За кралиците бунтарки, дълга и любовта

Очакваният с нетърпение у нас дебютен роман на обещаващата американска авторка в YA фентъзи жанра Ребека Рос е тук! В „Бунтът на кралицата“ (ИК „Сиела“) мрачни тайни, завърнали се неочаквано от миналото, изправят красивата Бриена пред непосилната дилема да остане вярна на дълга или на любовта, да избере между семейството и самата себе си…

С излизането си на американския пазар „Бунтът на кралицата“ от американската авторка Ребека Рос предизвика възторжена реакция по цял свят сред читателите на YA (young adult) фентъзи, превръщайки книгата в едно от най-обсъжданите заглавия на миналата година. Още обявяването на новината, че романът предстои да излезе на български език, породи истински фурор сред многобройните фенове на жанра в България, очакващи нетърпеливо изданието. От днес „Бунтът на кралицата“ вече е по книжарниците!

Провинция Анжелик, кралство Валения, 1566 г. Известният приют Магналия Хаус е от онези учебни заведения, където само заможни и талантливи момичета биват подготвяни за живота, обучавани да овладяват наклонностите си към някое от петте изкуства – музика, драма, изкуство, духовитост и наука. Приета в Магналия по милост, Бриена далеч не е от заможно семейство и нито едно от петте изкуства не ѝ се удава по рождение.

Когато лятното слънцестоене на седемнайсетата ѝ година наближава, тя желае само едно нещо – на тържествената церемония по завършването си да се представи добре и да бъде избрана от покровител. Въпреки цялата ѝ подготовка обаче най-големият ѝ страх се сбъдва – на слънцестоенето всичко се обърква и тя е оставена без патронаж.

Внезапно няколко месеца по-късно посрамен северен лорд ѝ предлага своето покровителство. Макар и подозрителна към намеренията му, Бриена няма друг избор освен да приеме. Но лордът има собствени причини да я потърси – там, където се стаяват тъмно минало и едно дългогодишно отмъщение, се надига опасен план за покушение срещу краля на Севера. За възвръщането на законната кралица на северния трон. План, в който са замесени хора, по-близки до Бриена, отколкото тя някога е предполагала.

Докато война се задава на хоризонта, Бриена трябва да избере на кого да остане вярна – на кръвта или на себе си? На дълга или на любовта? Защото една кралица трябва да се надигне от сенките и да извоюва короната си. Но коя ще бъде тази кралица?

Бунтът на кралицата“ е първата част от дуалогията на младата американска авторка Ребека Рос, която скорострелно набира популярност в жанра YA фентъзи. Българското издание на втората част от поредицата предстои, за да сложи край на историята на Бриена – история на мъст и смелост, на кръвен дълг, страст и една изпепеляваща любов.

Преводът от английски език на „Бунтът на кралицата“ е на Деница Райкова. Корицата е на Фиделия Косева.

Откъс от „Бунтът на кралицата”, Ребека Рос

– Лейди?

Вдигнах поглед, стресната от мъжа, който ме наблюдаваше. Стоеше само на две педи от мен, облегнат на ствола на черна бреза. Беше на средна възраст, с дълга до раменете тъмна коса; лицето му беше набръчкано, обрулено от вятъра и загоряло от слънцето, дрехите му – опърпани и мърляви, но очите му бяха като два разпалени въглена. Проблеснаха при вида ми.

Спрях на място, несигурна как да постъпя, той се отблъсна от дървото и пристъпи по-близо; сянката хвърли пъстри петна по раменете и лицето му. Кротко протегна ръка; мръсните му пръсти трепереха.

– Лейди, какво е името на мъжа, с когото живеете?

Отстъпих една крачка назад и глезенът ми цопна в дълбок водовъртеж на реката. Непознатият говореше средношантал­ски – езика на Валения, – но в гласа му се долавяше акцент, издайническо провлачване. Беше меванец.

В името на светците – помислих си; езикът ми залепна за небцето. Нима беше някой от шпионите на Ланън?

– Моля ви, кажете ми името му – прошепна мъжът; гласът му стана дрезгав.

Точно тогава чух плискането. Люк най-сетне го беше ви­дял, хвърлих бегъл поглед през рамо и видях как брат ми пре­пускаше към нас, с напълно подгизнали бричове и кама в ръка. Приличаше на баща си повече, отколкото осъзнавах; стоманата и остриетата изникваха от него като плевели.

– Махни се от нея – изръмжа той и се изпречи между мен и непознатия.

Но опърпаният мъж не отстъпваше; очите му се бяха раз­ширили, докато се взираше в Люк.

– Хайде! Да те няма! – Люк нетърпеливо насочи камата към него.

– Лукас? – прошепна непознатият.

Почувствах как въздухът се променя и вятърът се дръпна назад, сякаш бягаше. Гърбът на Люк се вдърви, а един облак закри светлината на слънцето, докато тримата стояхме, засти­нали и несигурни.

– Лукас? Лукас Ма…

Люк се хвърли върху непознатия, изтръгвайки се рязко от примката на шока. Сграбчи мъжа за яката и го разтърси, като държеше връхчето на стоманеното острие, опряно в мърлявата шия на непознатия.

– Не смей да изричаш подобно име – нареди брат ми, тол­кова ниско, че едва долових думите.

– Люк? Люк, моля те – проплаках, приближавайки се.

Но Люк едва ли ме чуваше. Взираше се в мъжа, който отвръщаше на втренчения му поглед, макар че в крайчетата на очите му се събираха сълзи и капеха по брадясалите му бузи.

– От колко време си тук? – изсъска Люк.

– Шест години. Но чаках… чаках двайсет и пет години…

Иззад нас се разнесе силен плясък. Обърнахме се и видях­ме група деца от другата страна на брега. Две от момчетата предпазливо ни наблюдаваха и Люк свали камата си, но тя все пак остана прибрана в ножницата между пръстите му.

– Ела, можем да ти дадем топло ядене за тази вечер – каза Люк високо, за да го чуят децата. – Но ще трябва да отидеш в катедралата, ако искаш милостиня. – Хвърли поглед към мен, безмълвна заповед да вървя плътно след него, докато самият той повлече непознатия напред, като държеше камата незабе­лежимо притисната в гърба му.

Вървяхме към къщата припряно и неловко. Влязохме през задната врата и аз останах в сянката на Люк по целия път до ка­бинета на Журден, която рязко затвориха под носа ми. Застанах в коридора, неуверена, и слушах гласовете им, докато разгова­ряха зад тежката врата. Нямаше шанс да подслушам нещо, но и не ми беше нужно, когато си намерих място на скърцащите стълби. Парчетата бавно се наместваха.

Веднъж Картие ми беше говорил за революция, изродила се в клане, състояла се преди двайсет и пет години в Мевана. Затворих очи, спомняйки си ритъма на гласа на моя наставник. Преди двайсет и пет години трима лордове се опитали да детронират Ланън… Лорд Кавана, лорд Морган и лорд Мак­Куин…

Замислих се върху всички фрагменти, които събирах, от­както се бях запознала с Алдерик Журден. Вдовец със син. Ад­вокат, служещ си умело с хладно оръжие. Двайсет и пет годи­ни. Фамилно име, което започваше с М. Човек, който жадуваше да види Ланън унищожен.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.