За страстта към пътуването във всичките й форми и (не)познатите кътчета в България – интервю с Ели Иванова от Друми в думи

5/5

Лято е и няма по-подходящо време да тръгнем на път из необятната шир на яките кътчета из милата ни родина. Затова в разгара на отпускарския сезон реших да си поприказвам с една от любимите ми пътешественички – Ели Иванова от Друми в думи. Ели е от оня тип хора, които са винаги усмихнати и готови за приключения. Хора, с които разговорът по всяко време е удоволствие, защото имат купища интересни истории за разказване и дават полезни съвети къде да (не) ходим, защото вече са били там и буквално са опознали терена.

В залива Кастрич; снимка: личен архив

Освен пътешественика от първо лице във всички над 400 забавни и полезни текстове в Друми в думи, Ели Иванова е автор и на някои от най-четените пътеводители за България: „52 екопътеки за всеки“, „Седем дни в Родопите“, „52 по-малко познати пътеки за всеки“. Наскоро неуморната пътешественичка издаде и първата си книга в съавторство – прекрасния наръчник „Най-красивите кътчета по Черноморието“, в който трите с колегите й от Асоциацията на собствениците на туристически онлайн медии в България Росица Димитрова и Надежда Серафимова ни повеждат на красиви разходки от Дуранкулак до Резово.

Безспорно фактът, че Ели Иванова е победител в конкурса „Чети и пътувай“ (в категория „Най-интересни туристически издания“) за 2020-та не е случаен, а от разговора ни в следващите редове ще се убедите и сами, че страстта й за пътешествия е водеща за нея през целия й живот!

С каяк край Калиакра; снимка: личен архив

Емилия Николова: Откъде ти хрумна идеята за Друми в думи?

Ели Иванова: Първоначално блогът беше съвсем личен – пишех по разни теми от ежедневието, от всичко по малко. В един момент посетих Вазовата екопътека и водопад Скакля в Искърското дефиле. Бях много впечатлена от височината на водопада и от това да гледам дефилето отвисоко. Още същата вечер седнах зад компютъра и написах статия за пътеката – получи се истински пътеводител. Тогава осъзнах, че това е силната ми тема, че ми е интересно да пиша за пътешествия и реших да дам туристически фокус на блога. Между другото, и до днес това е една от най-четените статии. Това се случи преди повече от осем години, а блогът носеше моето име. След близо две години развитие той натрупа многохилядна аудитория и реших, че трябва да му сменя името – да не е моето, а да е свързано с нещата, за които пиша. Така се появи Друми в думи.

Каньон Горло в Родопите; снимка: личен архив

Е.Н.: Как се реши да започнеш да пишеш книги?

Е.И.: С течение на времето текстовете и снимките в блога набъбваха, получавах и доста съвети от читатели, че трябва да събера цялото това съдържание в книга или в няколко. Така започнах да проучвам как мога да издам книга – по интернет може да се намери полезна информация в тази насока. Знаех, че имам много какво да кажа, обаче някак не ми достигаше увереност. Но явно беше дошъл точният момент за това, защото без изобщо да очаквам и без да познавам никого от издателския бранш получих покана от редактора Митко Николов да напиша книга за екопътеките в България, която да бъде издадена от ИК „Сиела“. Захванах се за работа с голям ентусиазъм, защото мечтата ми за книга беше на път да се осъществи. При това, тематиката ми беше присърце, не само защото съм обходила доста пътеки, но и защото съм такъв тип турист – интересно ми е да видя любопитно място, още повече ми харесва да съчетая това с разходка на чист въздух. Така се роди първият ми пътеводител „52 екопътеки за всеки“.

снимка: личен архив

Е.Н.: След 3 самостоятелни книжни пътеводители, посветени на разходките из планини, гори и исторически забележителности, те виждаме и като част от авторски колектив в книга, посветена на Българското Черноморие. Какво те подтикна да се включиш в този съвместен проект с Надежда Серафимова и Росица Димитрова?

Е.И.: Основното беше любовта и на трите ни към родното Черноморие. Аз винаги прекарвам лятната си отпуска на нашето море, а Наде и Роси живеят във Варна. И трите имахме доста статии за морето. Събрахме се в екип, за да направим възможно най-изчерпателен пътеводител, включващ интересните кътчета от Дуранкулак до Резово. Писахме, събирахме фотографии, споделяхме идеи, допълвахме се. В крайна сметка успяхме да изпълним първоначалната идея и резултатът излезе чудесен.

На остров Света Анастасия; снимка: личен архив

Е.Н.: Кое е твоето любимо място, за което можем да прочетем в „Най-красивите кътчета по Черноморието“?

Е.И.: Имам много любими места по морето, на които с радост се връщам, но първенството държи нос Калиакра. Посещавала съм го няколко пъти, на два пъти съм го обикаляла с каяк и все ми е било интересно – морските гледки, останките от крепостта, легендите.

снимка: Емилия С. Николова

Е.Н.: Друг мистичен регион у нас е вдъхновение за втората ти книга: „Седем дни в Родопите“. Безспорно Родопите са специално място, което всеки усеща по различен начин. Какво впечатли теб най-силно там през тези седем дни?

