоя услужлива теория на конспирацията, която ни помага да се справим с това неприятно усещане, че сме се издънили. Тя просто ни подсказва, че проблемът далеч не е в нас, а в злодеите.

А изборът от злодеи е богат и разнообразен – рептили, евреи, Бил Гейтс, Джордж Сорос, извънземни, древни богове, магьосници, вещици или просто те. Те са неопределени, неясни, но са някъде там и потривайки ръце, замислят поредния си пъклен план, чрез който да поставят човечеството на колене.

В психологията има едно понятие, наречено локус на контрола. Хората с вътрешен локус на контрола смятат, че нещата, които им се случват, са резултат от техните собствени действия. Съответно хората с външен локус на контрола са склонни да мислят, че всичко, които им се случва, е следствие на външни, неподлежащи на техния контрол фактори.

Моето предположение е, че локусът на контрола е свързан със склонността на определени хора да вярват в конспиративни теории.

Конспирациите ни карат да се чувстваме специални

Светът е така устроен, че специалните хора са високо ценени. Някои заради знанията си, други заради талантите и уменията си, трети заради начина си на живот. И тъй като всеки от нас иска да е уникален, но не всеки от нас е Кристиано Роналдо, Ким Кардашиан, Уорън Бъфет или Стивън Хокинг, трябва да се задоволим с по-обикновена уникалност.

Да си учител, счетоводител или адвокат, не е секси. Но да знаеш неща, които другите не знаят и да имаш отличаващо се мнение… Ето това е наистина секси.

За щастие, конспиративните теории отново идват на помощ. С тях лесно, бързо и ефикасно задоволяваме нуждата си да бъдем специални. Мнението, че всички природни бедствия не са природни, а са причинени от HAARP, веднага привлича вниманието на всички и ни поставя в центъра на купона. Разговорът започва да се върти около нас. Истински пир и наслада за Его-то.

Нуждата другите да ни възприемат като специални е едно от възможните обяснения защо обожаваме конспирациите. Но има и друго възможно обяснение.

Хората по принцип сме социални животни и когато поради една или друга причина не се вписваме в опрелена общност или група, това създава у нас напрежение или както психолозите го наричат – когнитивен дисонанс. В такъв случай е напълно вероятно поддържането на конспиративни теории да не е нищо повече от защитен механизъм, целящ да обясни невписването ни в конкретни социални рамки.

Никой от колегите ми не разговаря с мен не защото съм странен/невъзпитан/груб/правя тъпи шеги, а защото не споделям техните възгледи.

Конспирациите задоволяват социалните ни нужди

Вече отчасти засегнахме флирта на конспирациите със социалния живот на индивида. Сега нека погледнем на тях под още един ъгъл.

Еволюцията ни е научила да живеем на групи – семейства, родове, кланове, племена, нации, религиозни общности и т.н. Това е така, защото за хората е по-лесно да оцеляват заедно, отколкото да се спасяват поединично. В наши дни без никакъв проблем човек може физически да оцелее, без да е част от група, но това далеч не означава, че емоционалните му нужди от общуване със себеподобни са задоволени.

Дълбоко в нашия мозък ни е заложено да комуникираме с останалите и когато тази комуникация липсва, ставаме тъжни, депресивни и самотни.

Да приемем, че по придода сте стеснителен човек, който трудно се социализира в нова среда. Вие сте първокурсник и току-що сте се озовали на първото си парти в студентско общежитие. Трудно ви е да заговаряте мацки, а още по-трудно ви е да се правите на мачо и да се наливате с алкохол, докато танцувате голи до кръста на масата. Въобще в тази обстановка не може да се води нормален разговор, тъй като темите се изчерпват с бира, секс и рокендрол. Почти сте се отчаяли, че всичките ви колеги са елементарни пияници, когато изведнъж става въпрос за 5G.

Развълнувано се впускате в обяснения как 5G са всъщност дългите пипала на рептила Бил Гейтс, чрез които бавно и сигурно цялото човечество се поставя под тотален контрол. Оказва се, че на купона има още двама души, които мислят като вас. Дойдохте сами, но си тръгвате с приятели 🙂

По този опростен начин можем да видим как конспиративните теории обслужват нуждата ни да принадлежим към група от хора, с които нещо ни свързва.

