За успеха и обаянието – или какво научихме от биографията на баскетболната звезда Стеф Къри

Снимка (от книгата): Даниел Глъскотър/ Icon Sportswire, 10 май 2016 г.

Какви качества са необходими на човек, за да успее? Мотивация? Дисциплина? Готовност да жертва свободното си време? Можем да изреждаме часове наред, да даваме мнение и да разсъждаваме по темата, а можем и да прочетем някоя и друга книга и да видим дали сме били прави в предположенията си. И тъй като през последните години биографиите сякаш изместиха фокуса си и вече се възприемат като книги за кариерно израстване, пример за успешни бизнес модели и дори еталон за поведение, решихме да прочетем някои от спортните биографии, които излязоха напоследък на български език. Макар тези на Стоичков и на Бербатов да са първото, което ни дойде наум, все пак обърнахме внимание на нещо по-нестандартно, като се спряхме на „Златният Стеф Къри”. Биографията на най-популярния баскетболист от новото поколение в НБА излиза в оригинал през 2017 г., а у нас – в края на 2018-та. Писана е от американския спортен журналист Маркъс Томпсън, който е автор и на биография, посветена на друго звездно име в американския и световен баскетбол – Кевин Дюрант.

Стеф Къри, известен като „Убиецът с бебешко лице”, е най-ярката звезда на „Голдън Стейт Уориърс” и НБА днес, а през последните няколко години фланелката му с номер 30 е най-продаваният баскетболен екип в света. Неговата интересна история, обвързана с професионалния баскетбол от ранните детски години, е внимателно проследена и разказана от Томпсън на страниците на тази различна биографична книга. Освен че научихме как Къри изпъква на терена всеки път, когато топката е в ръцете му, от „Златният Стеф Къри” разбрахме и, че известният баскетболист се отличава с физиката си – по-дребен е от останалите си колеги. Въпреки това той започва всеки нов сезон с превърналия се в запазена марка за него израз: „Искам повече!”. Как това „джудже” е успяло да изгради устойчива психика на победител и да се наложи в света на великани? Как е успял да се утвърди като майстор на тройката и вече години наред покорява нови и нови върхове, пълнейки главите на десетки и стотици хиляди деца с мечти?

Предлагаме ви откъс от „Златният Стеф Къри” на Маркъс Томпсън, предоставен от българските му издатели от „Сиела”. В текста ще изникне още едно важно за успеха качество – обаянието. Преводът от английски език е на Елена Бойчинова, а дизайнът на корицата – на Живко Петров.

Обаянието на Къри

Последните секунди изтичат и феновете в залата на „Торонто“ „Еър Канада Сентър“ са на крака. Тъй като тимът му докосва побе­дата и води с 20 точки, Къри е раздвоен какъв да бъде следващият му ход. Най-приемливо би било да дриблира до края на времето. Но публиката иска от него той да стреля. Все пак действието се развива по време на Мача на звездите за 2016 г. Кевин Дюрант се появява и иска топката. Ако Къри не стреля в края, той е готов да го направи. Но Къри не се отказва.

„Да, това беше малко въображаема битка за тази последна топка, както и за решението да стрелям или не. Мисля, че Кей Ди искаше да го направи, но тогава феновете скочиха и започнаха да ми викат да стрелям. Треньорът Попович искаше един от нас да стреля“, обяснява Стеф.

В крайна сметка Къри се решава. От TNT са насочили камерите си към Коби Браянт, който обяснява, че това е последният му Мач на звездите. Така милиони зрители не успяват да видят как Къри стреля на крачка пред централната линия. Не виждат и как Дреймънд Грийн вдига ръцете си във въздуха, показвайки, че ще има тройка още преди топката да започне спускането си към коша. Не виждат как Дюрант се радва, когато тя изплющява в мрежичката. Не виждат как Къри тича назад с вдигнати по три пръста на всяка ръка, докато гледа към публиката.

До този момент всички мачове на звездите са изпълнени със за­бивки и пасове, без да се гледа партньорът, но този път стрелбата на Къри от далечна дистанция е изпълнението, което си заслужава да се види. Затова има огромен смисъл да сложи край на шоуто с най-добрия си трик. Прекрасен край на един Мач на звездите, в който Къри е го­лямата атракция.

И само фактът, че това е прощалният тур на Коби, го засенчва. Браянт, който играеше своя 20-и сезон в НБА, беше сензацията. Дори след мача Къри е част от контингента от играчи, които искат да изжи­веят последните си мигове с Черната мамба, както е известна звездата на „Лос Анджелис Лейкърс“. В съблекалнята Стеф сваля своя червен потник с номер 30 на Западната конференция и моли Коби да му го подпише. В този момент най-горещото име в световния баскетбол е просто един почитател.

Къри изглежда като обикновен фен и по време на интервюто си след мача, което се случва да даде в същата тренировъчна зала на „То­ронто Раптърс“, в която преди години той и брат му Сет си играят като деца. Облечен е в черно яке на „Ъндър Армър“ върху бял суитшърт с канадското кленово листо на гърдите. Козирката на черната му шапка е перфектно изкривена, все едно се опитва да се прикрие от слънцето по време на бейзболен мач. Единственото, което липсва, е раницата.

Но моментът, който най-добре илюстрира огромното обаяние на Къри, е точно преди разговора му с медиите. В отделеното про­странство зад подиума, където играчите чакат реда си да отговарят на въпросите, един баща се доближава до Къри за снимка с двете си дъщери.

„Момичетата ми те обожават“, казва с гримаса таткото. Къри не­забавно се отзовава на молбата му. Сваля шапката си и поздравява момичетата с голяма усмивка. Тримата се събират и позират за снимка като истински знаменитости. По-нисичката сестра, Джана, която след три месеца ще стане на 10 години, държи баскетболна топка с двете си ръце, докато звездата на „Уориърс“ обгръща дясното й рамо. По-голямата сестра, Наталия, с вдигнатия си до горе цип на пухенката и плетената си шапка е напълно подготвена за минусовите температури извън залата. Тя е достатъчно висока, за да може Къри да я прегърне около рамената с лявата си ръка.

С лъчезарни усмивки момичетата позират, докато баща им на ня­колко крачки разстояние търси най-добрия ъгъл за снимка с телефона си. Той се привежда назад, опитвайки се да хване в кадъра целите тела на своите принцеси с Къри. След като снимката е готова, Къри повеж­да разговор с момичетата и се ръкува с тях, докато баща им се прибли­жава, за да му благодари. Двамата мъже също се ръкуват и прегръщат.

Бащата на момичетата? Коби.

Това е бил неговият Мач на звездите. Отчасти той е причината 2016 г. да се запомни. Приветстван е на всеки ъгъл. Настоящи и бив­ши играчи го поздравяват и хвалят през целия уикенд.

Но неговите дъщери настояват да се срещнат с Къри, а Браянт в желанието си да зарадва обичните си момичета се озовава изненадва­що и за себе си от другата страна на завесата.

NO COMMENTS

LEAVE A REPLY

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.