Лято е и няма по-подходящо време да тръгнем на път из необятната шир на яките кътчета из милата ни родина. Затова в разгара на отпускарския сезон реших да си поприказвам с една от любимите ми пътешественички – Ели Иванова от Друми в думи. Ели е от оня тип хора, които са винаги усмихнати и готови за приключения. Хора, с които разговорът по всяко време е удоволствие, защото имат купища интересни истории за разказване и дават полезни съвети къде да (не) ходим, защото вече са били там и буквално са опознали терена.
Освен пътешественика от първо лице във всички над 400 забавни и полезни текстове в Друми в думи, Ели Иванова е автор и на някои от най-четените пътеводители за България: „52 екопътеки за всеки“, „Седем дни в Родопите“, „52 по-малко познати пътеки за всеки“. Наскоро неуморната пътешественичка издаде и първата си книга в съавторство – прекрасния наръчник „Най-красивите кътчета по Черноморието“, в който трите с колегите й от Асоциацията на собствениците на туристически онлайн медии в България Росица Димитрова и Надежда Серафимова ни повеждат на красиви разходки от Дуранкулак до Резово.
Безспорно фактът, че Ели Иванова е победител в конкурса „Чети и пътувай“ (в категория „Най-интересни туристически издания“) за 2020-та не е случаен, а от разговора ни в следващите редове ще се убедите и сами, че страстта й за пътешествия е водеща за нея през целия й живот!
Емилия Николова: Откъде ти хрумна идеята за Друми в думи?
Ели Иванова: Първоначално блогът беше съвсем личен – пишех по разни теми от ежедневието, от всичко по малко. В един момент посетих Вазовата екопътека и водопад Скакля в Искърското дефиле. Бях много впечатлена от височината на водопада и от това да гледам дефилето отвисоко. Още същата вечер седнах зад компютъра и написах статия за пътеката – получи се истински пътеводител. Тогава осъзнах, че това е силната ми тема, че ми е интересно да пиша за пътешествия и реших да дам туристически фокус на блога. Между другото, и до днес това е една от най-четените статии. Това се случи преди повече от осем години, а блогът носеше моето име. След близо две години развитие той натрупа многохилядна аудитория и реших, че трябва да му сменя името – да не е моето, а да е свързано с нещата, за които пиша. Така се появи Друми в думи.
Е.Н.: Как се реши да започнеш да пишеш книги?
Е.И.: С течение на времето текстовете и снимките в блога набъбваха, получавах и доста съвети от читатели, че трябва да събера цялото това съдържание в книга или в няколко. Така започнах да проучвам как мога да издам книга – по интернет може да се намери полезна информация в тази насока. Знаех, че имам много какво да кажа, обаче някак не ми достигаше увереност. Но явно беше дошъл точният момент за това, защото без изобщо да очаквам и без да познавам никого от издателския бранш получих покана от редактора Митко Николов да напиша книга за екопътеките в България, която да бъде издадена от ИК „Сиела“. Захванах се за работа с голям ентусиазъм, защото мечтата ми за книга беше на път да се осъществи. При това, тематиката ми беше присърце, не само защото съм обходила доста пътеки, но и защото съм такъв тип турист – интересно ми е да видя любопитно място, още повече ми харесва да съчетая това с разходка на чист въздух. Така се роди първият ми пътеводител „52 екопътеки за всеки“.
Е.Н.: След 3 самостоятелни книжни пътеводители, посветени на разходките из планини, гори и исторически забележителности, те виждаме и като част от авторски колектив в книга, посветена на Българското Черноморие. Какво те подтикна да се включиш в този съвместен проект с Надежда Серафимова и Росица Димитрова?
Е.И.: Основното беше любовта и на трите ни към родното Черноморие. Аз винаги прекарвам лятната си отпуска на нашето море, а Наде и Роси живеят във Варна. И трите имахме доста статии за морето. Събрахме се в екип, за да направим възможно най-изчерпателен пътеводител, включващ интересните кътчета от Дуранкулак до Резово. Писахме, събирахме фотографии, споделяхме идеи, допълвахме се. В крайна сметка успяхме да изпълним първоначалната идея и резултатът излезе чудесен.
Е.Н.: Кое е твоето любимо място, за което можем да прочетем в „Най-красивите кътчета по Черноморието“?
Е.И.: Имам много любими места по морето, на които с радост се връщам, но първенството държи нос Калиакра. Посещавала съм го няколко пъти, на два пъти съм го обикаляла с каяк и все ми е било интересно – морските гледки, останките от крепостта, легендите.
Е.Н.: Друг мистичен регион у нас е вдъхновение за втората ти книга: „Седем дни в Родопите“. Безспорно Родопите са специално място, което всеки усеща по различен начин. Какво впечатли теб най-силно там през тези седем дни?