Конспирациите предлагат лесни обяснения и още по-лесни решения

Светът може да бъде стресиращ по много различни начини, а теориите на конспирацията ни дават лесносмилаеми обяснения на трудни за разбиране събития. Във времена на световна здравна криза, която подлага вярванията, навиците и начина ни на живот на съмнение и ни принуждава да се адаптираме към новата обстановка, е съвсем нормално да сме недоволни и разстроени.

И опитвайки се да си обясним всичко случващо се, е много по-лесно просто да повярваме, че коронавирусът е биооръжие (из)пуснато съзнателно от някоя лаборатория, отколкото да приемем, че природата понякога е зла.

Съвременният западен човек (особено родените след Втората световна война) е израснал в толкова спокоен свят, че предците ни могат само да ни завиждат. Той не познава глад и студ, не се е сблъсквал с големи войни, които взимат стотици хиляди жертви. Той е по-богат от всички човеци преди него, живее по-дълго, има достъп до образование и здравеопазване и не му се налага да мисли за своето оцеляване.

В резултат на което е станал разглезен. Конспирацията е функция на западните култури. Племената в Африка, Азия и Океания нямат време да се занимават с глупости, защото имат по-важни задачи – осигуряването на физическото оцеляване.

Ако комбинираме тази разглезеност вследствие на презадоволеност с липсата на какъвто и да е пряк опит с кофти събития (зарази, войни, глад, липса на материална обезпеченост и т.н.), веднага ни става ясно защо е по-лесно да повярваме в конспирацията, а не в реалността. Реалността за нас е тиха, спокойна и безметежна. В нашите представи тя не включва бързоразпространяващ се смъртоносен вирус.

От друга страна, опитът ни показва, че хората могат да бъдат гадняри. Тогава много по-вероятно е някой злодей да е пуснал вируса с цел установяването на Нов световен ред.

Следователно единственото, което трябва да направим, е да се събудим от дълбокия сън, да се вдигнем и да изринем злодеите, които ни развалят спокойствието. Тогава отново на земята ще се възцарят справедливостта, свободата и мирът.

Конспирациите ни дават ни усещане за стабилност, сигурност и надежда

В свят изпълнен с несигурност и несправедливост, теориите на конспирацията ни служат като един компас, с който да се ориентираме. Те винаги разполагат с на пръв поглед добре аргументиран отговор защо нещата се случват по начина, по който се случват.

За човек, неразполагащ с времето или желанието да проучва информацията, конспиративните теории са истинска манна небесна. Те предлагат конкретни твърдения, които сами по себе си са необорими, което пък допълнително засилва лъжливото усещане за сигурност.

Теоретиците на конспирацията, много често добре успяват да маскират своите твърдения, излагайки ги като научни. Така те се изграждат като авторитетни източници на информация пред своите поддръжници. Но тук изпадаме в парадокс, тъй като по начало конспирацията е против статуквото и основен нейн аргумент е, че на авторитетите и на учените не трябва да се вярва, тъй като те са част от пъкления план на злодеите.

Когато дадена теория срещне критици, нейните поддръжници веднага отговарят със заучени фрази “Те така искат да мислиш”, “Не вярвай на официалната наука” и други подобни.

Парадоксът е, че именно хората, по-склонни към тревожни и депресивни състояния, най-често откликват на конспиративните теории. Може би търсят упование в тях, но сами се поставят в абсурдна ситуация. Абсурдна, защото сама по себе си конспирацията рисува света много по-страшен и безнадежден, отколкото е в действителност.

Удрят ни право в емоциите

Вече става ясно, че конспирациите и техните защитници много умело си играят с емоциите ни. Те ни хващат в моменти, в които ни е страх, изпитваме безпокойство и отчаяние, несигурност и безнадеждност. А в такива моменти човеците сме пословично беззащитни и нерационални.

Когато изпитваме такива негативни емоции, ние не можем да използваме когнитивните си способности за критично и аналитично мислене. Когнитивните ни способности изискват самоконтрол и най-вече спокойствие, а в моменти на страх и несигурност, самоконтролът и спокойствието не са на лице.