Е.И.: Родопите са отражение на почти всички периоди от историята на днешните български земи: от праисторически времена през Античност и Средновековие, та чак до наши дни. Хората там са изключително гостоприемни. За седем дни успяхме да обходим Родопите по цялото им протежение – от най-източната част до най-западната, по главните пътища от Ивайловград до Гоце Делчев. Това пътешествие се състоя през лятото на 2019 г., а книгата излезе през лятото на 2020 г., малко след първия и най-жесток ковид локдаун. Струваше ми се важно да покажа, че не е нужно да ходим в далечни земи, за да се почувстваме пътешественици, а можем да си направим вълнуващо пътешествие и тук в България.

На Харман кая; снимка: личен архив

От седемдневното родопско пътешествие най-силно ме впечатлиха две малко познати скални светилища, свързани с траките. Първото от тях е Харман кая, недалеч от Момчилград, а второто – кромлехът до с. Долни Главанак. Светилището Харман кая е изградено на невисоко скално плато около малка пещера, чийто вход има формата на утроба. Централна част заемат две изсечени в скалите площадки – хармани, определени от специалистите като места за наблюдения на слънцето.

Кромлехът до Долни Главанак е мегалитно съоръжение с култово предназначение и представлява ансамбъл от вертикални каменни блокове, подредени в кръг с диаметър около 10 метра. Към момента са останали 9 вертикални камъка, а други три са полегнали във вътрешността на кръга. Най-известният кромлех в света е английският Стоунхендж.

снимка: личен архив

Е.Н.: Идва есента – най-цветният и топъл откъм багри сезон у нас. Кои екопътеки са най-живописни за разходка преди да падне първият сняг?

Е.И.: Веднага се сещам за извора на река Арда, Каньона на водопадите и Смолянския водопад, които посетихме през един цветен и слънчев октомври. През един друг октомври, отново цветен, но и дъждовен, се разходихме до крепост Кокалянски урвич. Сещам се и за една интересна случка в Каньона на водопадите. Съпругът ми, с когото главно обикалям и който е основен фотограф на блога, беше подпрял току-що купения статив за фотоапарат на перилата на моста над водопад Орфей. Аз пък взех, че минах по моста точно в този момент и от вибрациите стативът полетя във водите на водопада. Спря се там някъде в горната му част. С леко екстремно спускане и катерене си го върнахме, ама беше запомнящо се. (смее се)

Е, сега ми е смешно, тогава определено не беше.

Извор на р. Арда; снимка: личен архив

Горещо препоръчвам маршрутите в Трънските планини. Те не са много посещавани, но върховете им като цяло са обзорни и не много трудни за изкачване. По време на златната есен панорамните гледки там са не само надалеч, но и доста пъстри.

Е.Н.: Ти си един от основателите на Асоциацията на собствениците на туристически онлайн медии в България (ACTOM). Разкажи ни повече за нея.

Е.И.: Две основни идеи ни подтикнаха да задвижим асоциацията. От една страна беше желанието ни да популяризираме красиви кътчета от България и да покажем на българи и чужденци с интересни текстове и красиви снимки, че страната ни е привлекателна туристическа дестинация с много и разнообразни места за посещение. Другата идея беше чисто практическа – да споделяме опит и да си помагаме. Създадохме асоциацията преди шест години. В началото бяхме шестима души. Сега сме трийсет и седем. Една от най-успешните ни инициативи беше нашата пътуваща изложба „Пътешествие из България“. В двете ѝ издания представихме по 25 красиви фотографии с места от България, дело на наши членове травъл блогъри. Изложбата беше представена в няколко града на интересни локации.

Водопад Орфей; снимка: личен архив

Също така периодично си партнираме с Министерството на туризма, общини и бизнеси в сферата на туризма с цел популяризиране на различни обекти, дейности и дестинации в България.

Е.Н.: След четири книги и един от най-четените сайтове за туризъм в България какво да очакваме от неуморната любителка на пътешествията Ели Иванова?

Преди всичко, любопитно ми е да посещавам разнообразни места и да пиша за тях. Имам дълъг списък с все още непосетени забележителности. Някои от тях са светилището в с. Мечкул, връх Копрен и Копренските водопади, няколко старопланински крепости. Към този момент не работя върху нов книжен проект, трябва да мине малко  време, да си събера мислите и да натрупам впечатления.

Все пак има и малко ново допълнение към блога. Аз обичам да уча и пробвам различни неща и отскоро започнах да развивам ютюб канал и да правя кратки филмчета, свързани с посещенията ми на интересни места. И преди съм щракала видео кадри, но сега се опитвам да разказвам кратки видео истории, което към този момент се оказва истинско предизвикателство за мен.

снимка: личен архив

Повече за You Tube канала на Ели Иванова можете да видите тук. А ако още се чудите накъде да хванете този уикенд, изтичайте до най-близката книжарница за книгите й или отворете Друми в думи – със сигурност ще откриете безброй идеи за пътешествия в България през всеки сезон.

снимка: Емилия С. Николова
Facebook
Twitter
LinkedIn
Pinterest
WhatsApp