Е.И.: Родопите са отражение на почти всички периоди от историята на днешните български земи: от праисторически времена през Античност и Средновековие, та чак до наши дни. Хората там са изключително гостоприемни. За седем дни успяхме да обходим Родопите по цялото им протежение – от най-източната част до най-западната, по главните пътища от Ивайловград до Гоце Делчев. Това пътешествие се състоя през лятото на 2019 г., а книгата излезе през лятото на 2020 г., малко след първия и най-жесток ковид локдаун. Струваше ми се важно да покажа, че не е нужно да ходим в далечни земи, за да се почувстваме пътешественици, а можем да си направим вълнуващо пътешествие и тук в България.
От седемдневното родопско пътешествие най-силно ме впечатлиха две малко познати скални светилища, свързани с траките. Първото от тях е Харман кая, недалеч от Момчилград, а второто – кромлехът до с. Долни Главанак. Светилището Харман кая е изградено на невисоко скално плато около малка пещера, чийто вход има формата на утроба. Централна част заемат две изсечени в скалите площадки – хармани, определени от специалистите като места за наблюдения на слънцето.
Кромлехът до Долни Главанак е мегалитно съоръжение с култово предназначение и представлява ансамбъл от вертикални каменни блокове, подредени в кръг с диаметър около 10 метра. Към момента са останали 9 вертикални камъка, а други три са полегнали във вътрешността на кръга. Най-известният кромлех в света е английският Стоунхендж.
Е.Н.: Идва есента – най-цветният и топъл откъм багри сезон у нас. Кои екопътеки са най-живописни за разходка преди да падне първият сняг?
Е.И.: Веднага се сещам за извора на река Арда, Каньона на водопадите и Смолянския водопад, които посетихме през един цветен и слънчев октомври. През един друг октомври, отново цветен, но и дъждовен, се разходихме до крепост Кокалянски урвич. Сещам се и за една интересна случка в Каньона на водопадите. Съпругът ми, с когото главно обикалям и който е основен фотограф на блога, беше подпрял току-що купения статив за фотоапарат на перилата на моста над водопад Орфей. Аз пък взех, че минах по моста точно в този момент и от вибрациите стативът полетя във водите на водопада. Спря се там някъде в горната му част. С леко екстремно спускане и катерене си го върнахме, ама беше запомнящо се. (смее се)
Е, сега ми е смешно, тогава определено не беше.
Горещо препоръчвам маршрутите в Трънските планини. Те не са много посещавани, но върховете им като цяло са обзорни и не много трудни за изкачване. По време на златната есен панорамните гледки там са не само надалеч, но и доста пъстри.
Е.Н.: Ти си един от основателите на Асоциацията на собствениците на туристически онлайн медии в България (ACTOM). Разкажи ни повече за нея.
Е.И.: Две основни идеи ни подтикнаха да задвижим асоциацията. От една страна беше желанието ни да популяризираме красиви кътчета от България и да покажем на българи и чужденци с интересни текстове и красиви снимки, че страната ни е привлекателна туристическа дестинация с много и разнообразни места за посещение. Другата идея беше чисто практическа – да споделяме опит и да си помагаме. Създадохме асоциацията преди шест години. В началото бяхме шестима души. Сега сме трийсет и седем. Една от най-успешните ни инициативи беше нашата пътуваща изложба „Пътешествие из България“. В двете ѝ издания представихме по 25 красиви фотографии с места от България, дело на наши членове травъл блогъри. Изложбата беше представена в няколко града на интересни локации.
Също така периодично си партнираме с Министерството на туризма, общини и бизнеси в сферата на туризма с цел популяризиране на различни обекти, дейности и дестинации в България.
Е.Н.: След четири книги и един от най-четените сайтове за туризъм в България какво да очакваме от неуморната любителка на пътешествията Ели Иванова?
Преди всичко, любопитно ми е да посещавам разнообразни места и да пиша за тях. Имам дълъг списък с все още непосетени забележителности. Някои от тях са светилището в с. Мечкул, връх Копрен и Копренските водопади, няколко старопланински крепости. Към този момент не работя върху нов книжен проект, трябва да мине малко време, да си събера мислите и да натрупам впечатления.
Все пак има и малко ново допълнение към блога. Аз обичам да уча и пробвам различни неща и отскоро започнах да развивам ютюб канал и да правя кратки филмчета, свързани с посещенията ми на интересни места. И преди съм щракала видео кадри, но сега се опитвам да разказвам кратки видео истории, което към този момент се оказва истинско предизвикателство за мен.
Повече за You Tube канала на Ели Иванова можете да видите тук. А ако още се чудите накъде да хванете този уикенд, изтичайте до най-близката книжарница за книгите й или отворете Друми в думи – със сигурност ще откриете безброй идеи за пътешествия в България през всеки сезон.