Разбира се, това е еволюционно оправдано, тъй като емоциите и чувствата са се формирали много преди интелекта. Те отключват вродени инстинктивни реакции, които и до днес ни е трудно да потиснем дори в ситуации, които далеч не са животозастрашаващи. И понеже конспирациите говорят на езика на емоциите, който е много по-лесно разбираем за мозъка от езика на фактите, ние ставаме податливи. В ситуации на криза изпадаме в режим борба или бягство, а в този режим няма място за логически умозаключения, проверка на факти, критично мислене и въобще всякакви други енергоемки когнитивни процеси.

Просто е по-лесно да се оставиш емоциите да те завладеят и да не полагаш никакви умствени усилия.

Как да се предпазим от конспирациите?

За финал нека кажем няколко думи за това как да се защитим от съблазънта на фалшивата наука.

  1. Добра идея е да проверяваме източниците на информация и да потърсим други, които подкрепят или отхвърлят дадено твърдение или теория. Нека по-често обръщаме внимание, дали са научни журнали, списания, директории и т.н. или просто медии, търсещи сензацията.
  2. Конспирациите са пълни с пробойни и при по-внимателен прочит лесно се забелязват. Ето няколко примера:
    • Често за едно събитие или феномен има няколко взаимоизключващи се конспиративни теории.
    • Конспирациите изискват прекалено сложна организация, която е непосилна за хората.
    • Конспирациите едновременно надценяват и подценяват човешките способности. Надценяват заради т. b и подценяват поради факта, че се опитват да ни накарат да повярваме в неща, които са емпирично доказани за неверни.
    • Сами по себе си са религия, защото не приемат алтернативни тълкувания на разглежданите от тях събития или феномени. Не само това, но и заклеймяват чуждите мнения за неверни, без проверими аргументи.
    • Осланят се на често непроверени факти, непроверими хипотези и нелогични умозаключения.
    • Не са фалсифицируеми – в науката правилото за фалсифицируемостта гласи, че всяко твърдение или теория трябва да може да се опровергае емпирично, т.е. чрез опит. Религиите например са нефалсифицируеми, тъй като на практика не можем да опровергаем неналичието на бог.

Под линия оставям всички източници, които съм използвал при писането на този материал, така че имате възможност сами да тълкувате и разисквате емпирично събраните данни в тях.

Оригинална публикация.


  1. Conspiracy theories as part of history: The role of societal crisis situations: https://journals.sagepub.com/doi/full/10.1177/1750698017701615#_i3
  2. Understanding Conspiracy Theories: https://onlinelibrary.wiley.com/doi/epdf/10.1111/pops.12568
  3. Who believes in conspiracies? New research offers a theory: https://www.sciencedaily.com/releases/2018/09/180925075108.htm
  4. Belief in conspiracy theories: The predictive role of schizotypy, Machiavellianism, and primary psychopathy: https://journals.plos.org/plosone/article?id=10.1371/journal.pone.0225964
  5. Predictors of belief in conspiracy theory: The role of individual differences in schizotypal traits, paranormal beliefs, social dominance orientation, right wing authoritarianism and conspiracy mentality: https://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S0191886921000209?via%3Dihub
  6. What happens when people see patterns and “clues” in random real-life events and start creating associations where none exist? A conspiracy theory is born: https://psychcentral.com/blog/conspiracy-theories-why-people-believe
  7. Better the devil you know than a world you don’t? Intolerance of uncertainty and worldview explanations for belief in conspiracy theories: https://www.sciencedirect.com/science/article/abs/pii/S0191886916303221
  8. “I Know Things They Don’t Know!” The Role of Need for Uniqueness in Belief in Conspiracy Theories: https://econtent.hogrefe.com/doi/10.1027/1864-9335/a000306
  9. Connecting the dots: Illusory pattern perception predicts belief in conspiracies and the supernatural: https://onlinelibrary.wiley.com/doi/10.1002/ejsp.2331
  10. What do we know about conspiracy theories? Psychologists’ research offers insight into why people put faith in conspiracy theories such as QAnon: https://www.apa.org/news/apa/2020/conspiracy-theories
  11. A Systematic Review and Meta-Analysis of Psychological Research on Conspiracy Beliefs: Field Characteristics, Measurement Instruments, and Associations With Personality Traits: https://www.frontiersin.org/articles/10.3389/fpsyg.2019.00205/full
Инструмент за вашия дигитален маркетинг и seo оптимизация - BoomSEO