За началото на модерното книгоиздаване у нас

На 23 април отбелязваме Световния ден на книгата и авторското право. Честитим празника на всички любители на книгата с историята на модерното българско книгоиздаване, разказана от журналиста Григор Николов в книгата „Писатели и други български омайници” (ИК „Сиела”):

Веднага след 1878 г. родолю­бивите българи нарекли издател­ската дейност на Христо Г. Данов „министерство на народното про­свещение“. Марин Дринов, като завеждащ отдела за просвещение и духовни дела при Временното руско управление на България, решил и де факто да даде на Христо Данов титлата, с която народът го дарил. Той му предложил да оглави имен­но новосъздаденото министерство с точно това име. Идеалист, та чак до наивност, книгоиздателят отказал с думите: „Всеки може да стане ми­нистър, но не всеки може да издава книги“.

Дринов не отстъпил и след отказа наредил на Христо Данов да премести своята печатница в София. Двамата ги свързвало дългого­дишно приятелство, а издателят печатал книгите на Марин Дринов. За местенето на печатницата пак отказал. Тогава министърът му рекъл: „Господин Данов, ще ви изпратя петима–шестима казаци, та след едно „арш-марш“ за една нощ ще се намерите и вие, и печатницата ви в Со­фия, без да се усетите“. Данов все пак успял да убеди стария си при­ятел, че на София като столица ѝ прилича една по-добра печатница, нова и модерна. За да е по-убедителен, сам се нагърбил с уреждането и набавянето на машините.

Този пример се оказал доста привлекателен и след 1878 г. мно­зина българи разбират, че книгата, освен духовно благо, може да е източник и на добри печалби. Интересното е, че тези, които в ония години са определяни за най-големите софийски книжари, са родени в провинцията. Първият от тях е Иван Игнатов от Пазарджик. На всич­ко отгоре баща му бил кръчмар, малкият Иван разливал и разнасял пи­тиета и кебапчета, та затова завършил само третокласното училище в града, по днешному – седми клас. Кръчмарството не му било по сърце, но пък и не знаел какво да захване, след като учил малко. Около 18-ата си година започнал да посещава протестантска църква и там пасторът му казал да опита с книжарство. И Иван тръгнал, подобно на Христо Данов, от град на град, от село на село да продава издавани от други книги.

Почти едновременно с него започнал книжарската и книгоизда­телската си дейност и Тодор Чипев. Той пък е роден в будната Коприв­щица през 1867-а, пет години след Игнатов. Отишъл в Пловдив през 1889 г., където учил словослагателство, набирал вестник „Напредък“, който издавал брат му, и след това пътувал из България да го разпро­странява и да събира абонати. Наред с това продавал и за първи път издадените в България „Скитникът евреин“ на Йожен Сю, преведен от Д. Бръзицов, и Толстоевия епос „Война и мир“, преведен от съграж­данина на Чипев Михаил Маджаров. И двете книги тогава излизали като брошури с продължение. Не ще да е била много печеливша тази работа, защото вестникът на брат му фалирал, а Чипев се преместил като словослагател в една софийска печатница през 1891 г. След ра­ботния ден продължил да продава вестници и брошури. Негов колега словослагател му подсказал, че вместо да броди из софийските улици с тежки чанти на рамо, е по-добре да си намери постоянно място и читателите сами да ходят при него. И Чипев взел под наем павилиона в Градската градина и преместил търговията там. Това е първата будка за продаване на преса в България. В първите години на демокрация­та, спазвайки историческата традиция, близо до това място павилион за българска и чужда преса откри и фирмата „Братя Василеви“. На­времето този ход се оказал финансово доста успешен и скоро Чипев наел магазин на ъгъла на улиците „Дондуков“ и „Мария Луиза“. През 1910 г. разширява книжарницата си с ново помещение, в което на­станява отдела за художествена литература и канцелария на книгоиз­дателството.

Той е първият ни книгоиздател, който популяризира и продава книгите на български писатели. Коя ли може да е първата от тях, ако не на Иван Вазов? През 1891 г. той издава „Повести и разкази“ на Патриарха на българската литература. Поради големия успех продължава с втори том. Почти по същото време печата и разпространява три от томовете на „Сборник за народни умотворения, наука и книж­нина“, в които редакторите са вложили и „Под игото“. Чипев се радва на неочаквани печалби и разбира, че те са заради романа. Предприем­чивият издател предлага на Иван Вазов да издаде като самостоятелна книга „Под игото“ и третия том на „Повести и разкази“. Писателят сам написва договора и двамата го подписват на 11 април 1894 г. След това Чипев брои 2500 сребърни лева за романа, който ще издаде в не повече от 3000 бройки, и 1500 сребърни лева за повестите и раз­казите в същия тираж. За това дело синът на Тодор Чипев, Филип, си спомня, че щом майка му видяла договора с огромните за онова време суми, едва не припаднала. Коричната цена обаче е 5 лв., а илюстра­циите в него са на едни от най-известните художници в България в онова време – Антон Митов, Иван Мърквичка, Йозеф Обербауер и др. В действителност продажбите били толкова силни, че и съпругата ходела в книжарницата да помага. Чипев издава „Под игото“ в четири тиража, като за всеки след първия предварително се задължавал да плаща на писателя половината от уговорения хонорар. Вазов получил общо 7000 лв., което за онова време си било цяло състояние. През 1896 г. Чипев издава и романа му „Нова земя“, но той не достигнал същия успех. Пак през същата година Чипев издава и 80-страничната „Из съчиненията на Лев Толстой“ с цена 60 стотинки.

В първите години на ХХ в. и след Първата световна война около издателството на Чипев се групират почти всички български писате­ли начело с Елин Пелин и Йордан Йовков, Пейо Яворов, Стоян Ми­хайловски, Георги Райчев, Антон Страшимиров, Тодор Влайков, ли­тературният критик Боян Пенев, драматургът Ст. Л. Костов, Стилиян Чилингиров, Багряна, Дора Габе, а по-късно и Никола Фурнаджиев, Ангел Каралийчев, Христо Ясенов, Димитър Пантелеев, Ламар, Мла­ден Исаев, Фани Попова-Мутафова и др.

В семейната фирма вече работят и неговите синове Филип, Раш­ко, Никола, Лука, Кунчо, Андон, Петко и Минко, което е уникално за България – осем синове да са в семейна фирма и нито един от тях да не работи друга работа. (Тодор Чипев има 11 синове и дъщеря – б. а.)

Тръгнал от литуратурата, Тодор Чипев непрекъснато развива изда­телската си дейност. Той поставя началото и на издаването на речници, като първите са френско-български и руско-български, както и „смя­танки“, както ги нарича, и читанки за отделенията, че дори и книжки със заглавия „Закон Божи“, тъй като по онова време в училищата се е изучавало и вероучение. Негова е заслугата за едни от първите книжки и списания за деца, а „Картина и приказка“ е едно от най-дълго издаваните у нас. Негов редактор е Николай Райнов, баща на писателя Богомил Райнов. Още в началото на миналия век пък започва да из­дава пътеводни карти на София, готварски книги, сметала и плочи за първо отделение, пергаментни листове и чертожни тестета. През 40-те години заслуга на издателството на Чипев е и първото библиографско списание у нас „Българска книга“, редактирано от писателя Тодор Боров. Тодор Чипев е новатор и по отношение на въвеждането на поръ­чки по каталог. Той отпечатва и първите книги с научна фантастика в България. Печата и театрални програми, поздравителни картички, етикети.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.