За свободното от ценности образование и чистото знание – Ейбрахам Маслоу

0
57

Наскоро на книжния пазар у нас се появи любопитното издание „Религии, ценности и върхови преживявания” (ИК „Хермес”), което съдържа няколко интересни лекции от бащата на Пирамидата на потребностите Ейбрахам Маслоу. Известният американски психолог, роден в началото на миналия век, е и  един от създателите на трансперсоналната психология, заедно с чешкия психолог и психиатър Станислав Гроф.

И до днес трудовете на Маслоу са от огромно значение за правилното разбиране и функциониране на маркетинга, затова ви предлагаме откъс от негово есе, посветено на образованието и публикувано в „Религии, ценности и върхови преживявания”:

 

Свободно от ценности образование?

 

Тази склонност към дихотомизиране – превръщането на организираната религия в пазител на всички ценности, противопоставянето на знанието и религията, опитите за освобождаване на науката от ценностите – внесе смут и в сферата на образованието. Най-снизходителният начин, по който можем да опишем тази ситуация, е, че има неяснота и противоречия по отношение на дългосрочните цели на американското образование. Но към мнозина педагози трябва да сме по-сурови и да отбележим, че те като че ли са загърбили изцяло дългосрочните цели или най-малкото непрестанно се опитват да го направят. Тяхното желание сякаш е образованието да бъде чисто технологично обучение за придобиване на умения, почти незасягащо ценностите или съвсем аморално (в смисъл, че би било полезно както за добронамерени, така и за злонамерени цели, а също и в смисъл, че не би обогатявало личността).

Има и много педагози, които сякаш не са съгласни с този технологичен акцент и наблягат върху придобиването на чисто знание, понеже смятат, че то е сърцевината на чисто либералното образование и противоположност на технологичното обучение. Но на мен ми се струва, че доста от тези педагози също нямат ясна позиция по отношение на ценностите и това няма да се промени, докато не си изяснят каква стойност има придобиването на чисто знание. Твърде често, според мен, на чистото знание се придава функционална автономност, ценност per se, както е било преди време с латинския и гръцкия език в образованието на младите господа и френския език и бродерията в образованието на младите дами. Защо е било така? Било е така, защото е било така, също както някои известни личности са известни с това, че са известни. Тези изисквания може да са имали своето функционално основание в далечното минало, когато са били формирани, но тези основания отдавна са отживели. Това е пример за „функционална анатомия“ в смисъла, който Олпорт влага в това понятие: знанието е станало независимо от своите източник, мотивация и функции. То е вече привично и поради това – самоутвърждаващо се. Устоява във времето, въпреки че е нефункционално или даже антифункционално, въпреки че фрустрира (а не удовлетворява) потребностите, които са го породили.

Вероятно бих могъл да доизясня схващането си, ако подходя към въпроса от обратната страна, от гледна точка на крайните цели на образованието. Според новата трета психология, дългосрочната цел на образованието – както и на психотерапията, семейния живот, работата, обществото и самия живот – е да се помогне на човека да израсне и реализира пълния си потенциал, да достигне най-високия си ръст, във възможно най-висша степен да се самоосъществи и самоактуализира. Накратко, образованието трябва да му помогне да постигне най-доброто, на което е способен, да превърне в реалност онова, което съществува като потенциал дълбоко в него. Това, което наричаме здраво израстване, е растеж към тази крайна цел. И ако приемем, че това е посоката на вектора, който представлява образованието – посока, определяна от целта, която придава стойност, смисъл и основание на образованието, – изведнъж се сдобиваме и с пробен камък, посредством който да разграничаваме добрите средства от лошите средства, функционалните способи от нефункционалните способи, доброто обучение от лошото обучение, добрите курсове от лошите курсове, добрите програми от лошите програми. Следствията от това са хиляди.

Това ново прозрение относно най-висшите човешки цели и ценности важи за всеки човек. Нещо повече, важи от мига на раждането до мига на смъртта, даже (буквално) преди раждането и след смъртта. Ето защо, ако образованието в една демокрация по необходимост се разглежда като помощ за всеки човек (не само за даден елит) в неговото израстване, може да се каже, че по същество образованието е всеобщо, повсеместно, доживотно дело. Това предполага развитие на всички човешки способности, не само на когнитивните. Предполага образование както за интелигентните, така и за слабоумните, както за възрастните, така и за децата. Предполага също, че образованието определено няма да се ограничава до класната стая.

NO COMMENTS

LEAVE A REPLY

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.