За Манчестър Юнайтед и Ювентус – откъс от книгата „Манчестър Юнайтед. Историята на един велик футболен клуб в десет мача”

Днес в 22:00 часа два европейски гранда във футбола ще премерят сили на легендарния стадион в Торино – Ювентус Арена, по-известен като „Стадио деле Алпи“. Английският Манчестър Юнайтед гостува на италианския шампион в груповата фаза на Шампионската лига, а по този повод се връщаме към един легендарен сблъсък между двата тима, състоял се на същото място през 1999 г., и описан в книгата „Манчестър Юнайтед. Историята на един велик футболен клуб в десет мача”.

Припомняме, че изданието е предстоящо и ще бъде представено официално тази събота, 10 ноември, по време на гостуването на легендата на „Червените дяволи” Лий Мартин на националния събор на фен клуба на Манчестър Юнайтед в България във Велико Търново!

Откъс от „Манчестър Юнайтед. Историята на един велик футболен клуб в десет мача”. Джонатан Уилсън

Полуфинал на Шампионската лига, втори мач, „Стадио деле Алпи“, Торино, 21 април 1999 г.

Когато последният съдийски сигнал прозвучал на „Деле Алпи“, феновете на Ювентус се изправили на крака и ръкопляскали. Осъзна­вали, че са станали свидетели на наистина страхотно представление, а вероятно и на нещо повече. Ерата на италианското превъзходство в европейските клубни турнири вероятно била към края си, а с това се променяло и самото естество на играта. Италианският футбол вече не бил толкова негативен въпреки широко разпространените стереотипи, не бил толкова предпазлив, колкото в разцвета на ерата на „катена­чо“ през шейсетте и началото на седемдесетте години на миналия век, но си оставал игра основно на тактика. В този ред на мисли Юнайтед бил по-близо до по-грубите, по-ранни времена, играта му се основава­ла на талант и несломима вяра в способностите му. „В онзи състав се възхищавах и ценях най-вече отборния дух“ – казва Алекс Фъргюсън. Когато тимът направил обрат от 0:2 за първата си победа на италиан­ска земя и се класирал за първия си финал за Купата на европейските шампиони от трийсет и една години, изглеждало, че Юнайтед започвал да играе истински чак след като изостанел в резултата.

Това вероятно се губи в цялата история, тъй като сезон 1998–1999 г. бил наистина невероятен. Спечелването на титлата през 1993 г. изпъ­лнило едната цел, но десетилетието отивало към края си, Юнайтед се утвърдил като водещия клуб в страната, а това поставило нова задача. За да можел Алекс Фъргюсън да бъде наистина сравняван с Мат Бъзби и да влезе в пантеона на великите мениджъри, той трябвало да спечели Шампионската лига. Това обаче се оказало стресиращо трудно.

По онова време този трофей все още бил мечта. В наши дни е нещо като предаване на жезъла – суперклубовете си го предават, докато ня­кой не каже „стоп“. Но за Юнайтед на Фъргюсън Шампионската лига бил награда, за която трябвало да се борят шест години, през които претърпели нещастни и съкрушителни загуби.

Когато най-после Юнайтед вдигнал купата на най-добрите отбо­ри на Стария континент, го направил по най-невероятния начин. През 1983–1984 г. Абърдийн спечелил дубъл в Шотландия, но отстъпил пред Порто в полуфинал на турнира за Купата на носителите на купи. Фъргюсън и преди бил на крачка от требъл, но се съмнявал дали това въобще е възможно. Но 1998–1999 г. бил сезонът на сезоните, почти невероятна история на преодолени спънки, която се повтаряла отново и отново, и отново. Случилото се в Торино било шедьовър, невероятен обрат, коренящ се не просто в страхотния дух, но и в представянето на отбора. Според Фъргюсън нито един друг отбор под негово ръковод­ство не бил изнасял такъв мач.

Остават броени часове, за да видим кой ще победи в двубоя тази вечер!

NO COMMENTS

LEAVE A REPLY

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.